Определение № 437 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК и образувано по касационна жалба, подадена от Р. А. Р. срещу решение №1890/22г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, с което е обезсилено решението на СРС и е прекратено производството по искове и по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Делото е било образувано по искова молба на Р. Р. срещу „Кока- Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България"АД, с искане за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа. Ищцата твърди, че е дисциплинарно уволнена, но уволнението е незаконно по няколко причини- заповедта за уволнение не и е връчвана, не е взето решение на Общото събрание на работниците и служителите с най- малко 1/3 от членовете, наложеното наказание не е пропорционално съгласно чл. 189 КТ, не е спазен редът по чл. 333 КТ, тъй като ищцата била представител на работниците и служителите по чл. 7, ал.2 КТ, работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение. В срока за отговор работодателят заявява, че уволнението е законосъобразно, но е отказал да представи заповедта за уволнение и е поискал прекратяване на делото, тъй като ищцата твърди, че заповедта за уволнение не е връчена. Районният съд е приел, че ищцата е узнала същественото съдържание на заповедта за уволнение, поради което има интерес от предявяване на исковете. По съществото на спора, районният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена закрилата по чл. 333 КТ, доколкото ищцата е била избрана за представител на работниците и служителите по чл. 7, ал.2 КТ. Въззивният съд, сезиран с жалба на работодателя, е приел, че ищцата няма правен интерес от предявените искове, тъй като твърди, че не и е връчена заповед за уволнение, поради което е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото. Цитирал е практика на ВКС- р.№248/18г. на IV ГО. В касационната жалба, подадена от ищцата се посочва, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като тя е узнала същественото съдържание на заповедта за уволнение, поради което дисциплинарното наказание се смята наложено, и за нея възниква правен интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. В изложението към жалбата се поставя следния въпрос: Връчването на заповедта за уволнение положителна предпоставка ли е на иска по чл. 344 КТ? Касаторът се позовава на практика на ВКС според която дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на узнаване на същественото съдържание на заповедта за уволнение и основанието за това (определение №307/14г. на III ГО). В срока за отговор работодателят оспорва касационната жалба. Твърди, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС, според която ищецът няма интерес от исковете по чл. 344 КТ, когато в исковата молба твърди, че заповедта за уволнение не му е връчена (р.№248/18г. на IV ГО, р.№136/16г. на III ГО). Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на узнаване на същественото съдържание на заповедта за уволнение и основанието за това (определение №307/14г. на III ГО), както и че исковата молба е редовна и делото следва да се разгледа по същество, когато ищецът изложи твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта за уволнение (р.№248/18г. на IV ГО, р. №136/16г. на III ГО). Воден от горното, ВКС, състав на III ГО