Определение № 472 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 253/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. С. М. от [населено място] чрез пълномощника й С. С.М., приподписана от адвокат Л.М., срещу въззивното решение на СГС от 25.Х.2017г. по гр.д. № 13684/2016г. Ответникът по жалбата [фирма] София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното: С атакуваното решение СГС след връщането на делото от ВКС с решение по гр.д. № 502/2016г. е потвърдил решението на СРС от 17.VІІ.2015г. по гр.д. № 12374/2014г., с което са отхвърлени предявените от Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „Специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти” поради съкращение в щата със заповед № 3/15.І.2014г., връчена на същата дата, считано от 16.І.2014г., е законно. По твърдението за неспазване закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ е прието за установено въз основа на служебно назначена /с оглед противоречивите данни в медицинските документи, тежестта на ищеца да установи безспорно, че е страдал от заболяване по Наредба № 5/1987г. към момента на уволнението и даденото в тази връзка указание от ВКС/ съдебно-медицинска експертиза, че ищцата към момента на уволнението не е страдала от „захарен диабет”. Взето е предвид, че данни за наличие на такова придружаващо заболяване се съдържат единствено в епикриза от 21.Х.2013г., издадена от МБАЛ по неврология и психиатрия „Св.Н.”, но без данни в тази връзка да е проведено съответно изследване, като е съобразено и че болницата не е специализирана по ендокринология; експертизата е извършена и заключението е изготвено от проф. Д-р С. З., дмн, изпълняваща длъжността изпълнителен директор на УСБАЛ по ендокринология [фирма] и национален консултант по ендокринология и болести на обмяната, което обуславя изключително високо ниво на компетентност на вещото лице; заключението е съобразено с всички предоставени на вещото лице медицински материали и направени изследвания на ищцата и резултатите са отнесени към установените от С. критерии и практиките за лечение на диабет и предиабет; съобразено е, че резултатите от кръвните изследвания съществено се отклоняват от обуславящите диагноза „диабет” стойности /6.4 ммол/л при изискуеми над 7 ммол/л, 7.1 ммол/л на втория час след обременяване с глюкоза при изискуеми над 11.1 ммол/л/; установеното от вещото лице предиабетно състояние /нарушена гликемия на гладно/ не е правно релевантно за закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, тъй като разпоредбата предвижда обективно наличие към момента на уволнението на заболяване „диабет” и тя не може да се тълкува разширително. При тези обстоятелства не е било необходимо предварително разрешение на ИТ за уволнението на ищцата. Твърдението за неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.5 и по т.6 /последната не е посочена, но твърдението е разгледано/ е прието за неоснователно. Ищцата, чиято е била тежестта, не е установила по делото към момента на уволнението й да е била избрана за представител на работниците и служителите в Европейския работнически съвет /ЕРС/ с възпроизведеното на хартиен носител електронно писмо до всички служители на дружеството за стартиране на процедура по избор на представители, с меморандум на генералния мениджър до служителите относно избор и вътрешна кореспонденция, че ищцата ще поеме функциите на такъв представител. Прието е за установено, че ищцата не е избрана по предвидения в чл.7 и чл.7а КТ ред – с решение на общото събрание на работниците и служителите, а е била назначена за представител от работодателя, каквато компетентност законодателят не му е предоставил; ищцата не е представила доказателства за наличието на решение на общото събрание. Изводи за това й качество не може да се правят и въз основа на представените от нея самолетни билети за участието й на форума, тъй като качеството зависи от надлежно проведен избор, а не от фактическото й присъствие на форума. Освен това, на проведено на 01.ХІ.2013г. общо събрание на работниците и служителите на дружеството след проведено тайно гласуване са избрани техни представители по въпросите на трудовите и осигурителни отношения и единствен представител в ЕРС, сред които ищцата не е. С оглед на това дори да се приеме, че М. е била избрана /а не назначена/ за представител, към момента на уволнението й /16.І.2014г./ тя не е имала такова качество, не се ползва от предвидената закрила и е неоснователен доводът й, основан на чл.24 от Европейската социална харта, че предсрочното прекратяване на Т. не може да се счита основателно. По съществото на спора е прието, че считано от 01.І.2014г. заеманата от ищцата длъжност е премахната за в бъдеще, характерът на длъжността не е запазен и не се изпълнява от друг служител на ответника; съкращението е реално и при съкращаване на една щатна бройка за определена длъжност при запазване или увеличаване на общия брой на работниците/служителите; съкращаването на щата е извършено по съответния ред и от компетентния орган – със заповед от 25.ХІ.2013г. на управителя на дружеството, въз основа на която е одобрено ново щатно разписание, в сила от 01.І.2014г.; мотивите на работодателя за съкращаването не подлежат на съдебен контрол извън посочените предпоставки от фактическия състав на уволнителното основание, поради което не следва да се обсъждат доводите на ищцата в тази насока; отправените до нея три предложения за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.331 КТ са извън разглежданото основание за уволнението и не следва да се обсъждат. Прието е и че заеманата от ищцата длъжност е била единствена, поради което извършването на подбор е било право, а не задължение на работодателя. ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато за преценка на твърдението на касаторката за неговата недопустимост поради участието на съдия П. С. при постановяването му и в състава по гр.д. № 11470/2015г. по описа на СГС, по което с участието на съдия С. е постановено определение № 17428/15.ІХ.2015г., с което е насрочено разглеждането на въззивната жалба на ищцата в открито съдебно заседание, оставени са без уважение доказателствените й искания и е допуснато приемането на представените с отговора на жалбата доказателства – решение по а.х.д. № 8057/2014г. по описа на СРС, като делото е разгледано в открито съдебно заседание и е постановено решение по съществото на спора от състав, в който съдия С. не е участвал. По останалите релевирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано. Сочи се произнасяне от въззивния съд в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК вследствие на изложени неоснователни и незаконосъобразни мотиви при изпълнение на указанията на ВКС за преценка за назначаване служебно на съдебно-медицинска експертиза – във въззивната жалба на М. липсвали оплаквания, въз основа на които да бъде назначена експертиза при непрекъснато сменящи се /осем отказали се/ вещи лица, само и само да се намери услужливо такова, което да даде удовлетворително за ответника становище при грубо противоречие с Правилата за добра практика по захарен диабет от 2005г., в становището се указвал диагностичен алгоритъм, който според Препоръките бил неприложим при лица с доказана инсулинова резистентност. Даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, според която въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /в т.ч. експертиза/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Това е така, имайки предвид заявените във въззивната жалба на ищцата: 1. оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с неприемането поради преклузия на епикриза за заболяването й от диабет, за незаконосъобразност на извода за влизане в сила на решението на ТЕЛК от 03.І.2014г., представляващо мнение по чл.333 ал.2 КТ, че ищцата не страда от диабет, за некомпетентност на ТЕЛК да се произнася дали лице страда от заболяване, след като е налице надлежен документ от реномирано лечебно заведение, и 2. искане за допускане на две епикризи за заболяванията на ищцата. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че в отговора си на въззивната жалба на М. ответникът е поискал допускане на медицинска експертиза от ендокринолог за това, страдала ли е тя към момента на уволнението от твърдяното заболяване, ако бъдат приети представени от нея медицински документи, каквито са приети. В изложението се сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК вследствие неоснователни и незаконосъобразни мотиви по отношение момента на прекратяване на трудовото правоотношение – при назначаването на медицинската експертиза съдът посочил като дата за това 14.Х.2013г., а в мотивите на атакуваното решение приел, че уволнението е от 16.І.2014г. Така поставеният въпрос е фактически, а не правен, само каквито представляват основание за допускане на касационно обжалване. Освен това, по делото не е било спорно обстоятелството относно момента на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, твърдението в исковата молба е, че то е извършено със заповед от 15.І.2014г., считано от 16.І.2014г., и се иска присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, считано от 16.І.2014г., от която дата ищцата останала без работа, при което въпросът не е и от значение за изхода на делото. Атакуваното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС вследствие неоснователни и незаконосъобразни мотиви относно закрилата по чл.333 ал.1 т.3, т.5 и т.6 КТ. Така поставен, въпросът е бланкетен /всъщност представлява оплакване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато/, тъй като не е посочено конкретното дадено от въззивния съд разрешение, противоречащо на практиката на ВКС, обусловило решаващите му изводи в тази насока. При това положение е невъзможна преценката от настоящата инстанция, а и от насрещната страна, за значението на въпроса за изхода на спора по делото. Следва да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна касационният съд няма правомощие служебно да определя и взема предвид въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, и да допуска касационно обжалване по тях. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като непосочването на този въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. По същите съображения /изложени в предишния абзац/ не са основание за допускане на касационно обжалване и въпросите под номера 5 и 6 в изложението в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вследствие неточно прилагане на закона, визирани във всички писмени изявления и бележки по четирите водени пред трите инстанции дела, и било от значение за развитие на правото произнасянето по прилагане на международното приоритетно трудово право – Е. /ревизирана/, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Гражданската конвенция за корупцията, Директива 2002/14/ЕО. Решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС вследствие умишлено непроизнасяне относно наведените обстоятелства за злоупотреба с право с писмено изявление вх. № 121295/25.ІХ.2017г. общо 18 броя дискриминационни действия на работодателя. Въпросът не е от значение за изхода на спора по делото. Първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по твърденията на ищцата в исковата й молба, че съкращението в щата е извършено с цел тя да бъде уволнена, за да се изберат лоялни на работодателя служители, което се установявало с трите отправени й предложения по чл.331 КТ, две от които преди издаването на заповедта за съкращение, с невръчването й на предизвестие и с дискриминационното отношение, изразено в писмо от 20.ХІІ.2013г. Във въззивната си жалба ищцата не е заявила оплакване в тази насока, при което произнасянето по това твърдение е преклудирано. А по останалите твърдения за дискриминационно отношение на работодателя в посоченото писмено изявление от 25.ІХ.2017г. въззивният съд не е следвало да се произнася поради навеждането им след връщането му на делото от ВКС за ново разглеждане. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение, изразена в касационната жалба. ВКС на РБ намира, че заявените в касационната жалба оплаквания - превратна преценка на доказателствата и фактическите констатации, неразглеждане на всички доказателства, произнасяне в мотивите върху петитум извън въззивната жалба – дали ищцата е избрана за представител на служителите, което било преклудирано по давност, пренебрегната защита по чл.333 ал.1 т.5 и 6 КТ, не възпроизвеждане на разпоредбата на чл.24 от Е. и не обсъждане на нарушаването й, непознаване съдържанието на понятието „работодател” и на КТ относно момента на уволнението, липсва анализ на доказателствата и неосъществен контрол за законосъобразност, прието за валидно ЕР на ТЕЛК, показващо ниско ниво на разбиране на материалния закон, незаконосъобразно възлагане в тежест на ищцата доказване на заболяването от диабет, незаконосъобразни изводи по приложението на чл.329 КТ, за липса на качество „представител на служителите”, за назначаване на експертиза, незаконосъобразно недопускане на доказателства, непроизнасяне по наведени в 9 броя писмени изявления факти и обстоятелства, процесуални нарушения във връзка с експертизата, неизслушване на запис от последното съдебно заседание, доказващ арогантността и наглостта на съдията-докладчик, неприемането на представени доказателства и не назначаване на друго вещо лице, не преценяване на заявените с изложението от 25.ІХ.2017г. на 18 броя дискриминационни действия на работодателя, пречки във връзка с молба за правна помощ, наличие на завидна вертикална обвързаност на съставите на ВКС и СГС за постановяване на предрешен изход на спора – са такива по смисъла на чл.281 ГПК и се подлагат на преценка при допуснато касационно обжалване, но не касаят нарушения на императивни материалноправни норми, на основни процесуални правила, гарантиращи участието на страните в производството, правото на справедлив и безпристастен съд, осигуряването на равна възможност за упражняване на предоставените права, нито се отнасят до несъответствие между установените по делото факти и изводите поради нарушения на логически и опитни правила, наличието на каквито се включват в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано на това основание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,