Определение № 36 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №1272 от 08.01.2015 г. по гр.д. №013116/2014 год. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], е осъден да заплати на П. А. Б., [населено място], на основание чл.200 КТ сумата 25 162.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 24.02.2011 г. и сумата 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ вследствие на злополуката, изразяващи се в разликата в трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, ако бе работил и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 24.02.2011 г. – 19.02.2012 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 10.00 лв. - лихви за забава върху главницата от 100.00 лв., считано от 24.02.2011 г. до предявяването на иска на 25.02.2014 г. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 10.03.2011 г. по реда на КСО е установено настъпването на трудова злополука на 24.02.2011 г. С оглед характера на увреждането на пострадалия - размачкване на дясна ръка в областта на китката с голяма разкъсно-контузна рана на артериа радиалис-лъчева артерия в същата област, тежестта и продължителността на проведеното лечение, свързано с оперативнни интервенции и рехабилитация и наличието на остатъчни явления от увреждането, е направен извод претърпените от работника болки и страдания ще бъдат справедливо обезщетени съобразно чл.52 ЗЗД със сумата от 45 000 лв. За тази сума искът е доказан по основание и размер. При определяне размера на обезщетението са преценени свързаните с настъпване на злополуката болки и страдания на пострадалия, тези по време на лечението на увреждането, оставането за в бъдеще на козметичен дефект/белег/ на дясната ръка, вероятността за усещане на болки в мястото на счупването, ограниченията в движенията на дясната гривна става и ограничаването силата на захвата на ръката.Освен това е прието, че има съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 201, ал.2 КТ. Това е така, защото с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат с проявата на груба небрежност при замерване на детайлите. Разчитайки на своя 5-годишен стаж в дружеството, работейки нееднократно с машина борверг, опирайки се на своя опит и умения, пострадалият е предприел действия в нарушение на правилата за работа с тази машина и е направил измерване на обработван детайл по време на работа на машината. Проявеното съпричиняване на вредата от страна на работника е 20%., което намалява обезщетението до 36 000 лв. Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение по чл.200, ал.3 КТ се намалява с размера на получените суми по договори за застраховка на работника, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено със застраховетелното обезщетение от 748 лв. по договор за застраховка”Трудова злополука”, сключен в негова полза от работодателя. Полагащото се обезщетение следва да бъде намалено и с 10090 лв. - получени от пострадалия и платени от работодателя. Ето защо работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 25 162 лв. Недоволен от решението е жалбоподателят СД „П.-Д., Д., Д. с.”, [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност; за значението на извършен или неизвършен инструктаж от работодателя при намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал.2 КТ и за задължението на съда да обсъди свидетелските показания по делото относно извършването на инструктаж съобразно законовите изисквания. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба П. А. Б., [населено място], не е заявил становище. Жалбата е процесуално недопустима в частта и относно исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и лихва за забава върху него. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. В останалата част касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като първият повдигнат въпрос относно това кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 503.24 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.