Определение № 47 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №160 от 12.04.2011г по гр.дело № 264/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение №75 от 02.02.2011г на Пазарджишки районен съд, въззивният съд е приел нарушение на чл. 193 от КТ ,поради което е отменил заповед за дисциплинарно уволнение без да разгледа трудов спор по същество. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпроса в какво се изразява задължението на работодателя по чл. 193 от КТ и от значение ли са обстоятелства, свързани с връчването на писмото, с което са поискани обяснения и което писмо работникът е отказал да получи в случай, че при конкретните обстоятелства страните са кореспондирали писмено. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доводът за противоречие е подкрепен с решение №398 от 25.02.2002г по гр.д. 748/01 ІІІ г.о на ВКС, според което съществен е факта на поискване. Въззивният съд е приел обратното, т.е че връчването е от значение за правните последици, свързани със задължението по чл. 193 ал.1 от КТ. Ответникът по касационната жалба не е заявил отговор. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Върховен касационен съд възприема довода за противоречиво решаван въпрос във връзка с приложното поле института по чл. 193 от КТ, когато обяснения са искани от работодателя с писмо, изпратено по пощата или по куриер ,получаването му е отказано и обстоятелствата относно знанието на работника за съдържанието на отказаното писмо са спорни. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.