Определение № 3512 от 04.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4141/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. С. срещу решение № 432 от 25.07.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 332/2024 г., с което е потвърдено решение № 152 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 1523/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което са отхвърлени предявените от К. А. С. против Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н. Л. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията по отказ да се предостави достъп до общото таванско помещение на жилищната сграда в режим на етажна собственост с адрес: [населено място], [улица], на лицата, на които ищецът е възложил извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен такъв достъп, както и са отхвърлени предявените от К. А. С. против Б. И. С., Г. В. М., М. Г. К. и П. Н. Л. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията по отказ да се предостави достъп до таванските помещения в същата жилищна сграда, прилежащи към самостоятелните обекти, които обитават, на лицата, на които ищецът е възложил извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен такъв достъп.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при оплакване от жалбоподателя за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада да даде указания до страните за предприемане на действия по посочване на относими доказателства, осуетено в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада или дадените указания? По този въпрос касаторът сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 254/20.05.2019 г. по гр.д. № 4863/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 243/19.02.2019 г. по търг.д. № 45/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 700/06.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г. на ВКС, III г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното право? Длъжен ли е въззивният съд при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила? Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение? По този въпрос се поддържа противоречие с ППВС №1/1953г.; ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по търг.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по търг.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 222/27.03.2018 г. по търг.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 111/03.11.2015 г. по търг.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид направените от страната по спора (ответниците К. С. И. и Г. Х. Д.) извънсъдебни признания за факти по делото (събрани в други производства – полицейски, респ. прокурорски преписки)? Какво е доказателственото значение на тези извънсъдебни признания за факти, релевантни за основателността на иска? Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед на всички обстоятелства по делото и да изложи мотиви защо основава или не правните си изводи на него? Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадените от тази страна обяснения (по чл. 114 от ГПК (отм.), респ. чл. 176 от действащия ГПК), които включват изгодни за страната факти? Сочи се противоречие с приетото в решение № 108/25.06.2020 г. по гр.д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 65/30.07.2014 г. по търг. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 210/19.09.2016 г. по гр.д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение №84/23.05.2018г. по гр. д. № 3361/2017г. на ВКС III г.о. и решение №69/24.06.2018г. по гр. д. №584/2010г. на ВКС III г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове в мотивите на решението си защо не възприема показанията на свидетелите на ищеца (А. Й. С. и К. М. К.) и следва ли да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено? Длъжен ли е въззивният съд при обсъждането и преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели да съобрази научните, логическите и опитните правила? Поддържа се противоречие на мотивите на съда с приетото в решение № 70/03.11.1980г. по гр.д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на ВКС, II г.о.; решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на ВКС, I г.о.

5. Длъжен ли е етажен собственик да спазва невлезли в сила и оспорени от него пред съда решения на общото събрание на етажната собственост (ОС на ЕС)? В тази връзка, нарушава ли етажен собственик чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, когато несъобразявайки се с невлязло в сила решение на ОС на ЕС, което е оспорено от него и впоследствие отменено от съда с обратна сила, междувременно (след приемане на решението, но преди отмяната му с обратна сила от съда) е сключил договор за извършване на строително-ремонтни работи за необходим ремонт на покрива, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания? Сочи се противоречие на изводите на съда с приетото в ТР № 2/25.05.2017 г. по гр.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

6. Има ли право етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив) в сграда – етажна собственост, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания, дори и при изрично изразено несъгласие и/или противопоставяне от страна на останалите етажни собственици? Допустимо ли е по българското право такова тълкуване и прилагане на закона, при което ОС на ЕС може да приема решения с цел да отрече, блокира и възпрепятства правото на етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания? Основателни по смисъла на чл. 109 от ЗС ли са действията на етажните собственици, които – позовавайки се на решение на ОС на ЕС – пречат и възпрепятстват етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания и ако отговорът е положителен по какъв ред и начин етажният собственик може да защити собствеността си, респективно правата си в този случай, и как това положение би кореспондирало с конституционно прокламираните права в чл. 17, ал.1 и ал. 3 от КРБ за защита и неприкосновеност на частната собственост и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която „всеки има право на зачитане на неговото жилище“? Сочи се противоречие с приетото в ППВС № 6/1974 г.; решение № 188/26.10.2017 г. по гр.д. № 4287/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 238/19.08.2013 г. по гр.д. № 1012/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 85/24.06.2014 г. по гр.д. № 1157/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 228/13.12.2016 г. по гр.д. № 5571/2015 г. на ВКС, III г.о. и др.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на въззивния съд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на касационната жалба, подаден от Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н. Л., чрез адв. М. П., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 109 ЗС от К. А. С. против Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н. Л. за осъждане на ответниците да преустановят действията си по отказ за предоставяне на достъп до общото таванско помещение на жилищната сграда с адрес: [населено място], [улица], на лица, на които е възложено извършване на ремонтни дейности на покрива на същата, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен достъп, както и против Б. И. С., Г. В. М., М. Г. К. и П. Н. Л. за осъждане на ответниците да преустановят действията си по отказ за предоставяне на достъп до индивидуални тавански помещения, прилежащи към обектите, които обитават, на лицата, на които е възложено извършване на ремонтни дейности на покрива, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен достъп.

Прието е да установено от въззивния съд, че ищецът К. С. е собственик на апартамент № 8, находящ се на четвъртия последен жилищен етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], а ответниците са собственици на самостоятелни обекти - апартаменти в същата сграда, както и че от съставен на 10.06.2022 г. констативен протокол от представител на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ЕНШУРЪНС ГРУП” е установено, че вследствие на пороен дъжд, придружен с вятър, се е появил теч по тавана в хола и кухнята на жилището. На 13.07.2022 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение за набиране на оферти с оглед необходимостта от извършване на ремонт на покрива, като изборът на изпълнител да бъде направен на следващо общо събрание. На проведено на 04.08.2022 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение да се спази сключеният на 01.07.2015г. с ЕТ „БАГРА - ВИТАНОВ” договор за извършване на строително- ремонтни дейности, въз основа на който е извършен предходен ремонт на покрива, тъй като не е изтекла предвидената в него гаранция за срок от 15 години. Мнозинството от етажните собственици решили да се поиска доброволно отстраняване на дефектите по покрива, като е изпратена нотариална покана до ЕТ „БАГРА - ВИТАНОВ" за извършване на оглед на 26.09.2022 г.

Съдът е приел за установено също, че на 05.09.2022 г. между ищеца К. С. и „Строй Комфорт 1" ЕООД е сключен договор за извършване на частичен ремонт на покрив.

Въззивният съд е посочил, че с отговорите на исковата молба не е оспорено, че ответниците Б. С. и Г. М. са предоставили ключове от таванските си помещения на ищеца, след като той им казал, че ще идват майстори, но такива не дошли в продължение на една седмица и ответниците си поискали ключовете. Ответницата П. Л. отключила таванското си помещение и то останало отключено в продължение на една седмица. Съдът е посочил, че с отговорите ответниците признават също, че на 08.09. 2022г. ответникът Г. М. забелязал във входа група хора, които се качвали по стълбището, обадил се на ответника К. И. и двамата отишли в таванското помещение, като видели тези лица да разпокриват керемидите. Те обяснили, че ще правят ремонт на покрива, но не се легитимирали, поради което ответниците ги помолили да напуснат сградата, за което уведомили и полицията.

Въз основа на приетата по делото строително-техническа експертиза, е установено, че в ап. № 8 са налице течове. Северозападната част от покрива, намираща се над ап. № 8, се нуждае от основен ремонт, като достъп до покрива може да се осигури от общото таванско помещение и от всяко едно таванско помещение в зависимост от вида на ремонта. Достъпът за ремонтиране на улуците може да се осъществи с вишка, с изграждане на скеле или по способа на алпинистите. При извършването на основен ремонт достъпът трябва да бъде извършен от цялото подпокривно пространство, включващо общо ползваната таванска площ и всяко едно таванско помещение /вкл. това на ищеца/, защото конструктивните елементи не могат да се сменят без осигурен достъп.

При така приетото за установено от фактическа страна, въззивният съд е посочил, че не е установено ответниците да са ограничили с фактически или други действия съществуващ достъп на ищеца до покривното пространство на сградата. Основавайки се на заключението на съдебно- техническата експертиза относно възможностите за достъп до покрива, съдът е направил извод, че за да се извършат ремонтни дейности на покрива в частта над ап. № 8, не е необходимо да се предоставя достъп до таванските помещения, прилежащи към самостоятелните обекти в сградата, собственост на ответниците Б. С., Г. М., М. К. и П. Л..

На следващо място съдът е посочил, че от поясненията на вещото лице е установено, че на покрива не може да се излезе пряко чрез преминаване от общото таванско помещение, тъй като няма светли отвори на покрива, няма капандури, няма и аварийни стълби или нещо, което да осигури достъп. За да се излезе на покрива, е необходимо първо да бъде направено разпокриване, което може да стане от общото помещение или може да се извърши от таванските помещения. В тази връзка въззивният съд е приел, че макар общото таванско помещение и покривът на сградата да представляват общи части по естеството си, до които би следвало да имат достъп всички етажни собственици, липсата на пряк достъп до покрива през общото таванско помещение поради липсата на направен изход, не е поради осъществено противоправно въздействие от страна на ответниците, а поради начина, по който е изградена сградата, съобразно одобрения архитектурен проект. Изложени са мотиви, че когато се цели преустановяване на противоправно състояние, причинено от начина на изграждане на самата сграда при строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до общата част на сградата, липсва причинна връзка между това състояние и поведението на ответника. В допълнение съдът е посочил, че достъпът до покрива може да бъде осъществен и през таванското помещение на ищеца.

По тези съображения съдът е счел, че не може да се приеме, че ответниците извършват противоправни действия, с които ограничават достъпа на ищеца до общото таванско помещение и до тези, прилежащи към самостоятелните обекти в сградата с цел достигането до покрива за извършване на ремонтни дейности, поради което исковете за осъждането им на основание чл. 109 ЗС да осигурят такъв достъп са неоснователни.

Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че ищецът е нарушил взетото решение от проведените две общи събрания на етажната собственост на 13.07.2022 г. и 04.08.2022 г. за спазване на договора за извършване на строително-ремонтни дейности от 01.07.2015 г., като е сключил договор със „Строй Комфорт 1” ЕООД за частичен ремонт на покрив. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, а защита на етажните собственици е предвидена в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС, като се обжалва по съдебен ред решението на общото събрание.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора въпрос. Според разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В тази хипотеза са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК - при своевременно заявено искане за това, въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба на К. С. се съдържат оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – че съдът неправилно е отделил спорните от безспорните факти, в резултат от което делото е останало неизяснено от фактическа страна; че не е допълнил доклада с посочени по реда на чл. 147, т. 2 от ГПК нововъзникнали обстоятелства; както и че неправилно не е уважил искания за доказателства. Във въззивната жалбата обаче не са направени доказателствени искания във връзка с тези оплаквания, поради което и въззивният съд не е дължал даване на указания на страната досежно доказателства, които да не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Жалбоподателят С. е направил единствено искания за допускане на доказателства, които не са приети от първоинстанционния съд. Въззивният състав се е произнесъл по тези искания с протоколно определение от 25.06.2024 г., като ги е оставил без уважение. Следователно по поставения въпрос въззивният съд не се е поизнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправните въпроси, поставени в т. 2 от изложението, които се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил и взел предвид при решаването на спора относимите към него доказателства, като е изложил фактически и правни изводи по същество на спора.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по въпросите, поставени в т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросите са във връзка с оплакването, че съдът не е съобразил направени от ответниците К. С. И. и Г. Х. Д. извънсъдебни признания за факти по делото, а именно, че те са накарали работници, наети от ищеца, да преустановят работа и да напуснат обекта. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не е отхвърлил исковете, приемайки за недоказано твърдението на ищеца, че на 08.09.2022г. ответниците са извършили посочените действия, а е приел, че липсата на пряк достъп до покрива през общото таванско помещение поради липсата на направен изход, не е поради осъществено противоправно въздействие от страна на ответниците, а поради начина, по който е изградена сградата, като в допълнение е прието, че достъпът до покрива може да бъде осъществен и през таванското помещение на ищеца. Следователно поставеният въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, предвид на което и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.

Четвъртата група въпроси относно обсъждането на свидетелските показания, са обосновани с доводи, че въззивният съд не е обсъдил показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели К. К. и А. С.. Така изложеното не може да послужи за обосноваване на достъп до касация по поставените въпроси. Въззивният съд е посочил, че изцяло възприема фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, където е посочено какво се установява от събраните свидетелски показания, поради което при постановяване на въззивното решение са съобразени и гласните доказателства по делото. Наред с това, както и вече се посочи във връзка с третата група въпроси, въззивният съд не е отхвърлил иска, приемайки за недоказани фактическите твърдения на ищеца, а защото е приел, че описаното поведение на ответниците не сочи на извод, че са извършили действия, с които ограничават достъпа на ищеца до общото таванско помещение и до тези, прилежащи към самостоятелните обекти в сградата с цел достигането до покрива за извършване на ремонтни дейности. Следователно и тази група въпроси не е от обуславящо значение за изхода от спора.

Петият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото той не е във връзка с решаващите изводи на съда, които, както вече се посочи, са че липсват противоправни действия от страна на ответниците, с които ограничават достъпа на ищеца до общото таванско помещение и до тези, прилежащи към собствените им самостоятелни обекти, с цел достигане до покрива за извършване на ремонтни дейности. Въз основа на приетата по делото СТЕ, съдът е стигнал до извода, че достъп до покрива за извършване на необходимия в случая ремонт може да се осъществи от всяко едно от таванските помещения, включително от това на ищеца. Въпросът е относим към допълнително изложените от съда съображения, че освен че не са налице противоправни действия от страна на ответниците, ограничаващи достъпа на ищеца до покрива, също и че ищецът е нарушил взетото от общото събрание на етажната собственост решение да бъде спазен сключения договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 01.07.2015 г., като е сключил договор със „Строй Комфорт 1” ЕООД за частичен ремонт на покрив. След като въпросът не е изведен от посочения основен мотив на съда, то и отговорът на въпроса за задължението на етажния собственик да спазва решенията на общото събрание на етажната собственост, не е от обуславящо значение за крайния изход от спора.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по шестия въпрос, тъй като не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. Така формулиран, въпросът предпоставя съдът да е приел, че етажният собственик няма право да извърши необходим ремонт на покрива на сградата, защото е налице несъгласие от страна на останалите етажни собственици, както и да е приел, че на общото събрание на етажната собственост е взето решение, с което се възпрепятства правото на етажния собственик да извърши ремонт на покрива. Напротив, в мотивите си въззивният съд е приел за установено, че на общото събрание на етажната собственост е взето решение за извършване на ремонт на покрива на сградата, като за целта се спази сключен на 01.07.2015г. договор за извършване на строително- ремонтни дейности и бъде поискано от този изпълнител да отстрани дефектите по покрива и да обезщети ищеца, тъй като предвиденият с договора гаранционен срок не е изтекъл. Не следва от мотивите на въззивния съд и че действията на ответниците са основателни поради това, че се позовават на решение на общото събрание на етажната собственост. Поради липсата на общата предпоставка по чл. 288, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се извършва преценка за наличието на специалните такива по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.

Не се констатира наличието и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде установена от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Доводите, с които се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК са по правилността на въззивното решение, по която не се дължи произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

При този изход на спора в полза на ответниците по касационната жалба Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н. Л. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 1200 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,