Определение № 837 от 03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска национална телевизия ” срещу решение №8566 от 19.12.2012г по гр.дело № 596/2012г. на Софийски градски съд,с което след отмяна на решение от 25.11.2011г на Софийски районен съд срещу касатора са уважени искове на основание чл. 344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от КТ ,поради незаконосъобразно извършен подбор В изложение по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, като правен въпрос се изтъква това ,че в изпълнение на принципа на дирене истината в процеса мотивите на решението, фактическите и правни изводи трябва да съответстват на установеното фактическо положение, доказателствата трябва да се анализират правилно, обективно, а не да се разглеждат частично и не да обслужват една от тезите – в случая за незаконно уволнение. Според защитата противоречието е с ТР №1 от 17.07.2001г на ВКС (т.12), конкретни съображения в подкрепа на основанието не са развити ,те са изложени в касационната жалба Ответницата А. С. М. е заявила писмен отговор, с който оспорва основанията за допускане на жалбата до разглеждане по същество .Съобразена е установената практика на ВКС по прилагането на чл. 329 ал.1 КТ ,действително не е доказан законосъобразен подбор по критерия „квалификация „, свързан с оценяваната компютърна грамотност на служителите .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, който довод на касатора не е подкрепен с обосновка и не е свързан с ясно и конкретно формулиран правен въпрос. Преди всичко, в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът не следва да преформулира оплакване за необоснованост на обжалваното решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Бланкетното, в случая общо оспорване на фактическите и правни изводи на съда като противоречащи на принципа на дирене на обективната истина, при довод за неспазване на общите изискания за мотивираност, изискването за основаване на решението на установените по делото обстоятелства ,обсъждане на доказателствата и обосновка, не е довело до формулиране на конкретен правен въпрос и въпреки позоваването на ТР №1 от 17.07.2001г на ВКС (т.12) ,основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е подкрепено с конкретни съображения и не е налице ,тъй като не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Необходима е ясна формулировка на правния въпрос ,за да се прецени значението му за изхода по конкретното дело. В случая касаторът сочи като въпрос само оплакването си за необоснованост и едностранчива преценка на доказателства ,като по същество немотивирано възразява срещу правомерно възложената му доказателствена тежест в процеса. Тезата в касационната жалба и изложението игнорира решаващото съображения на съда, формирано въз основата на преценка, отчитаща липсата на конкретни доказателства: как при подбора работодателят е доказал законосъобразно сравнение и е дал оценка по критерия квалификация във връзка с компютърната грамотност, изисквана за длъжността „видеомонтажист”, при положение че не е установено каква е била квалификацията по този показател на всички участвали в подбора служители и липсва обективиран израз на квалификационните степени или изсквания, а представените атестационни карти не удостоверяват компютърната грамотност. Въззивният съд е изложил и конкретни съображения как и защо прилагането на критерия за оценка се е оказал решаващ при подбора, в тази връзка има мотиви - за решаващото значение на обстоятелства, които касаторът не е установил, при все същите да са в негова доказателствена тежест. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания. За пълнота следва да се изтъкне и липсата на съображения в изложението, как при конкретно обсъдените доказателствени празноти обжалваното правно разрешение се явява в противоречие с цитираното по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Тълкувателно решение на ОСГК. Въззивният съд не е игнорирал необходимостта от доказателствен анализ, съобразени са указанията в задължителната практика,включително Тълкувателно решение от 16.01.2012 по т.д.№3/2011г ОСГК Касаторът дължи разноски в размер на платеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение Воден от горното ВКС ІІІ г.о