Определение № 36 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 309 018/20.04.2021 година, подадена от Р. В. Б., против решение № 261 538/09.03.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 9209/2020 година. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 117 382/11.06.2020 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 177-ми състав, постановено по гр. д. № 65 058/2019 година, с което са отхвърлени предявените от Р. В. Б. против „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и като такова за отмяната на уволнението й от длъжността „експерт“ в отдел „Правен“ на дирекция „Правни и човешки ресурси“ на „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място, извършено с акт за прекратяване № / година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание ч. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като Б. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място бъде осъдено да й заплати сумата от 14 254.44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 10.10.2019 година до 10.03.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане. В подадената от Р. В. Б. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея против „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Р. В. Б. е подал отговор на същата с вх. № / година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 261 538/09.03.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 9209/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Р. В. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 22.03.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 309 018/20.04.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че Р. В. Б. заемала длъжността „експерт“ в отдел „Правен“ на дирекция „Правни и човешки ресурси“ на „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място, като трудово й правоотношение било прекратено с акт за прекратяване № / година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Не се оспорвало, че при прекратяването на това трудово правоотношение не бил извършван подбор по реда на чл. 329 от КТ. Б. твърдяла, че структурните промени довели до закриване на заеманата от нея длъжност били осъществени без одобрението на принципала на дружеството, което било със 100 % държавно участие. Във връзка с това въззивният съд намирал, че действително, според чл. 12, т. 13 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (отм.), който е бил действащ към този момент, каквото дружество било „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място, съществените организационни промени в него се осъществявали с разрешение на Министъра на енергетиката. Въззивният съд намирал, че в случая такова решение било дадено с протокол № / година. Съставът на Софийски градски съд е посочил, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ действително възниквало след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто било възложено да управлява търговското дружество, разполагал с компетентност да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не били изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т. ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполагал с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество било предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлявала откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени били свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителния директор утвърждавал щатното разписание. Тази му компетентност обаче не била обвързана с решение на колективния орган-промени в щата изпълнителният директор можел да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично бил упълномощен от Съвета на директорите да определя структурата на дружеството, то несъмнено в правомощията му влизала и промяна на щатното разписание. В случая се установявало, че структурните промени били утвърдени от Съвета на директорите на дружеството с неприсъствен протокол № / година на СД, въз основа на разрешение от Министъра на енергетиката с протокол № / година. Протоколът и взетото решение на СД не били оспорвани от Б. пред първоинстанционния съд. Въззивният съд констатирал констатира, че в исковата молба Б. била поддържала единствено, че промяната в щатното разписание не била утвърдена от компетентен орган. За първи път във въззивната си жалба тя излагала доводи за невалидност на неприсъствения протокол от 03.09.2019 година на СД на дружеството, които според въззивният съд били не само преклудирани, а и недоказани по същество. Безспорно било в съдебната практика, че право на всеки работодател било да определя щата си съобразно нуждите, които налага работата му и по целесъобразност да предприема промени в него с цел оптимизиране на работата и повишаване на ефективността си. Мотивите на работодателя за такава промяна не подлежали на съдебен контрол. Другият спорен въпрос, във въззивното производство, бил дали е налице реално съкращаване на щата за заеманата от Б. длъжност. По този въпроси въззивният съд приемал, че реално съкращаване на щата можело да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално било и съкращаването на щата когато се премахвала щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции-когато част от тях се запазвали и преминавали към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределяли между други длъжности. Съкращаване на щата било налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдели обединени в едно при премахване на щатни бройки. Когато се преценявала реалността на съкращаването, идентичността на трудовите функции се преценявала с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика можели да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на работодателя, от предмета на дейност и организацията на предприятието. С извършените от работодателя структурни промени, считано от 09.09.2019 година се закривала единствената щатна бройка за длъжността „експерт“ в отдел „Правен“ на дирекция „Правна и човешки ресурси“, като в новата щатна структура числеността на дирекцията се намалявала от 12 на 11 щатни бройки. Затова въззивният съд намирал за изцяло неоснователно възражението на Б., че не ставало въпрос за реално съкращаване на длъжността й. Не се установявало трудовите функции на Б. да били запазени изцяло или частично или да са преминали в друга длъжност в дирекция „Правна и човешки ресурси“ съгласно новото щатно разписание. По отношение на въпроса за подбора по чл. 329 от КТ съставът на Софийски градски съд намирал, че при съкращаването на щата задължавало работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции в рамките на обособената структура, в която се извършвало съкращаването на щата. В същото време в практиката се приемало непротиворечиво, че работодателят нямал задължение да извършва подбор когато премахва всички щатни бройки за една длъжност и когато длъжността била единствена. Задължение за подбор възниквало само в хипотезите, в който при съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахвали част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнявал идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Обратно-в хипотезата, в която се съкращавали всички щатни бройки щатни или единствената щатна бройка, подборът не бил задължителен за работодателя и не обосновавал законността на прекратяването на договора. В процесния случай била съкратена единствената щатна бройка за заеманата от Б. длъжност, поради което работодателят не бил имал нормативно изискуемо задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ. В производството не било имало спор по въпроса, че работодателят не бил упражнил правото си на подбор, но този факт не опорочавал прекратяването на процесния трудов договор. Неоснователно било твърдението за сходство между функциите на съкратената длъжност „експерт“ и останалата длъжност „експерт човешки ресурси“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“, поради което работодателят бил имал задължение да направи подбор. При съпоставка на трудовите функции, задължения и изисквания за заемане на двете длъжности въззивният съд констатирал, че не е налице сходство между тях. Докато длъжността на Б. „експерт“ била свързана с изпълнение на задачите, поставени пряко от Директора на дирекцията или от Главния юрисконсулт, както и с постигане и поддържане на съответствие с вътрешните правила на дружеството и законодателството, както и с организационни и подпомагащи правни дейности на директора и служителите, водене на електронен регистър на договорите, с изключение на трудовите и тези за възлагане на управление, както и електронен регистър на заповедите на изпълнителния директор, събиране на данни за текущи и периодични отчети, задълженията на „експерт човешки ресурси“ били свързани основно с управлението на човешките ресурси в холдинга, както изцяло с трудовите правоотношения на служителите в него и договорните отношения с членовете на управителния съвет на холдинга, подпомагане работата на ръководителя отдел „Човешки ресурси“, подготвяне на справки, отчети и анализи свързани с трудовите правоотношения, получаваните възнаграждения, поддръжката на Л. на служителите, съхраняване на трудови книжки, оформяне на документи при прекратяване на трудови договори, документи за отпуски и други, т. е. тази длъжност се занимавала с всички въпроси свързани с трудовите правоотношения в холдинга. Длъжността „експерт човешки ресурси“ била с по-големи отговорности и координационни функции от тази на Б.. Това мотивирало въззивният съд да приеме, че не била налице идентичност на трудовите функции и естество на изпълняваната работа на длъжността „експерт човешки ресурси“ с тази на заеманата от Б.-„експерт“ и работодателят не бил задължен да извърши подбор между двете длъжности по правилата на чл. 329 от КТ. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ включвал и преценката дали трудовите права и задължения са се осъществявали добросъвестно, съобразно изискванията на закона-чл. 8, ал. 1 от КТ, когато в процеса било въведено твърдение (довод) за нарушения на тези изисквания от страна на ищеца. В чл. 8, ал. 2 от КТ била въведена презумпция, че добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага до установяване на противното. Тежестта от доказване на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, се носела от страната, която се позовава на нея - в случая от работника. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ се приемала за оборена когато по делото било установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, заобикаляне на изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ или предварителната закрила по чл. 333 от КТ. В случая презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права от страна на работодателя не била оборена, поради което не била налице злоупотреба с работодателски права при прекратяване на договора с Б.. Не се доказвали твърденията на Б., че съкращаването било използвано като законово допустимо средство за прекратяване на правоотношението й или за заобикаляне изискванията за извършване на подбор. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. В. Б. е поискала въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това преклудирано ли е възражението за невалидност на неприсъствения протокол на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място, при положение, че още в исковата молба ищцата твърди, че не е налице валидно взето решение за съкращаване на щата, че новото щатно разписание не е утвърдено от съответния орган и след връчването на доклада по делото и указанията на съда във връзка с него, е направено възражение за невалидност на представения от ответника с отговора на исковата молба протокол на СД; за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните по делото и за това кога е налице реално осъществено съкращаване на щата, какъв е начинът на доказване и чия е доказателствената тежест за това. По отношение на първия от въпросите Р. В. Б. е навела твърдения, че е налице противоречие между възприетото в обжалваното решение от една страна и решение № 416/12.07.2010 година, постановено по гр. д. № 531/2009 година и решение № 81/27.02.2014 година, постановено по гр. д. № 114/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. от друга страна. Така както е формулиран въпросът е по-скоро фактически и се отнася до правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Дори и да не е така този въпрос не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване тъй като при постановяването му съдът се е съобразил със съдебната практика, намерила израз както в посочените от него решение № 8/02.03.2012 година, постановено по гр. д. № 672/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 343/28.12.2012 година, постановено по гр. д. № 748/2011 година и решение № 413/30.01.2014 година, постановено по гр. д. № 2362/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., така и в решение № 327/28.04.2010 година, постановено по гр. д. № 796/2009 година и решение № 209/20.11.2020 година, постановено по гр. д. № 4884/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В първата група решения е прието, че правомощието на изпълнителния директор да определя числения състав на работниците и служителите не представлява „съществени организационни промени“ изискващи съгласието на СД на дружеството. Не всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна, като определянето на общия брой на работниците и служителите, както и разпределението на работата между тях по трудови функции, по начало не е такава промяна. Това е решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на търговската дейност на дружеството, което е необходимо да се взема оперативно. Също така е прието, че правомощието на колективен орган търговското дружество да извършва структурни промени няма отношение към правомощието на законния представител на дружеството да извършва промени в щатното разписание. Структурна промяна е откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и други на отдели или други поделения на дружеството, които е възможно, но не е задължително да бъдат свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал. Промяната на щатното разписание е компетентност на представляващия дружеството, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на друг орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата структура в търговското дружество няма отношение към законността на уволнението. То има значение единствено в отношенията между представляващия и дружеството и може да повлече отговорност на представляващия спрямо дружеството. Наред с това е посочено, че изпълнителният директор, на когото е възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителният директор утвърждава щатното разписание. Тази му компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган- промени в щата изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично е упълномощен от СД да определя структурата на дружеството, то несъмнено е, че в правомощията му влиза и промяна на щатното разписание. Във втората група решения е прието, че на председателя на кооперацията е възложено оперативно управление, включващо и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите като направи вътрешно разделение на труда в предприятието-чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗК. Това правомощие не представлява вземане на решение по основни насоки за развитие на дейностите на кооперацията, предвидено като такова на Общото събрание на кооперацията-чл. 15, ал. 4, т. 8 от ЗК. Не всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна. Определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции по начало не е съществена организационна промяна. Това е решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на кооперацията, което е необходимо да се взема оперативно. Както по отношение на кооперацията-работодател, така и по отношение на търговското дружество-работодател компетентен орган да извършва съкращаване в щата е този, който е изрично оправомощен за това с устройствения акт на съответното юридическо лице. От така посочената практика следва, че има разлика между промяната на дейността на дружеството, съществени организационни и структурни промени в същото от една страна и одобряването и изменението на щатното разписание от друга страна. Тази разлика е видно и от възприетото в ТР № 5/26.10.2021 година, постановено по тълк. д. № 5/2019 година на ОСГК на ВКС. От това произтича, че изменението на щата може да бъде извършено от изпълнителния директор на дружеството, без за това да е необходимо даването на съгласие на СД и разрешение от страна на принципала. Последните са необходими при извършването на структурни и организационни промени в дружеството, но не и при изменението на щатното разписание. Затова липсата на същите или неспазването на процедурата по издаването им не се отразява на акта за изменение на щатното разписание. Последното може да бъде във връзка с осъществяваните организационни и структурни промени в дружеството и да зависи от тях, доколкото се отнася до звената, за които се отнасят промените. Само в този случай би могла да се обсъжда въпроса за това спазена ли е процедурата по одобряване на структурните и организационните промени и как това ще намери отражение по отношение на щатното разписание. В случая предложените структурни промени в „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място се отнасят до откриването на нов отдел „Лицензионна дейност, регулаторна и законодателна рамка“ на пряко подчинение на изпълнителния директор, но не касае отдела, в който Р. В. Б. е работила. Съкращаването на заеманата от нея длъжност е извършено поради това, че изпълняваните от нея функции не са били необходими за нормалното функциониране на отдела. Предвид на това по отношение на нея съкращаването на щата е могло да се извърши само със заповед на изпълнителния директор на дружеството, което и е направено със заповед № / година, като действието на тази заповед не зависи от евентуалното одобряване на предложените организационни и структурни промени в дружеството. Постановявайки решение в този смисъл съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената съдебна практика, като в този случай протокола от неприсъствената заседание на СД на дружеството е без значение. Поради това въпросите свързани с този протокол не обуславят допускането на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вторият от поставените от Р. В. Б., в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като при постановяването му съдът се е съобразил с установеното от закона и потвърдено от съдебната практика задължение при постановяване на решението си да обсъди всички относими към предмета на делото твърдения, доводи и възражения на страните, като след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и това въз основа на тях кои твърдения, доводи и възражения на страните са доказани и какви са правните последици от тях. Съдът обаче не е задължен да обсъжда в решението си онези твърдения, доводи и възражения на страните, които са ирелевантни за предмета на спора, нито пък да събира и съответно обсъжда доказателства в тяхна подкрепа. Основното твърдение, с оглед на което е поставен този въпрос, е във връзка с това, че въззивният съд е следвало да обсъди протокол № / година на Министъра на енергетиката, заедно с протокола от неприсъственото заседание на СД на дружеството и с оглед на това да направи извод за изцяло неспазена процедура по одобрение на промените. Тази процедура, по изложените по-горе съображения, обаче е без значение за разрешаването на спора. С оглед на това и по отношение на този въпрос не е налице твърдяната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по третия от поставените от Р. В. Б., в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси. В решение № 108/09.2018 година, постановено по гр. д. № 4341/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на което се позовава касаторката) е прието, че съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на посоченото основание възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността-от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Именно защото от естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание, не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях, нито предходното щатно разписание. Естеството на възложената работа може да се установява с всички доказателствени средства. Също така в решение № 81/27.02.2014 година, постановено по гр. д. № 114/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. Налице е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции. По отношение на доказателствената тежест в посоченото от Б. решение № 224/23.06.2011 година, постановено по гр. д. № 11842010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е прието, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер-по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Работникът, съответно служителят разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е осъдителен, поради което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях. В посочените три решения на ВКС се съдържат отговорите на всички поставени от Р. В. Б. и групирани в третия от въпросите по изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не е излагал мотиви, които да са в противоречие с приетото в решенията на ВКС, а несъгласието на касаторката с фактическите и правни изводи на въззивния съд само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 261 538/09.03.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 9209/2020 година, по подадената против него от Р. В. Б., касационна жалба с вх. № 309 018/20.04.2021 година и такова не трябва да бъде допускано. С оглед изхода на делото Р. В. Б. ще трябва да заплати на „Български енергиен холдинг“ ЕАД населено място сумата от 2400.00 лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение