Определение № 909 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 562/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., подадена чрез процесуален представител адв.П., срещу въззивно решение от 21.11.2019г. по в.гр.д.№13534/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 13.06.2018г. по гр.д.№8843/2017г. на Софийски районен съд, е отхвърлен иска на Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера до 44 000лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 44 000лв. до 110 000лв. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 ГПК на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.И., като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Дори и да би могло да се приеме, че касационната жалба макар обемна и с подробно изложени оплаквания за неправилност на възззивното решение и инкорпорираното в нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, да не удовлетворява напълно изискванията за редовност относно нейното и на изложението на основания за допускане на касационно обжалване /каквито доводи са развити в отговора на касационната жалба/ ще следва да се приеме, че същите са отстранени с допълнително представеното от касатора изложение, в което са инкорпорирани както изложение на касационните основания, така и на основанията за допускане на касационно обжалване, съобразно изискванията на ГПК за редовност на касационната жалба. с оглед редовността на жалбата и образуване на делото. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация, че по администрирането на касационната жалба били допуснати пропуски – делото било образувано по нередовна жалба и без да е изтекъл срокът за отговор при изпращането й от администриращия жалбата въззивен съд, и че поради това следвало настоящият състав да се отведе от разглеждането на делото. Както е посочено в разпореждането за образуване на производство по чл.288 ГПК изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в касационната жалба, като преценката дали удовлетворява изискванията за редовност се осъществява освен при образуване на производство по чл.288 ГПК и в самото производство – от съдебния състав. Както е посочено в разпореждането за образуване на производство по чл.288 ГПК осъществена е процедурата по връчване на преписи от касационната жалба и приложенията, като срокът за отговор не е изтекъл и не е постъпил отговор на касационната жалба. Постъпилият в срок отговор е приложен по делото. По допълнително постъпилото изложение от касатора също е дадена възможност на ответника за становище и то също е приложено по делото. Настоящият състав счита, че не са налице основания за отвод по чл.22 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение след частична отмяна на първоинстанционнно решение е отхвърлен иска на Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му С. Й. Ц. при трудова злополука на 29.06.2014г., призната с разпореждане № 17102 от 31.10.2014г. на СУСО на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.02.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Обжалва се въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 44 000лв. до 110 000лв., която сума се претендира от ищеца като дължима след приспадане на полученото застрахователно обезщетение по поддържана от застрахователя застраховка от претендираното обезщетение в размер на 150 000лв., в какъвто размер според ищеца следва да бъде определено обезщетението. Въззивният съд е приел, че към момента на трудовата злополука, пострадалият е недоспал, неотпочинал и под силното въздействие на алкохола, употребен през времето, отредено за нощна почивка и възстановяване на трудовата сила; че така той сам до голяма степен способства за настъпване на вредоносния резултат, като не полага елементарната дължима грижа за безопасно поведение, която би положил и най-небрежния негов колега в подобна ситуация. Прие е, че с оглед действията му при груба небрежност, съпричиняването възлиза на 75 %, с които на основание чл.201, ал.2 КТ следва да се намали отговорността на работодателя. Предвид преживените душевни болки и страдания от ищеца, загубил баща си на 3-годишна възраст, с когото са имали силна емоционална свързаност, предвид показанията на свидетеля Т. Б., както и с оглед икономическия критерий за справедливост по време на увреждането, въззивният съд при условията на чл.52 ЗЗД е определил глобално обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв., като след приспадане на процентът съпричиняване, обезщетението възлиза на 30 000 лв. Изложени са съображения, че при съобразяване на чл.200, ал.4 КТ, предвиждащ намаляване на обезщетението с размера на получената застраховка, след приспадане на безспорно изплатеното за ищеца чрез законния му представител застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука" за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 40 000 лв., не остава задължение за работодателя. С оглед изхода на спора, в полза на работодателя е присъдена сумата 8 785 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос: относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Не се дължи внасяне на държавна такса от касатора. Споровете относно имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, регламентирани в Раздел I на Кодекса на труда, са трудови спорове и съгласно общото правило на чл.359 КТ, производството по тях е безплатно за работниците или служителите, респ. за техните наследници. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.