Определение № 1862 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4706/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно окръжие І степен-П., подадена чрез гл.юрк. майор С. Ф., против решение № 1109 от 03.08.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 1876/2023г. на ОС-Пловдив, Х състав. С обжалваното решение е отменено изцяло решение №2439/30.05.2023г. по гр.дело № 533/2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ състав и вместо това са уважени предявените от Д. В. Ч. против Военно окръжие І степен-Пловдив, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - отменена е, като незаконосъобразна Заповед № ЛС-60/21.12.2022г. на началника на Военното окръжие, с която на основание чл. 55, ал.4 ЗОВСРБ и чл.325, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Ч.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и Военното окръжие е осъдено да й плати обезщетение в размер 6 219,60 лева за времето, през което е останала без работа - за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, не е съобразил издадения от министъра на отбраната законосъобразен административен акт за утвърждаване на щатното разписание за съответната календарна година, с изтичането на която предвидената в него допълнителна щатна бройка автоматично се заличава. Сочи, че именно това е наложило сключването на срочни трудови договори със служителите, какъвто е и процесния случай. Искането е да бъде отменено атакуваното решение и вместо това да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулиран е въпрос, който според касатора, е обуславящ правните изводи на съда и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: С оглед влиянието на административните актове върху приложението на материалния закон, може ли съдът да приеме, че разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 не са numeros klausus, а могат да бъдат допълнени в случай на издаден законосъобразен административен акт. Поддържа се и, че решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба-Д. В. Ч., чрез пълномощника адв. И. К., в писмен отговор излага подробни аргументи за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е установено следното: от 07.06.2017г. ищцата работи като „технически изпълнител“ по силата на трудов договор № З-337/07.06.2017г., сключен с ответника Военно окръжие І степен-Пловдив, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за срок до 31.12.2017г. с тримесечен срок за изпитване и с място на работа Военно окръжие ІІ степен – Смолян; трудовият договор е бил продължаван с няколко допълнителни споразумения, като със споразумение от 13.07.2018г. ищцата е преназначена на длъжността „главен специалист“, а срокът на договора е променен на безсрочен; с допълнително споразумение № 74/30.08.2021г. ищцата е преназначена на длъжността „технически изпълнител“, с място на работа - Военно окръжие ІІ степен – Смолян, по допълнително разписание на длъжностите № Д 657/29.12.2020г. и трудовият договор е бил променен от безсрочен в срочен-до 31.12.2021г. На 30.12.2021г. е сключено ново допълнително споразумение, по силата на което ищцата е преназначена на длъжността „технически изпълнител“ във Военно окръжие ІІ степен – Смолян и договорът е бил удължен до 31.12.2022г. Със заповед № ЛС-60 от 21.12.2022г. началникът на Военно окръжие І степен – П. е прекратил ТПО с ищцата, считано от 01.01.2023г., на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ- поради изтичане на уговорения срок. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че трудовият договор на ищцата и допълнителните споразумения към него са сключени в съответствие с изискванията на закона. Предвид това е счел, че с изтичане на уговорения в последното допълнително споразумение срок законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение. Въззивният съд не е споделил този извод. След анализ на събраните доказателства окръжният съд е намерил за основателно твърдението на ищцата за недействителност на клаузите, касаещи срока на последните две допълнителни споразумения към първоначалния трудов договор и е приел, че тези споразумения, на основание чл. 68, ал. 5 КТ, следва да се приемат, като сключени за неопределено време. Посочил е, че първоначален срочен трудов договор може да бъде сключен, както и безсрочен съществуващ трудов договор може да бъде ограничен със срок на действие, само при доказано наличие на предпоставките по чл. 68, ал.1, ал.3 и ал.4 от КТ. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като работодателят не е дружество, обявено в несъстоятелност или в производство по ликвидация, а и работата, която ищцата извършва няма временен характер. Съдът е анализирал съдържанието на първоначалния трудов договор и последващите допълнителни споразумения и е приел, че те не се сключват за дейности и работи, които имат временен, сезонен или краткотраен характер; от наименованието на самата длъжност също не може да се направи извод, че същата има временен, сезонен или краткотраен характер, а липсват и твърдения и доказателства от страна на работодателя в тази посока. Намерил е, че твърдението на работодателя, че заеманата от работника длъжност е предвидена във временно щатното разписание като срочна, е неотносимо към изключенията по ал. 4 на чл. 68 от КТ, във вр. с § 1, т. 8 от КТ. Съдът е обобщил, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че при сключването на трудовия договор и последните две споразумения са били спазени изискванията на чл. 68, ал. 4 КТ, а именно – те да са сключени по „изключение“. Позовал се е на § 1, т. 8 КТ, според който „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Съдът е цитирал и съдебна практика на ВКС според която тези обстоятелства, обуславящи срочността на трудовия договор трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да бъдат конкретно посочени и в самия трудов договор. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му. Предвид изложеното и съобразявайки, че съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ срочният трудов договор, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, следва да се смята за сключен за неопределено време, съдът е приел, че уволнението на ищцата на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ е незаконно, тъй като на това основание могат да се прекратяват само срочни трудови договори, но не и такива за неопределено време. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателен е намерен и искът по 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител“ във Военно окръжие ІІ степен – Смолян. Съдът е счел за основателен и осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като с оглед ангажираните писмени доказателства е уважен за сумата 6 219,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол. Поставеният от касатора въпрос се свежда до питането дали утвърденото от министъра на отбраната допълнително щатно разписание, според което заеманата от ищцата длъжност е срочна, представлява изключението по смисъла на чл. 68, ал.4 от КТ. Въпросът е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства и изразява по същество доводите на страната за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Извън това, формулировката на въпроса съдържа условия и обстоятелства, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника, че временното щатно разписание представлява изключението по смисъла на §1, т.8 от КТ, но е счел същото за неотносимо към посочените в тази разпоредба хипотези. Доколкото поставеният въпрос представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, не може да обуслови допускането му до касационно обжалване. Следва да се допълни, че по приложението на чл. 68, ал.4 КТ е налице непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Според тази практика (решение № 94/17.04.2018г. по гр.д.№3082/2017г. на IV ГО е др.) разпоредбата на чл.68, ал.4 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за определено време за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ; „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбите на чл. 68 КТ са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ, обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В решение № 168 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2017г. на IV ГО се приема, че обстоятелствата (обективни причини, обуславящи срочността на трудовия договор) може да съществуват, но ако те не касаят задълженията на конкретния работник или не предполагат срочност на тези задължения, изключение по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ не е налице. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищцата длъжност „технически изпълнител” няма характер на временна, сезонна или краткотрайна (чл.68, ал.3 КТ); касае се за работа с постоянен характер. С оглед липсата на доказателства относно причините, обуславящи срочността (чл.68, ал.4 КТ, във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ), съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл.68, ал.5 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на ТПО, на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок и е отменил уволнението. Наличието на съдебна практика по приложението на чл. 68, ал.4 КТ и относно критериите за преценка кога е налице изкллючението по смисъла на §1, т.8 ДР на КТ от една страна и липсата на аргументация за необходимост от нейната промяна или осъвременяване от друга, налагат извода, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му. По изложените съображения решението на ОС-Пловдивв не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, на процесуалния представител на ищцата (ответник в касационното производство) се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв за защита по касационната жалба на Военно окръжие І степен-П. в размер 780 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО