Определение № 50740 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД против решение № 368 от 5.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 436 по описа за 2021 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260421 от 12.4.2021 г. по гр. д. №3686 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, ГО, XI състав, за осъждане на дружеството да заплати на И. Р. П. 15 972,67 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 12.02.2018 г. трудова злополука.

Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Относно прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

2. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства.

3. Относно намаляване отговорността на работодателя при допусната от работника груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.

И. Р. П. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И. Р. П. е изложил в исковата молба, че на 12.02-2018 г., по време на зареждането на метал и управлението на пилинг-машина „Майер“, се наложило да се качи върху машината, за да подреди прътите и при приземяването от височина около 1,6 метра е стъпил накриво, в резултат на което е получил счупване на петната кост на десния долен крайник. Лечението е продължило седем месеца, като освен значителните физически болки и страдания, той е преживял негативни емоции, изцяло е преустановил социалните си контакти и се почувствал изолиран, безпомощен и в тежест на близките си. Ищецът е оценил тези неимуществени вреди на 40 000 лв. и след приспадане на платената от застрахователя сума от 1 028 лв. е поискал работодателят да бъде осъден да му заплати разликата от 38 972 лв.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил иска по размер и е повдигнал възражение за съпричиняване, посочвайки, че ищецът не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като е извършил рисково скачане от височина 1,60 м.

Пернишкият районен съд е определил размера на дължимото обезщетение на 17 000 лв., вземайки предвид, че по време на възстановителния период от седем месеца ищецът е изпитвал физически болки и страдания, които са били с голям интензитет в първите дни след травмата. Макар функциите на крайника да са били възстановени напълно, съществува възможност от болки, подуване на крайника при физическо натоварване. Освен това съдът е съобразил множеството ограничения, които е следвало да изтърпи ищецът-подмяната на имобилизацията, обстоятелството, че не е можел да се обслужва сам през първите четири месеца, като е била необходима помощта на съпругата му, ограниченията на личните му контакти, извършената рехабилитация и възрастта на ищеца. Първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като е приел, че ищецът не е допуснал груба небрежност. Затова е осъдил работодателя да заплати 15 972,67 лв. обезщетение за неимуществени вреди след приспадане на полученото от ищеца застрахователно обезщетение.

Пернишкият окръжен съд се е съгласил, че поведението на ищеца не представлява груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Според въззивния съд ищецът се е качил върху решетката на машината, която е поемала по два пръта, вместо по един, за да коригира дефекта. Работодателят е бил уведомен, но не е предприел действия по отстраняване на повредата поради непрекъсваемостта на производствения процес и дори не е взел мерки посредством поставяне на стълба. Затова операторът се е качвал, като е стъпвал върху електрическото табло, след това на релса и след това на самата решетка, а слизането се извършвало по същия начин. Ищецът е залитнал, вследствие на което е паднал, поради което не може да му се вмени вина за загубването на равновесие. Въззивният съд е споделил изцяло и извода на районния съд относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди като съобразен със събраните по делото доказателства и установените факти. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение.

Невярно е твърдението на касатора, което го е мотивирало да постави първите два въпроса-че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно размера на обезщетението. Пернишкият окръжен съд подробно е изложил в решението си както изводите относно болките и страданията на ищеца, съдържащи се в медицинската експертиза, така и показанията на свидетелката П. относно другите неимуществени вреди. Затова при определяне размера на обезщетението е било излишно съдът да повтаря констатираните в експертизата и в показанията обстоятелства и е било достатъчно да допълни като критерии възрастта на ищеца и възможността да продължи да търпи болки и неудобства. Следователно въззивният съд не е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства, поради което по втория въпрос на касатора въззивното решение не противоречи на цитираните от касатора решения № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, № 40 от 4.2.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV ГО, и № 27 от 2.2.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на IV ГО на ВКС. Ето защо по втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.

Всички обстоятелства, мотивирали съда да определи размера на обезщетението по справедливост, представляват конкретни критерии, които са меродавни съобразно указанията на раздел II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и практиката на ВКС, формирана по първия въпрос на касатора. От съдържанието на решението по никакъв начин не може да се констатира преувеличаване на значението на някои от критериите, довело до очевидна неправилност при определяне размера на обезщетението. Ето защо касационно обжалване не може да се допусне както по първия въпрос на касатора, така и на основание очевидна неправилност на решението.

При разглеждане на възражението на работодателя за съпричиняване на трудовата злополука въззивният съд е описал механизма на злополуката съобразно показанията на свидетеля Т.. От тези показания не се установява, че ищецът съзнателно е скочил от височина от 1,6 метра, а по-скоро, че се е подхлъзнал на решетката на машината и принудително е скочил на земята. Това поведение не може да се окачестви като груба небрежност, защото не представлява пренебрегване на основните технологични правила и правила за безопасност, които и най-небрежният човек би спазил. Следователно решението на въззивния съд по третия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 291 от 11.7.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на IV ГО, № 548 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1490/2010 г. на IV ГО, № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на III ГО на ВКС и много други.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение