Определение № 1 от 02.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Р. срещу въззивно решение № 543/02.05.2023 г. по в.гр.д. № 603/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Елдоминвест“ ООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ответникът по касационната жалба „Елдоминвест“ ООД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

Уволнението е извършено след съкращаване на щата. Ищцата е работила на длъжност „началник склад материали“ в отдел „Планиране и доставка“.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Работодателят е извършил реално съкращаване на щата, като с длъжностното разписание в сила от 01.06.2022 г. е премахнал от щатното разписание една от трите бройки от длъжността „началник склад материали“ в отдел „Планиране и доставка“. В това щатно разписание изпълняваната до момента трудова функция не съществува обективно като самостоятелна, възложена за изпълнение на едно лице.

В константната практика на ВКС се приема, че разпределението на изпълняваните от уволненото лице задачи между останалите на работа служители не е аналогично на запазване на трудовата функция, т.к. тя представлява специфична съвкупност от задължения и отговорности, възложени за изпълнение само на едно лице.

При съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива за работодателя е възникнало задължение да извърши подбор и той го е извършил законосъобразно – между всички в съответствие с установената процедура и съобразно критериите – и по двата – квалификация и ниво на изпълнение на работата, за което е изготвен протокол за подбор. Извършването на подбора е установено от разпитан по делото свидетел – член на комисията по подбора, от чиито показания е установено, че водещи са били професионалните умения на служителите, между които е извършван подборът и относно професионалните умения на ищцата е установено следното: Комисията е установила, че ищцата не е участвала пряко при приемане на стоката, докато останалите участници в подбора са извършвали физическо приемане на стока, при физическото предаване на стоката за производство освен документалното и отчитане ищцата отново не е участвала, което обуславя непознаването на стоката в склада, за което е обръщано внимание на ищцата от нейния ръководител.Установено е също, че ищцата просрочвала почивките си системно закъснявала за явяване на работа, което е проследимо посредством чекиране на магнитната и карта, както и че не е създавала достатъчно добра организация на работата в склада.

Съдът е обосновал извода си, че подборът е извършен законосъобразно – оценката на приетите от работодателя показатели е съответна на обективно притежаваните от нея качества. И доколкото ищцата е класирана на последно място, прекратяването на трудовото правоотношение с нея е законосъобразно, а исковете и и въззивната и жалба – неоснователни.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Допустимо ли е съкращаването на служител да бъде извършвано от дата последваща датата на влизане в сила на новото щатно разписание и каква длъжност служителят заема след премахване на щатната бройка от разписанието до издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и същото явява ли се злоупотреба с право от страна на работодателя?

По този въпрос твърди противоречие с решения на ВКС по гр.д. № 1369/2010 г. на IV г.о., по гр.д. № 1146/2009 на IV г.о. и по гр.д. № 90/2009 г. на IV г.о.

2. налице ли е съкращаване на щата при намаляване на броя на длъжностите с дадено наименование с щатното разписание и замяната и с длъжност с друго наименование, но изпълняваща определените трудови функции?

По този въпрос твърди противоречие с решение на ВКС по гр.д. № 4971/2017 г. (не е посочено отделение).

Първият въпрос е обуславящ. Той следва да бъде уточнен в смисъл дали такова уволнение, което следва по време реалното съкращаване на заеманата щатна бройка, е законосъобразно.

Въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с установената практика на ВКС, според която уволнение поради съкращаване на щата е законосъобразно, когато е извършено след реалното съкращаване на щата, а не преди това (и след провеждане на подбор, когато е задължително да бъде проведен такъв). Краткият отговор е, че именно такова уволнение е законосъобразно, а не уволнение преди реално съкращаване на щатна бройка. Такова уволнение не представлява злоупотреба с право, а законосъобразно упражняване на право.

По изведения въпрос въззивното решение не е в противоречие, а в точно съответствие с приетото в посочените от жалбоподателката съдебни решения, в които по същество е установена точно описаната във въпроса хипотеза (те са посочени обратно на хронологичния ред на постановяването им):

С решението по гр.д. № 1369/2010 г. на IV г.о. е прието в отговор на правен въпрос, че реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване на общия брой на работниците. Реално е съкращаване на щата и като се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите и функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.

По същество с това решение е прието, че с извършеното съкращаване на щата за работодателя е възникнало правото да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, след което да прекрати трудовото правоотношение със служителя, показал по-ниски резултати при подбора. Както е и направил. Поради което ВКС е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ.

С решението по гр.д. № 1146/2009 на IV г.о. е отговорено на друг правен въпрос (който не е за уволнение поради съкращаване на щата) – подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ. Спорът се свежда до този въпрос.

По същество е прието, че уволнението е извършено поради съкращаване на щата, което е реално и е било факт към датата на уволнението (уволнението е след съкращаването). И че е доказано законосъобразното провеждане на подбор. И по това дело е прието, че уволнението е законно. Поради което ВКС е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ.

С решението по гр.д. № 90/2009 г. на IV г.о. (на което е основано и предходното обсъдено) също е отговорено на друг въпрос – за съдебния контрол на извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ и дали при извършването му се изисква спазването на формална процедура и документирането му. И по това дело спорът се свежда до законността на подбора.

По същество е прието, че уволнението е извършено поради съкращаване на щата, което е реално и е било факт към датата на уволнението (уволнението е след съкращаването) и изводът на въззивния съд за това е правилен.

Поради наличие на установена практика на ВКС по обуславящия правен въпрос и съответствието на въззивното решение с нея не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по него.

Вторият въпрос не е обуславящ, въззивният съд не е установил това, а реално съкращаване на една от трите щатни бройки.

Поради което и въззивният съд не е допуснал противоречие, а точно съответствие с решение по гр.д. № 4971 /2017 г. на IV г.о. на ВКС, с което е даден отговор на правния въпрос кога е налице реално съкращаване на щата (със сходно съдържание като по посоченото по-горе решение по гр.д. № 1369/2010 г. на IV г.о. със същия докладчик).

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 750 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът