Определение № 2733 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 675/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от Г. С. С., против въззивно решение № 2698 от 07.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 4674/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1431 от 24.02.2022г. по гр. д. № 31316/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. С. С. против Регионална дирекция по горите - София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД 05-163/27.05.2021 на директора на РДГ - София и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ старши специалист - контрол по дисциплина на ползване“, дирекция „Горско стопанство“ на РДГ- София и за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 31.05. 2021 г. до 30.11. 2021 г. в размер на сумата от 4050 лева. С решението са присъдени съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Регионална дирекция по горите - София в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсулт. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по силата на което ищецът заемал длъжността „старши специалист, контрол по дисциплина на ползване”, като със заповед № РД-05-163/27.05.2021 г. на Директора на Регионалната дирекция по горите трудовият му договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Прието е, че от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства - констативен протокол № 007434/19.04.2021 г., констативен протокол № 007130/20.04.2021 г., АУАН № 003876/20.04.2021 г., АУАН № 003469/20.04.2021 г., заповед № РД 05-125/23.04.2021 г. се установяват визираните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушения на трудовата дисциплина от ищеца. След проверка на електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ, в т. ч. наличностите от дървесина и системата за постоянно видеонаблюдение в обекта, екипът, в който е участвал ищеца не е констатирал нарушения на Закона за горите. На следващия ден друг екип на Регионална дирекция по горите е посетил същия обект и е констатирал, че в обекта не се води електронен дневник, не се отразяват извършените преработки и съхранява немаркирана фасонирана иглолистна дървесина в размер на 4.6 пл.м.куб. в периода от 01.01.2020 г. до 20.04.2021 г. Обстоятелството, че в проверения от екипа на ищеца обект са извършени нарушения на Закона за горите се установява от представените констативен протокол от 20.04.2021 г., подписан от представител на проверявания обект, АУАН № 003876/ 20.04.2021 г. и АУАН № 003469/ 20.04.2021 г., съставени за нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ, във връзка е чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (за това, че не води електронен дневник, като не отразява извършените преработки) и нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (за това, че съхранява немаркирана фасонирана иглолистна дървесина в размер на 4.6 пл.м.куб. в периода от 01.01.2020 г. до 20.04.2021 г.). Потвърждение за констатиране на сериозните нарушенията се съдържа и в заповед № РД 05-125/ 23.04.2021 г., с която, на основание чл. 254, ал. 1 ЗГ, е наложена принудителна административна мярка „Спиране на дейността на обекта по чл. 206 от ЗГ” за срок 4 месеца, считано от датата на издаване на заповедта. В мотивите за издаване на заповедта, са посочени направените констатации и установените административни нарушения, след проверката, извършена на 20.04.2021 г. от екип № 12 на РДГ - София горски инспектори, съвместно със служители на СДВР- икономическа полиция. При постановяване на решението съдът не е кредитирал показанията на св. А., тъй като са не съответни на останалите доказателства по делото и с оглед вероятната заинтересованост на свидетеля, доколкото той също е участвал в екип 1, който не е установил нарушения, като в последствие също е бил уволнен. Изложил е, че в заповедта за уволнение са посочени три самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение: системни нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ), злоупотреба с доверието на работодателя (чл. 190, ал. 1, т. 4 изр. 1 КТ) и други тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, т. 7 КТ). Всяко едно от тях съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовите задължения (с оглед критериите на чл. 189 КТ), за да обоснове, само по себе си, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ищецът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (собственикът на проверявания обект и работещите в него). В случая ищецът е натоварен с важни обществени функции, изискванията за лоялност към работодателя и които са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Ищецът е нарушил Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, както и длъжностната характеристика, вменяващи задължение на контролните органи- горски инспектори да извършват проверки, да констатират нарушения и да съставят АУАН по ЗГ. Нарушени са и принципите и правилата, съдържащи се в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно принципа за лоялност, съгласно който държавните служители следва да имат поведение, утвърждаващо авторитета и доброто име на институцията, принципа на добросъвестност, съгласно който държавните служители следва да изпълняват задълженията си грижливо и съвестно, на отговорност – държавният служител трябва да изпълнява задълженията си компетентно. Със заповед № РД 05-174/07.07.2020 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 7 КТ, със заповед № РД 05-71/09.03.2021 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения по чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ. При това положение по отношение на ищеца е налице системност по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ. За неоснователни са приети доводите на ищеца, че не е налице системност, тъй като едно от нарушенията, за което е наложено наказание е предмет на оспорване по съдебен ред, защото нарушенията не са заличени по реда на чл. 197 КТ, както и, че първоинстанционният съд не е взел предвид отношенията на субординация в екипа. Ищецът е изпълнявал длъжността „старши специалист”, като съгласно длъжностната характеристика за длъжността, е подчинен на главния специалист. Съгласно заповед № РД 05-62/23.02.2021 г., екипите, в които са организирани инспекторите, се състоят от главен специалист и старши специалист. При това положение, действително ищецът се явява подчинен на главния специалист (св. В. А.). Посочено е от съда, че в случая нито са налице конкретни твърдения, нито са представени доказателства за осъществена принуда от страна на св. А. по отношения действията на ищеца при проверката на 19.04.2021 г. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Какво е значението на субординацията в екип от работници/служители и следва ли то да намери изрична оценка от съда при оценка на поведението на един от тях при ангажиране на дисциплинарна отговорност?“ и 2. „Възможно ли е в исковия процес конкуренцията между съдържанието на две идентични по вид писмени доказателства да бъде успешно разрешена от съда без проверка на връзката на всяко от тях с други източници на доказателствена информация?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос касаторът привързва с оплаквания, че в решението не са изложени мотиви относно евентуално разграничаване на правомощията на членовете на проверяващия екип. В случая въззивният съд е приел, че ищецът се явява подчинен на главния специалист, но по делото не е имало твърдения, нито са представени доказателства, че е осъществена принуда от страна на св. А. по отношения действията на ищеца при проверката на 19.04.2021 г. Въпросът е неотносим и доколкото защитната теза на ищеца срещу уволнението от самото начало е била, че не е допуснал сочените нарушения на трудовата дисциплина, а при извършване на проверката е осъществявал съвестно трудовите си задължения съвместно с другия колега. По втория въпрос касаторът навежда твърдения, че не е ясно защо двете инстанции по същество дават предпочитание и кредитират като достоверен именно съставения при втората по ред проверка констативен протокол от 20.04.2021 г. И този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил, че констативен протокол № 007130/ 20.04.2021 г. се ползва с материална доказателствена сила относно констатираните обстоятелства. Ищецът не е ангажирал други доказателства освен показанията на другия инспектор, участвал при извършването на проверката на 19.04.2021 г. за опровергаване съдържанието на констативния протокол. Показанията обаче не са кредитирани от въззивния съд, поради очевидната заинтересованост на св. А., който също е бил дисциплинарно уволнен и е оспорил уволнението като незаконно. В съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивния съд е обсъдил в решението си всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и не е взел решението си без обосновка. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение