Определение № 1207 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. М. чрез адв. З.-М. против решение № 907/03.07.2024 г. по гр. д. № 1205/2024г. на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът „ГБС-Пловдив“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. И. е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1384/27.03.2024 г. по гр. д. № 5634/2023 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от К. Б. М. против „ГБС-Пловдив“ АД обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, осъществено със заповед № 32/07.03.2023 г. на изпълнителните директори на ответното дружество и неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за оставането без работа, вследствие на уволнението в размер на 17 910 лв. за периода от 07.03.2023 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -24.04.2023 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и на ответника са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за установено, че от 15.07.2021 г. ищецът е работил при ответника по трудов договор със срок за изпитване, трансформирал се в такъв за неопределено време, на длъжността „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“; че с решение на Управителния съвет от 03.01.2023 г., утвърдено от Надзорния съвет на „ГБС-Пловдив“ АД, е одобрена нова организационна структура на дружеството, въз основа на която е изменено и щатното разписание; че по силата на това решение е утвърдено ново щатно разписание в предприятието съгласно което, считано от 01.02.2023 г. се закрива единствената заемана от ищеца длъжност в предприятието: „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“, код по НКПД 1324 5026, звено „Производствено-техническа база“, като се закрива и длъжността „Ръководител група в транспорта (автотранспорт), код по НКПД 1324 5025, звено „Производствено-техническа база“; че в същото звено е създадена нова длъжност „Мениджър „Логистика“, код по НКПД 1324 3001; че със заповед № 32/07.03.2023 г., връчена на ищеца на същата дата, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение, на посочено в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Решаващият състав е намерил искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна за неоснователен на заявените от ищеца основания: поради отсъствие на кумулативно установените предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото макар да е била премахната като щатна бройка, заеманата от него длъжност, трудовата му функция и характера на извършената от него работа са били запазени; че работодателят не е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, както и че е налице недобросъвестност от негова страна при прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като единствената му цел е била да се освободи от служителя, но не и от длъжността, която последният е заемал. По първия довод инстанцията по същество е приела, съпоставяйки приложените по делото длъжностни характеристики за заеманата от ищеца длъжност „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“ и за новосъздадената длъжност „Мениджър „Логистика“ и основните задължения по тях, че двете длъжности имат съществени различия. Установено е, че трудовите функции на съкратената длъжност „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“ представляват само част задълженията на новосъздадената „Мениджър „Логистика“ и че в последната длъжност се включват и задължения, които са съществено различни от тези на закритата. Прието е, че целта на новосъздадената длъжност „Мениджър „Логистика“ е да организира и ръководи централизирано цялата верига, свързана с проучване на пазара, избор на доставчици, контрол по спазване на съществуващите договорни правоотношения с контрагентите, складовите дейности, снабдителските дейности, работата с наличната механизация и осъществяване на транспортната дейност и по този начин да оптимизира затварянето на логистичния кръг, чрез създаване на една длъжност с важни ръководни функции и йерархично разположена сред висшия мениджмънт на ответника. С оглед на горните установявания и позовавайки се на съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 2 КТ, въззивният съд е направил съждение, че в случая е налице реално съкращаване в щата, изразяващо се в т. нар. „трансформиране“ на длъжности, при което по щатното разписание е премахната заеманата от ищеца длъжност и на нейно място е разкрита нова длъжност, на която са разпределени част от изпълняваните от закритата длъжност задължения, но са включени и съществено нови по своята характеристика трудови функции. Изложил е съображения, че процесното уволнение е извършено след валидно взето управленско решение за закриване на единствена щатна бройка за длъжността „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“. Неоснователността на твърдението за нарушение на чл. 329 КТ при прекратяване на трудовия договор с ищеца, касаещо процедурата по провеждане на подбор, е изведена от обстоятелството, че в случая съкращението засяга единствената щатна бройка за длъжността. Изтъкнато е, че при съкращаването на единствена длъжност, работодателят има право, но не и задължение за подбор, а неизвършването на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността на уволнението. Застъпено е и становище, че не е налице сочената от ищеца злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението. Прието е, че тежестта за оборване на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ е върху работника, респ. служителя, а съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не обосновават извод за недобросъвестност от страна на работодателя при упражняване на потестативното право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Постановеното от въззивния съд решение в съответствие ли е с ТР № 5/2019 г. на ВКС и с решение по гр. д. № 2239/2016 г. на III г.о. на ВКС по съществения материалноправен въпрос дали съкращаването на щата е реално?“;

2. „По настоящия казус съкращаването на щата е станало поради „трансформиране“ на длъжности или поради „вътрешна реорганизация“?“;

3. „Законосъобразно ли е да се назначава служител на длъжността „Мениджър Логистика“, който не притежава удостоверение за професионална компетентност и не отговаря на изискванията на Закона за автомобилните превози?“.

Иска се допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че отсъстват основания за допускане на касационен контрол.

Повдигнатите въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения и не удовлетворяват общо основание. По съществото си те представляват изложение на тезата на касатора, че работодателят е допуснал злоупотреба с права, като в случая под формата на реорганизация е извършено фиктивно съкращаване на щата, която теза е резултат от интерпретация на страната за осъществилите се по делото факти и обстоятелства, а не изхожда от фактическите установявания на решаващия състав. В обжалваното решение не са излагани съображения, че трудовата функция за длъжността „Ръководител транспорт, звено „Автотранспорт и Механизация“ не е премахната реално, каквито доводи навежда жалбоподателят, а още по-малко е прието, че целта на работодателя е била да се освободи от конкретния служител, а не от длъжността, която той е заемал. Напротив, установено е реално съкращаване на щатната длъжност на ищеца и разкриване на нова длъжност, с много по – голям обем и различие на възложените й трудови функции, т.е. „трансформиране на длъжности“. Въпросът дали в случая е извършено „трансформиране“ на длъжности или пък е налице „вътрешна реорганизация“ е фактически, а не правен, защото отговорът му изисква анализ и преценка на доказателства. Решаващият състав на втората съдебна инстанция не е разглеждал и въпроса за необходимата професионална квалификация за заемане на новосъздадената длъжност „Мениджър-Логистика“ и дали назначеният на тази длъжност е отговарял на изискванията за заемането ѝ, каквото становище се поддържа от жалбоподателя. Този въпрос е изцяло ирелевантен за спора по делото. Освен това, той касае преценката за законосъобразност в изводите на инстанцията по същество, което е извън обхвата на производството по селектиране на касационната жалба (относима е в производството по нейното разглеждане).

Горните питания се явяват поставени с оглед оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото и чрез тях се изрязва несъгласието му с извода за неоснователност на исковите претенции. Те, по своето естество съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК ), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията ѝ (по чл. 288 ГПК ). При нея, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на горецитирания тълкувателен акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Ето защо в тази фаза непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Освен изложеното, за пълнота ще следва да се изтъкне, че отсъства и специалната предпоставка в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос. Съгласно приетото в решение № 13/04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на III г.о. на ВКС, на което страната се позовава, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането ѝ, съкращаването на щата също е реално. В случая постановеното от въззивния съд решение е съобразено с тези правни разрешения. То не осъществява противоречие и със задължителните разяснения в ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Въззивното решение съдържа обосновани мотиви, въз основа на които решаващият състав е приел, че в случая е налице реално съкращаване в щата.

По искането за достъп до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се изтъкне следното. В тази си част касаторът недопустимо се позовава по едни и същи въпроси на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – касае се за самостоятелни фактически състави, които се прилагат при определени предпоставки и имат своето приложно поле. След като по въпроса се сочи отклонение с практика на ВКС, не е допустимо същото питане да се отнася за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение при липса на съдебна практика по приложението на дадена разпоредба, респ. при създадена съдебна практика, която се нуждае тълкуване (при неясна или непълна правна уредба) или пък е налице необходимост от осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Освен това, липсва обосноваване и на твърдението за наличие на специалната предпоставка – значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато хипотеза се поддържа от жалбоподателя. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Аргументация за обстоятелствата, посочени в предходния пункт на изложението, няма.

Не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол.

При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата (защитаваната от юрисконсулт страна) своевременно претендираните разноски за настоящата инстанция, дължими на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Възнаграждението се определя при предпоставките на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.