Определение № 137 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3150/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тандем Гард“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Ц. И. против решение № 415/30.06.2020 г. по в.гр.д. № 381/2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 208/07.02.2020 г. по гр.д. № 4270/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Н. П. Я. на основание чл.128, т.2 вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ сумата от 6 137,48 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г., в общ размер на 1364 часа, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата от 749,24 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото въднаграждение за положен извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението до датата на подаване на исковата молба. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства по делото, както и с разпределение на доказателствената тежест във връзка с направеното от ответника оспорване на представените от ищеца заверени преписи на графици за дежурство. В изложението се поставят следните въпроси: 1/ Когато въззивният съд се позовава на фактическите положения, установени от първата инстанция, като не отстранява допуснати процесуални нарушения, то последният допуска ли ново процесуално нарушение; 2/ При нарушаване на правилата за събиране на доказателствата от първата инстанция и съществуващата забрана за събиране на доказателства от въззивния съд, то следва ли да се обезсили първоинстанционното решение и 3/ Пропускът на въззивният съд да се произнесе по този въпрос, винаги ли е съществено процесуално нарушение; Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013 г. по т. №1/2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 91/04.04.2019 г. по гр.д. № 3595/2018 г., решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. и решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. и трите на IV г.о.. Същевременно се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. позовава се и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да е изложена мотивирана обосновка. Ответникът Н. П. Я., чрез адв. Е. Р., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска за заплащане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през 2017 г. и 2018 г., въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд не е изключил от доказателствата по делото, представените от ищеца заверени преписи на графиците за дежурство, издадени от работодателя. Прието е, че работодателят е този, който съставя в оригинал въпросните месечни графици за редуване на смените на охранителите, работещи в дружеството и именно той има задължението да ги съхранява, поради което същите могат да бъдат изискани от него по реда на чл.190 ГПК, а не от ищеца. Работодателят е изпълнил частично процесуалното си задължение по чл.190 ГПК, като е представил заверени от неговия пълномощник графици за дежурства за 2018 г., но не и за 2017 г. с обяснението, че поради наводнение в офиса на дружеството оригиналите са унищожени. Въззивният съд е приел, че това твърдение е останало недоказано от работодателя, а дори и да се приеме, че оригиналите са били унищожени, то в този случай истинността на оспорените документи се преценява чрез сравняването им с други събрани по делото безспорни доказателства и чрез разпит на свидетели. Именно така е подходил и първоинстанционния съд, като е съпоставил данните в представените по делото заверени преписи от графиците за 2017 г. и 2018 г. с Дневника за сдаване и приемане на дежурства, започнат на 18.04.2018 г. и с Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и с графика за дежурство от м.юни 2018 г., представен от работодателя и е приел, че същите са идентични по отношение на броя положени дневни и нощни дежурства от ищеца. Посочил е, че така направеното съпоставяне на данните, заедно с показанията на бившия управител на дружеството, установяващи, че охраната на обекта е била налична и по време на съботни и неделни дни, както и на официалните празници, обуславя извод, че ищецът е полагал труд именно по графиците, представени с исковата молба, които отговарят и на данните за положени дежурства, съдържащи се в останалите и приети по делото и неоспорени писмени доказателства. По тези съображения, представените от ищеца преписи от графиците са послужили при изготвяне на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, като въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на въззивника, че заключението е изготвено въз основа на оспорени писмени доказателства и е кредитирал същото, като е отчел и обстоятелството, че от ответника липсват възражения за неправилна методика при определяне на месечната норма на труд и за неправилно изчисление на стойността на положения от ищеца извънреден труд. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени в обжалваното въззивно решение по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първите два са зададени хипотетично, а третият е неясен. В конкретния случай, касационният съд, изхождайки от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, която също не съдържа конкретни доводи, не би могъл съобразно правомощията си да преформулира или конкретизира тези въпроси. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно от това, в конкретния случай соченото от касатора допълнително основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като при постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил със задължителните разрешения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се е произнесъл по направените от въззивника-ответник доводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка със заявеното от него оспорване на представените от ищеца преписи на графици за дежурствата за 2017 г. и 2018 г. и искането му за представяне на документите в оригинал. Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие и с посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В първото от тях е даден отговор на въпроса за задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото, като е разяснено, че въззивният съд не прави доклад на делото, а съгласно чл.268, ал.1 ГПК докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят /за това той следи служебно/, какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци на извършените процесуални действия е поискано да бъдат отстранени, съответно – кой процесуални действия следва да бъдат извършени във въззивното производство. Без съответно оплакване в жалбите или отговорите, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите, нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила. Второто решение на ВКС се отнася до въпроса какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и кои доказателства следва да се считат за новооткрити и да се приемат във въззивното производство, а третото дава отговор на въпроса в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на иска с правно основание чл.262 КТ. В конкретния случай по делото е изготвен доклад по чл.146 ГПК, в който първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по иска с правно основание чл.262 КТ за заплащане на извънреден труд в съответствие с трайната практика на ВКС, в т.ч. и посоченото от касатора решение № 14/27.032012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IVг.о., като е допуснал събирането на поисканите от страните доказателствени средства. Във връзка с наведеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е следвало да изключи от доказателствата по делото представените от ищеца заверени преписи на графици за дежурства през 2017 г. и 2018 г. на основание чл.183, изр. посл. ГПК, въззивният съд е изложил подробни съображения, че като документи, които се издадени от работодателя и съответно оригиналите им следва да се съхраняват от него, последният е бил задължен по реда на чл.190 ГПК да представи същите, но указанията на съда са изпълнени от него частично, поради което е намерил това оплакване за неоснователно. Изводът за доказаност на иска по чл.262 КТ по основание и по размер е направен след извършена съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, а не единствено на ангажираните от ищеца доказателства. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,