Определение № 99 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 990/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Д. С. ЕГН: [ЕГН] и Н. Х. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №12046 от 02.10.2020 г. по в.т.д. №5076/2019 г., постановено от САС,ТК, 3 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №1306 от 16.07.2019 г. по т.д. № 1459/2017 г. на СГС, 6-12 с-в, с което по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от З., е обявено за недействително по отношение на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“АД (н.) извършеното с изявление с вх.№ 10193/30.10.2014 г. от И. Д. С. и Н. Х. Д. прихващане на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014г. вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит по банкова сметка IBAN BG30KORP9220 44 48982001 в общ размер на 39 500 евро, със задължения към „Корпоративна търговска банка“АД (н.) по договор за банков кредит от 19.11.2008 г., освен за сумите, които И. Д. С. би получил при разпределение на осребреното имущество. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.59 ал.5 ЗБН /в неприложимата редакция от 28.11.2014 г., с оглед противоконституционността на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН/обн. ДВ бр.22/2018 г. и доп. в ДВ бр.33/2019 г./. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с актовете на Конституционния съд и Съда на ЕС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК и същите се явяват от значение за точното приложение на закона и развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Навежда се и основанието по чл.280 ал.2, пр.3 ГПК-очевидна неправилност относно приложението на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН/обн. ДВ бр.22/2018 г. и доп. в ДВ бр.33/2019 г./. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалваното пред ВКС въззивно решение следните съображения: Съгласно нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след на-чалната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. В първоначалната редакция на разпоредбата, предметният обхват на уредената в нея относителна недействителност е ограничен само до изявления за прихващане, направени от банката, като длъжник по несъстоятелността, но не включва хипотезите, при които прихващането е предприето от кредитор на несъстоятелността, който като носител на активното вземане цели погасяване на собствените си задължения към банката до размера на по-малкото от тях. В редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН от ДВ, бр. 98 от 2014 г. изрично е предвидено, че в приложното му поле попадат и прихващанията, които са извършени от кредитор, от което по аргумент a contrario следва, че те не са били включени в предметния обхват на разпоредбата в предходната ѝ редакция. С новелата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, приета с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от същата дата (§ 12 от закона), е разширен предметният обхват на регламентираната относителна недействителност, като в приложното ѝ поле са включени прихващанията, извършени от кредитор, при наличието на две алтернативно предвидени предпоставки, свързани с момента, в който са осъществени: след началната дата на неплатежоспособността (т. 1), или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1 т. 2 на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (изм. и доп. ДВ. бр. 22 от 13.03.2018г., в сила от 16.03.2018 г.), разпоредбата на член 59, ал. 5 се прилага от 20 юни 2014 г., т.е. на цитираната норма, в последната й редакция, е придадено обратно действие към посочената дата. За неоснователен е счетен доводът на жалбоподателите за противоречие на нормата на § 8 на чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, в частност на правото на мирно ползване на собствеността и на т. нар. „притежания“, включващи вземания и други материални права с икономически характер, доколкото съгласно чл. 2 от ЗБН, производството по несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори на банката (ал. 1), като бъдат съобразени както техните интереси, така и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. Тази цел се проявява както при формиране на масата на несъстоятелността на банката като съвкупност от имуществените ѝ права към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на тези, придобити след тази дата (чл. 3, ал. 1 от ЗБН), така и в установената в ал. 2 на същия член забрана, при това от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, банката да извършва разпоредителни сделки и действия с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на обичайните разноски, насочени към неговото запазване и управление. По тези съображения, съдът е счел, че са налице елементите от фактическия състав на относителната недействителност по чл. 59, ал. 5 от ЗБН:изявлението за прихващане е направено след началната дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“АД (н.), съвпадаща с тази на поставянето ѝ под особен надзор, поради което предявеният от синдиците конститутивен иск е основателен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите-ищци сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до това коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, с оглед противоконституционността на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН/обн. ДВ бр.22/2018 г. и доп. в ДВ бр.33/2019 г./. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК, с оглед проверка за противоречие с актовете на Конституционния съд: Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г., с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал. 1-4; Пар.6, ал. 1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г. / и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г. / и Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България, с което се приема, че по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторите следва да заплатят държавна такса в размер на 1545,11 лева-общо по сметка на ВКС. С оглед изложеното, съдът