Определение № 1040 от 06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3822/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б. срещу решение №210 от 29.04.2015 по гр.дело № 274/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което в трудов спор е потвърдено решение №137 от 11.02.2015г на Районен съд – Велико Търново Отхвърлени са искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.11 КТ от работодателя Н.„В. Л.” е прието за законосъобразно. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени пет въпроса ,по първите два от които се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В противоречие с формирана практика на ВКС е произнесен въпрос, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, този документ следва ли да бъде връчен на уволнение работник и към кой момент. Сочи се решение № 849/2010 по гр.д № 40/2010г ІV г.о, практика по чл. 290 ГПК. Противоречие с практика на ВКС ,формирана в решение № 248/2010г по гр.д № 254/2009г ІV г.о се сочи и по въпроса следва ли съдът да обсъди противоречие на уволнението с чл. 8 ал.1 КТ ,когато е направено възражение за недобросъвестно поведение. Позоваване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК има по въпросите: налице ли е законосъобразно възстановяване на заеманата длъжност, когато работникът е документално възстановен, но не е допуснат реално да упражнява трудовите си задължения; налице ли е реално изменение на изискванията за заемане на длъжност, когато след извършени промени длъжността продължава да се изпълнява от лице, което не отговаря на новите изисквания; представлява ли въвеждането на изискване за военно звание на заемащия определена длъжност съществено изменение и може ли да се приеме, че в тази хипотеза има обособяване на нова, различна по същество длъжност, съответно следва ли да се извърши подбор. Обосновката на тези въпроси се изразява с посочване на факти и доводи, които въззивният съд не е възприел Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият формулиран въпрос, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, този документ следва ли да бъде връчен на уволнение работник и към кой момент ,е разрешен във връзка с поддържаната от защитата необходимост от връчване, но предвид изискването на чл. 195 ал.1 КТ относно съдържанието на заповеди, с които трудовото правоотношение се прекратява при дисциплинарно наказание. Тук прекратителното основание е чл. 328 ал.1 т.11 КТ и отговорът на правния въпрос по решение № 849/2010 по гр.д № 40/2010г ІV г.о на ВКС не е относим към обстоятелствата по делото. Относимо е разрешението на правен въпрос, дадено в реш. № 248/2010г по гр.д № 254/2009г ІV г.о следва ли съдът да обсъди противоречие на уволнението с чл. 8 ал.1 КТ ,когато е направено възражение за недобосъвестно поведение, но въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с тази цитирана и установена съдебна практика. На стр 3-4 от въззивното решение подробно са обсъдени доводите и оплакванията на жалбоподателката в тази връзка и макар да се е позовал на чл. 272 ГПК ,след обсъждане на фактите по делото въззивният съд собствено е формирал извод, че въведеното ново изискване длъжността да се заема от военослужещ е обосновано – насочено към унифициране на изискванията за заемане на процесната длъжност с оглед характера на Университета като военен, че въведеното от работодателя ново изискване не противоречи на специалния по отношение на правоотношението ЗОВСРБ и е бил спазен реда за това.Мотивите на въззивния съд не обективират разрешение в отклонение от задължението на съда да обсъди довод за злоупотреба с право, а тъкмо обратното - този довод е отхвърлен като неоснователен. Първият от въпросите,по което се изтъква основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, няма отношение към спорния предмет,очертан от оспорване законосъобразността на конкретното приложено прекратително основание по чл. чл. 328 ал.1 т.11 КТ, на което работодателят се е позова след възстановяване на ищцата на заемана преди отменено по съдебен ред уволнение длъжност и за която длъжност междувременно изискванията са били променени,със заповед на Министъра на отбраната. Предметът на делото в трудовия спор е очертан от основанието, на което работодателят е прекратил трудовия договор.По следващите въпроси основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Въпросът налице ли е реално изменение на изискванията за заемане на длъжност, когато след извършени промени длъжността продължава да се изпълнява от лице, което не отговаря на новите изисквания, се формулира в оспорване на фактическите изводи на съда и се основава на факти, обратни на установените като фактическа обстановка по делото. Въпросът за приложимостта на основанието по чл. 328 ал.1 т.11 КТ и отликата му от други безвиновни основания, когато се въвежда изискване за военно звание за определена длъжност, без тя да се променя, има установен отговор в практиката на ВКС и обжалваното решение е съобразено с него. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.