Определение № 361 от 19.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. от [населено място], чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 747 от 14.06.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1172/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 994/31.03.2017 г. по гр.д.№16646/2016 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Й. Г. Й. срещу Университета по хранителни технологии /УХТ/ – [населено място] иск за сумата 11 839,75 лева, представляваща трудово възнаграждение за отработени от ищеца наднормени часове учебна аудиторна дейност за учебните години 2013 г. – 2014 г., 2014 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2016 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните, обобщени и уточнени от състава на съда, въпроси: 1/ следва ли ищецът да посочи правната квалификация на претенцията си, или има задължение само да изложи фактите и обстоятелствата, на които тя се основава; 2/ при предявен от преподавател, работещ по трудово правоотношение във висше учебно заведение, иск за заплащане на трудово възнаграждение за отработени наднормени часове учебна дейност, какво е правното значение на приетите с правилниците на висшето учебно заведение правила за нормативна заетост на академичния състав и заплащане на отчетената наднормативна учебна дейност; 3/ какво е правното значение на индивидуалния план-отчет на преподавателя във ВУЗ, работещ по трудов договор, за уговаряне и отчитане на количеството работа по смисъла на чл.66, ал.2 КТ и чл.126, т.4 КТ; 4/ длъжен ли е съдът, съгласно чл.12 и чл.235, ал. 2 ГПК, да обсъди всички наведени от страните доводи, твърдения, възражения и защитни становища, както и всички събрани по делото доказателства, или е допустим избирателен подход; 5/има ли право въззивният съд да се произнася по факти, обстоятелства и основания, незаявени от страната във въззивната й жалба. Ответната страна Университет по хранителни технологии–гр.П., представляван от адв. Е. З., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че Й. Й. е заемал академичната длъжност „професор” и е работил в Университет по хранителни технологии – [населено място] по трудов договор като преподавател в катедра „Икономика на хранителната индустрия“ на Стопанския факултет. С исковата си молба ищецът е заявил претенция за заплащане на сумата общо 11 839,75 лв., представляваща отработените и отчетени наднормени часове учебна дейност за три поредни учебни години, както следва: за учебната 2013 г. – 2014 г. – сумата 5 215 лева, равняваща се на 1 043 отработени наднормени часа; за 2014 г. – 2015 г. – сумата 4 881 лева, равняваща се на 976,20 наднормени часа; за 2015 г. – 2016 г. – сумата 1 743,75 лева, съответстваща на 348,75 отработени наднормени часа. Въззивният съд е приел, че съгласно сключения между страните трудов договор, е уговорено служителят да работи на пълен 8-часов работен ден при петдневна работна седмица. На следващо място е посочено, че нормативната заетост и заплащането на труда на академичния състав на УХТ - П. се уреждат от правила, приемани ежегодно с Правилник за общата нормативна заетост на академичния състав на Университета за хранителни технологии. За изследвания период 2013 г. – 2016 г. правилниците предвиждат, че пълното работно време за една година се приравнява на 1 600 часа труд /чл.1, ал.4/, като са определени нормативи за различните дейности на преподавателите – учебна дейност /р. ІІ-ри/, учебно-методична дейност /р. ІІІ-ти/ и научно-изследователска дейност /р. ІV-ти/. За всяка от дейностите правилникът определя отделен норматив от часове за една година. За учебната дейност е приет норматив от 360 часа учебна аудиторна дейност и 100 часа извън аудиторна учебна дейност. С чл.14 от Правилника е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение до 1,5 пъти за учебна аудиторна дейност, отработена и отчетена над определения норматив от часове. Превишаването на норматива над този размер е прието, че не се заплаща /чл.14, ал.4 /. При тези данни съдът е счел, че преподавателите от академичния състав на УХТ- П. работят на трудов договор при ненормиран работен ден /чл.139а от КТ/, поради особения характер на работата във ВУЗ, която не подлежи на строго времево регламентиране. Посочено е още, че съгласно чл.139а, ал.7 КТ на ищеца се полагала компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за работата над редовното работно време в делничните дни, доколкото исковата молба не съдържа твърдения за работа в почивни и празнични дни. Предвид изложеното, съдът е приел, че в случая претенцията на ищеца касае присъждането на допълнително трудово възнаграждение за посочените в исковата му молба отработени часове над норматива. Допълнителните трудови възнаграждения, съгласно чл.13, т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, могат да имат всякакъв друг характер като основание за плащането, приет в К. или вътрешните правила на съответното предприятие. В случая, работодателят е приел да плаща допълнително възнаграждение само за наднормативна заетост на академичния състав за аудиторна учебна дейност. Начина на определяне на размера на това допълнително плащане е правомощие на работодателя, поради което ограничаването на размера му до 1,5 пъти с правилото на чл.14 ал.4 от Правилника не влиза в противоречие с КТ и трудовото законодателство. Между страните няма спор, че дължимото допълнително трудово възнаграждение в определения с правилника на университета размер е платено на ищеца. Над този размер плащане на труда за останалите отчетени над норматива часове аудиторна учебна дейност не се дължи, защото не е уговорено, или едностранно прието от работодателя. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че уредбата в чл.14 от Правилника на Университета относно въведеното ограничение в заплащането на положения от преподавателите труд над приетия норматив часове за годината, противоречи на нормите на КТ за възмездност на труда на работника или служителя. С тези решаващи мотиви, искът е счетен за неоснователен и е отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение по втория изведен /и уточнен от ВКС/ в изложението правен въпрос, който е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на формирана практика на ВКС по поставения въпрос / в т.см. - т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Останалите изведени в изложението и обобщени от състава на ВКС правни въпроси не са обуславящи за спора, поради което нямат претендираното от касатора правно значение и по тях касационният контрол не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение