Определение № 611 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. Л. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М.С., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по в.гр.д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.07.2012г. по гр.д.№3091/2012г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [община], чрез процесуален представител юрисконсулт С.-К., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №01/15.03.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор обществен ред” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли да бъде приложено основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ в практиката чрез едностранно създадена от работодателя процедура за проверка за качества на служители от определено звено от структурата на работодетеля” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Въпросът е от значение за конкретното дело, доколкото на неговото разрешаване въззивният съд е основал решението си по спора за законосъобразност на уволнението. Касаторът-служител не дължи държавна такса за производството по трудовия спор. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение