Определение № 122 от 01.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1036/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 401/29.01.2020 г. по в. т. д. № 693/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 7141/29.07.2019 г. по гр. д. № 2627/2018 г. на Районен съд Благоевград, с което е установено, че касаторът дължи на „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД сума в размер 22 912 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност и вложени медицински изделия за м. март 2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и мораторна лихва за периода 01.05.2015 г. – 04.04.2018 г. върху сумата по главницата в размер на 6 493, 07 лв. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие с акт на Конституционния съд /решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г./. Въпросите касаят задължението на НЗОК да заплати извършените от изпълнителя надлимитни дейности. Сочи се и, че решението на Окръжен съд Благоевград е очевидно неправилно. С оглед изложените твърдения в касационната жалба НЗОК моли атакуваното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли изцяло заявената искова претенция по чл. 422 ГПК. Моли за присъждане на разноски. Ответникът по касация оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за отсъствие на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорен въпросът относно наличие на сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. Не е спорен и въпросът, че през м. март 2015 г. изпълнителят „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД е предоставил на здравноосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. За извършването на тези дейности болницата не е получила плащане. Съдът е констатирал, че по делото липсва спор и относно наличието на надвишени стойности по посочения договор, но не е уважил възражението на НЗОК за липса на основание превишените стойности да бъдат заплатени. Изложил е в мотивите на решението си, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ като възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Законодателното разрешение допуска корекция на предварителните месечно заложени обеми и стойност на медицинските услуги, но по специален ред и в специална процедура – чл. 8, ал. 1 от Правила за условията и реда за прилагане на Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/, приети въз основа на законовата делегация по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК. След анализ на регламентираното от чл. 52 на Конституцията на Република България, чл. 2, чл. 4, чл. 35, чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, както и чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, решаващият състав е счел същите за императивни. Аргументирал е невъзможност за изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се в рамките на гарантирания пакет здравни дейности на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Акцентирал е и върху законодателно гарантирания свободен избор на здравно осигурените лица на болница изпълнител. Въз основа на тези доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не могат да останат неразплатени, тъй като оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Невключването на пациенти в листата на чакащите, а своевременното оказване на болнична помощ според въззивния съд не обосновава извод за недължимост на плащането въобще, тъй като нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била предоставена извън договорените лимити, биха я получили през същия месец в случай на избор на друго болнично заведение, ненадхвърлило тези лимити. Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя. Не е мотивирано наличието на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, което се характеризира със самостоятелен фактически състав. Той предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. В атакуваното от жалбоподателя решение Окръжен съд Благоевград не е коментирал въпроса за противоречие на нормите от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. с чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тринадесет въпроса изискват отговор дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори и има ли задължение НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности, както и дали са действителни уговорките, с които плащането на НЗОК се ограничава до определени стойности. На тези въпроси е отговорено с решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II ТО на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което изцяло се споделя от настоящия. Съставът на касационната инстанция е посочил, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на НЗОК и Националния рамков договор. Тя обаче няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е подчертано, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 Закона за здравното осигуряване при превишаване на месечния лимит. Поради това невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите, т. е. в нарушение на чл. 21, т. 4 от Методиката и съответната клауза от договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, не може да обоснове отказ от плащане на предоставените медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Отделно в решението е прието, че клаузата на чл. 40, ал. 6 от договора противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО /редакция ДВ бр. 101/2009 г., в сила от 01.01.2010 г. до отмяната й с ДВ бр. 48/27.06.2015 г./, а именно – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, чл. 26, ал. 2 и чл. 25 от ЗЗО. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените с цитираното решение на ВКС разрешения, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от нея решение. При изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер – 2 450 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС