Определение № 305 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3728/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Я., Ю. М. С. и Севдалин М. Я. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.В. К. от САК срещу въззивното решение № IV-156 от 30.7.2020 г, постановено по гр.дело № 912/20 г на Бургаски окръжен съд, Четвърти въззивен гр.състав, с което частично е отменено решение № 202 от 16.1.2020 г по гр.дело № 2548/2019 г на Бургаски районен съд, в частта с която „Трансстрой-Б.“ АД е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди на К. А. Ясенова за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 80 000 лв, а на Ю. М. С. и Севдалин М. Я. за разликата над присъдения размер от по 48 000 лв до сумите по 60 000 лв и в тези части исковете са отхвърлени като неоснователни.Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която исковете по чл.200 ал.1 КТ са уважени съответно за сумите- 60 000 лв- обезщетение за неимуществени вреди на К. А. Я. и по 48 000 лв за ищците Ю. М. С. и С. М. Я., както и в частта, с която същите са отхвърлени за разликата над сумите съответно 80 000 лв и 60 000 лв до пълните предявени размери от по 100 000 лв. В касационната жалба се подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба „Трансстрой-Б.“АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Ц..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.200 ал.1 КТ. Ищците К. А. Я., Ю. М. С. и С. М. Я. са наследници по закон на починалия на 17.1.2018 г, при трудова злополука М. О. Я. съпруг на първата и баща на втория и третия ищец.Претендират обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени в резултат на неговата смърт в размер на по 100 000 лв.Установено е по делото, че праводателят на ищците е работил при ответника по валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „монтьор ел.оборудване“, като със заповед на работодателя му е възложено да управлява товарен автомобил „С“, модел „Б.“.Безспорно е, че на 3.1.18 г Я. е претърпял ПТП, което е признато за трудова злополука.В резултат на произшествието, пострадалият е получил гръдна травма, контузия на бял дроб с кръвоизлив, кръвоизлив в коремната кухина, разкъсани далак, панкреас и дебело черво.Вследствие на уврежданията настъпил сърдечен арест и на 17.1.18 г е починал.За инцидента било образувано досъдебно производство, за това, че Я., нарушавайки правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП допуснал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на колегата си К.-престъпление по чл.343 ал.1 НК.Наказателното производство е прекратено поради смърт на дееца.От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза е установено, че задното ляво колело на управлявания от Я. автомобил при извършения завой е влязло в съприкосновение с бордюра на тротоара на разделителния остров, покрай който е преминал.От този удар се е променила посоката на движение и автомобилът е загубил устойчивост и не е успял да продължи праволинейното си направление, качил се е върху разделителния остров и се е ударил челно в намиращия в средата на острова тролейбусен стълб.Установено е по делото, че причината за настъпилото ПТП не е свързана със скоростта на движение на автомобила, а с неговото управление-извършена е маневра „завой на ляво“ по дъга с радиус по-малък от необходимия за безопасното преминаване през разделителния остров.Завоят е следвало да бъде предприет на безопасно разстояние.В момента на произшествието водачът се е ударил във волана и предното стъкло.В показанията си свидетеля Г., пътувал непосредствено след автомобила на Я., установява, че последният е бил без поставен предпазен колан.Изслушаните по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза са дали заключение, че при правилно поставен обезопасителен колан, травмите на водача биха били по-леки от настъпилите.Въз основа на горните доказателства, въззивният съд е приел, че при настъпване на произшествието наследодателят на ищците не е бил с поставен предпазен колан, допуснал е груба небрежност като по този начин с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката.Предвид на това съдът е определил обезщетение от 100 000 за преживялата съпруга и по 80 000 лв за двамата низходящи, които е намалил с 40 %, като е присъдил съответно сумите 60 000 лв и по 48 000 лв. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1.Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си въз основа на доказателства, които са събрани от първоинстанционния съд при очевидно нарушение на правилата на преклузията, установени с чл.147 т.1 вр.чл.131 ал.3 ГПК.Така формулираният въпрос касаторът обосновава с обстоятелството, че ответникът е поискал допускането на комплексна съдебно-медицинска експертиза с писмена молба след първото по делото съдебно заседание, следователно доказателственото искане е преклудирано е следвало да бъде оставено без уважение. Касаторите представят решение № 844 от 15.2.2011 г по гр.дело № 1802/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и подържат противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Представеното решение е неотносимо, тъй като се отнася до преклузията относно събиране на писмени доказателства. По релевантния за спора въпрос, свързан с тълкуването на чл. 147, ал. 1 ГПК, съответно чл. 266, ал. 3 ГПК за сроковете, в които може да се допусне изслушване на съдебна експертиза са дадени разяснения в множество съдебни актове на ВКС ( напр. в, решение № 26/19.03.2018 г. по гр. д. № 554/2017 г. IV г.о., решение № 167 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 209/2017 г., решение № 300/04.01.2012 г. по гр.д № 136/2011 г. на II г.о.).В същите е посочено, че до приключване на съдебното дирене не се преклудира възможността за допускане на експертиза, която страната може да поиска или съдът да допусне служебно.Съдът и без нарочно направено искане от страната може да назначи съдебна експертиза и да определи задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, щом за установяването му са необходими специални знания. Следователно соченото противоречие не е налице. 2/ Ако определени свидетели се явяват заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, длъжен ли е съдът да изложи аргументи, както когато не кредитира техните показания, така и когато ги кредитира.Ако са налице допълнителни основания за подлагане под съмнение показанията на такъв свидетел, /извън формалната връзка, предвидена в закона като белег за заинтересованост/, но съдът въпреки това ги кредитира, следва ли изрично съдът да обоснове защо не взема под внимание обстоятелствата „разколебаващи“ достоверността на информацията, изнесена от съответния свидетел. Поставените въпроси са неотносими.Съдът не е обосновал решаващите си изводи на показанията на заинтересован свидетел, а на приетите по делото автотехническа и комплексна съдебна експертиза, които е обсъдил в тяхната съвкупност.Експертизите са установили по категоричен начин механизма на настъпилото произшествие, причинната връзка между него и настъпилите физически увреждания, като и обстоятелството, че в случай, че водачът е бил с поставен обезопасителен колан настъпилите увреждания не биха били такива. 3/Третата група въпроси се състоят в следното: Допустимо ли е изводът за съпричиняване на вредата в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ да почива върху вероятности и предположения.Необходимо ли е в хипотезата на „груба небрежност“ по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, пострадалият да е съзнавал и предвиждал настъпването на конкретния вредоносен резултат.Необходимо ли е между евентуално извършеното от пострадалия деяние /действие или бездействие/ и конкретния настъпил вредоносен резултат да е налице пряка причинна връзка и докъде се разпростира обхватът и тежестта на доказване в този случай. Поставените въпроси не могат да обосноват достъпа до касационен контрол.Въззивният съд, за да приложи хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, не е изхождал от предположения и презумпции, а е приел за установено по безспорен начин, че смъртта на праводателя на ищците е настъпила след увреждания на здравето, пряко причинени от настъпилото при установения по делото механизъм на автопроизшествие.Като е изследвал конкретно установени факти по делото, е достигнал до заключение, че работникът е пренебрегнал правилата за движение, установени в ЗДвП при извършване на ляв завой и е станал причина за възникване на пътното произшествие, отделно от това не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал правилата за безопасност, като е пътувал с непоставен обезопасителен колан.Ако касаторите са несъгласни с фактическите заключения на съда или с квалификацията му, че действията на пострадалия, причинили смъртта му, са извършени при груба небрежност, това само по себе си нито е основание за допускане на касационно обжалване при предварителната селекция по чл. 288 ГПК, нито има връзка с наличието на пряка причинноследствена връзка между трудовата злополука и действията на пострадалия, както и нейното установяване в процеса. Не е налице и твърдяното от касаторите противоречие между формираните от въззивния съд изводи за допусната от пострадалия груба небрежност и възприетите изводи в приложеното решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г. о. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК относно съдържанието на понятието "груба небрежност".Понятието "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е дефинирано в отговорите на правните въпроси, дадени в решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. ВКС, 4- то ГО, решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. ВКС, 4- то ГО. Прието е, че грубата небрежност е съзнавана непредпазливост и е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.Груба небрежност има само когато пострадалият не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а в случая такова поведение от страна на работника е установено.Този извод на въззивния съд е съобразен с приложимата съдебна практика, съдържаща се в решения № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. на Първо Г. О. на ВКС, № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС, № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на Четвърто Г. О. на ВКС, № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Трето Г. О. на ВКС и много други. Според тази практика грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.В случая въззивният съд е преценил конкретно кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи размера, до който следва да бъде намалено. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице непротиворечива съдебна практика която е изцяло съобразена от съда. Няма основание за допускане на така постановеното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая жалбоподателят формулира в изложението си единствено твърдение за необоснованост на извода на съда, че при настъпване на злополуката е действал с груба небрежност.Съгласно установената съдебна практика (срв. решение № 135/08.05.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г., ІV г. о., ВКС) при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия стопанин с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава от небрежността по форма, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.След като въззивното решение е съобразено с установената практика по въпроса за естеството на грубата небрежност по смисъла на чл. 201 КТ, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение