Определение № 723 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2013 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Е. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Стара З., против въззивно решение № 248 от 07.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 365/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, с което като е потвърдено решение № 732 от 29.06.2012 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр.д. № 2191/2012 г., са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от И. Е. Б. срещу [фирма], клон Горна Т., [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси са – от кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителна закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган и длъжен ли е работодателят да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ при съкращаване на щата, когато не се съкращават други сходни длъжности. Прилага съдебна практика – решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 991 от 18.05.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 71 от 20.02.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 2100 от 29.08.2001 г. на ВКС по гр.д. № 323/2001 г. на ІІІ г.о., постановени по стария процесуален ред и въззивно решение № 297 от 02.12.2010 г. по в.гр.д. № 461/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, за което липсват данни, че е влязло в законна сила, поради което същото с оглед приетото в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ни съставлява противоречива съдебна практика. Ответникът по касационната жалба [фирма], клон Горна Т., [населено място], чрез пълномощника си юриск. М. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, както и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата, е законосъобразно. Приел е, че е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ – поискано е и е дадено предварително съгласие от председателя на синдикалния орган, в който членува ищецът, както и че тъй като реално са премахнати и двете длъжности „диспечер транспортни средства”, едната от които е заемана от ищеца, както и че длъжността „организатор механизация, автотранспорт и ремонти” не е със сходни трудови функции на тази, заемана от ищеца, работодателят не е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 КТ. На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по правния въпрос, обусловил изхода на делото, свързан с осъществяване на предварителната закрила за уволнение, тъй като той е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По втория материалноправен въпрос - длъжен ли е работодателят да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ при съкращаване на щата, когато не се съкращават други сходни длъжности, той също е обусловящ изхода на делото, но е решен от въззивния съд в съответствие с приетото разрешение в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че подборът по чл. 329 КТ е задължителен, когато се касае до длъжности с еднородни трудови функции. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност/трудова функция/ право на работодателя е да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг, заемащ близка или сходна длъжност. В конкретния случай в синхрон с тази установена задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, въззивният съд е приел, че тъй като реално са премахнати и двете длъжности „диспечер транспортни средства”, едната от които е заемана от ищеца, както и че длъжността „организатор механизация, автотранспорт и ремонти” не е със сходни трудови функции на тази, заемана от ищеца, предвид установените трудови функции в длъжностната характеристика, работодателят не е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 КТ. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, релевирано от жалбоподателя. Тъй като спорът е трудов, а касаторът е работник в ответното дружество, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,