Определение № 60482 от 21.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1317/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Б.Л.Лизинг“ АД срещу решение №308 от 03.02.2020г. по в.т.д. №4123/2018г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение се отменя решение №335/15.02.2018г., постановено по т.д.№1444/2017г. по описа на СГС, ТО, VI-12-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- А. Д. и К. М. против „Б.Л.Лизинг“ АД иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, както и в частта за разноските и вместо него се обявяват за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам „КТБ“ АД /н/, на основание чл. 59, ал.5 Закона за банковата несъстоятелност, следните изявления за прихващане, а именно: 1. Изявление за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014г., допълнено с Изявление за прихващане с вх.№10007/29.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 01.08.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№7862/07.08.2014 г., според което „КИА Моторс България“ АД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 224 000 евро, произтичащо от сключен между „КИА Моторс България“ АД и „КТБ“ АД /н/ Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец №103472/24.04.2007г. и прилежащите му анекси; 2. Изявление за прихващане с вх.№10150/30.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 30.10.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№10143/30.10.2014г., според което „Датекс“ ООД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 1 089 261 евро, произтичащо от сключен между „Датекс“ ООД и „КТБ“ АД /н/ Договор №35712/19.02.2014г. за индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения на „Б.Л.Лизинг“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011г. С въззивното решение се обезсилва първоинстанционното решение в частта, с която по иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- А. Д. и К. М. против „Б.Л.Лизинг“ АД са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от „Б.Л.Лизинг“ АД прихващания, обективирани в изявления с вх.№9893/27.10.2014г., вх.№10007/29.10.2014г. и вх. №10150/30.10.2014г. и се оставя без разглеждане иска, като ответникът е осъден да плати по сметка на Софийски градски съд сумата от 102 739.03 лева, представляваща държавна такса, а по сметка на Апелативен съд-София държавна такса в размер на сумата от 51 369.51 лева. В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне както на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, така и на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Касаторът поддържа становището, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението с §9, т.1 на ЗИД на ЗДБ на РБ за 2013г. /ДВ бр.98/28.11.2014г./ и при съобразяване с изменението с §8 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. Излага подробни доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, като оспорва изводите на съда, че последната редакция на разпоредбата е приложима в настоящата хипотеза, тъй като обхваща всички прихващания, извършени след 20.06.2014г. Навежда подробни аргументи, че актуалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е неприложима, тъй като противоречи на Конституцията на РБ и на ЕКЗПЧОС. Излага доводи за неоснователност и на евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поставя правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото /разрешени са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи/, като са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „ 1. Какъв е характерът на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН- материалноправна или процесуалноправна, и ако е материалноправна, допустимо ли е да преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., допълнено с І8 от ПЗРЗИДЗБН /обн.ДВ, бр.22 от 2018г., доп.ДВ, бр.33 от 2019г./? и 2. Следва ли, с оглед спазване на ценностите на правовата държава с оглед разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, да не се приложи разпоредбата на §8 ПЗРЗИДЗБН, предвиждаща, че „чл.59, ал.5, 6 и 7 ЗБН в редакцията от 28.11.2014г. ще се прилагат считано от 20.06.2014г.“, и по този начин придаваща обратно действие на материалните правоотношения, за които се отнася, поради противоречието й с принципите за: справедлив съдебен процес и равенство на страните по чл.9 ГПК, установено в чл.6, параграф 1 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, както и правото на защита на собствеността, съгласно Конституцията на РБългария и чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС?“. Ответниците синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. оспорват жалбата, като излагат доводи както за липсата на основание за допускане на касационно обжалване, така и за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определение №77/01.04.2021г. по настоящото дело, производството е спряно до приключването на конституционно дело №9/2020г. на Конституционния съд на Република България. С оглед приемането и обявяването на решение №8/27.05.2021г. по конст.дело №9/2020г. на Конституционния съд на Република България /обн. ДВ, бр.48 от дата 08.06.2021 г./, на основание чл.230 ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено от фазата на производство по чл.288 ГПК. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен главният иск на основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействителни процесните прихващания по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, въззивният съд приема, че съгласно §8 от ПЗР на ЗИДЗБН нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията на ЗИДЗБН ДВ бр.98 от 2014г., се прилага за прихващанията, извършени след 20.06.2014г. Стига до краен извод, че преценени към 20.06.2014г. извършените от ответното дружество „Б.Л.Лизинг“ АД прихващания, съобщени на „КТБ“ АД /н/ на 27.10.2014г., на 29.10.2014г. и на 30.10.2014г., са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С оглед уважаването на главния иск въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и го оставя без разглеждане. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора въпроси могат да бъдат конкретизирани и сведени до правния въпрос- коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 Закона за банковата несъстоятелност към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2014г. /ДВ, бр.98 от 21.11.2014г./, вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Налице е и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид обявената противоконституционност на §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./ с решение №8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на РБ. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 51 369.51лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд