Определение № 2877 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3120/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 3172/ 20.12.2022 г. по гр.д. № 773/2022 г. в частта, с която Окръжен съд – Бургас е отменил определение № 260115/25.02.2022 г. по гр.д. № 1262/2021 г. на Районен съд – Бургас и по молба от „Адара Инженеринг“ ЕООД е изменил първоинстанционното решение в частта по разноските, осъждайки А. С. Ч. да заплати на „Адара Инженеринг“ ЕООД сумата 1 048.00 лв. – разноски пред първата инстанция. Определението се обжалва от ищеца А. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК (първите два - материално-правни, а останалите - процесуално-правни): 1. Присъждат ли се съдебни разноски, изразени в адвокатското възнаграждение, когато то е уговорено, но не и заплатено? 2. При определяне задължението на ищеца към ответника за възстановяване на адвокатско възнаграждение в решение, с което част от кумулативно обективно съединените искове са уважени изцяло, другите са уважени частично, а по един производството е прекратено, длъжен ли е съдът да съобрази, че е уговорено за всеки иск? 3. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът е уважил, достатъчни ли са изложените мотиви, че адвокатското възнаграждение е не само уговорено, но и заплатено, и какви са минималните размери в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, приета в делегацията по чл. 36 ЗА (НМРАВ)? и 4. Допустимо ли е при изменение на решението в частта по разноските съдът да присъди сума над претендираната с молбата по чл. 248 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с актове по казуално и нормативно тълкуване на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че определението в обжалваната част е незаконосъобразно, защото въззивният съд е определил задължението му по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, без да съобрази, че уговореното от ответника възнаграждение за представителството от адвокат пред първата инстанция не е заплатено, уговорено е по всеки иск и се е произнесъл над искането по молбата по чл. 248 ГПК. Определението се обжалва и от ответника „Адара Инженеринг“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос, законът допуска ли съдът да определи по компенсация отговорността за разноските по делото и в частност за процесуалния етап, до който страната следва своевременно да заяви изявлението за компенсация. И този касатор счита въпросът включен в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Определение № 59/17.03.2022 г. по ч.гр.д. № 589/2022 г., II-ро ГО и Определение № 283/19.10.2020 г. по гр.д. № 4494/2018 г., IV-то ГО) и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението в обжалваната част е незаконосъобразно, защото въззивният съд е уважил несвоевременно заявено от ищеца възражение за компенсация. Всеки оспорва частната жалба на насрещната страна. С определението въззивният се е произнесъл разделно по отговорността на страните за разноските, направени пред първата и пред втората инстанция. Приел е, че въпросът за разноските в първоинстанционното производство е пренесен пред него с частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, с което първостепенният съд е оставил без уважение молба на ответника за изменение на решението, и следва да го реши по същество съобразно предметът на първоинстанционното решение. С необжалваната част на определението въззивният съд е прекратил второинстанционното производство на основание чл. 264, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 4 ГПК и е решил въпросът за отговорността на страните за разноските във второинстанционното производство. Междувременно определението в частта по прекратяването на въззивното производство е влязло в сила, а с това – и първоинстанционното решение (чл. 296, т. 2 ГПК), като двете частни жалби следва да се разгледат по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта по разноските с претенция за присъждане на сумата 2 000.00 лв. – част от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съответна на частично отхвърлените осъдителни искове и по прекратеното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, приемайки неправилно в първоинстанционното решение, че определени по съразмерност и компенсация, те остават в тежест на страните, така както са направени. Приел е, че разноските се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения: от ищеца – за сумата 3 440 лв. и от ответника – за сумата 2 500.00 лв. По възражението на ищеца за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК) е намалил заплатеното от ответника до сумата 2 347.00 лв. и е определил задължението на ищеца по чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК според първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 214 КТ са уважени частично, а производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 ГПК е прекратено. Въззивният съд не е съобразил, че с договора от 13.07.2021 г. ответникът е уговорил възнаграждение за представителството си от адвокатско дружество „Джамбазов и партньори“ пред първата инстанция за всеки иск, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 ГПК не е уговорено възнаграждение. По възражението на ответника за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК) е намалил и адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, и е определил задължението по чл. 78, ал. 1 ГПК за сумата 1 299 лв. достигнал е до крайния извод, че на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът дължи на ответника сумата 1 048 лв. – разноски пред първата инстанция, въпреки че изявлението за компенсация ищецът е направил за пръв път с отговора по молбата по чл. 248 ГПК от ответника. При тези мотиви на въззивния съд, според предмета на първоинстанционното решение и предмета на производството по чл. 248 ГПК обуславящи определението в обжалваната част са вторият материално-правен въпрос, повдигнат от касатора-ищец (въпрос № 3), и процесуално-правният, повдигнат от касатора-ответник. По тях са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въззивният съд е решил материално-правния в противоречие с практиката на ВКС, а процесуално-правният има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Определенията, на които касаторът-ответник се позовава, не го решават и по него на настоящия състав не е известна практика на ВКС. Първият материално-правен въпрос, повдигнат от касатора-ищец (№ 1), няма претендираното значение. В съответствие с т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че разноските пред първата инстанция се изразени в адвокатските възнаграждения, които страните не само са уговорили, но и заплатили. Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол не е налице. Вторият процесуално-правен въпрос, повдигнат от касатора-ищец (№ 4), не е обуславящ. Въззивният съд е изменил първоинстанционното решение в частта по разноските, като след отмяна на определението е уважил молбата по чл. 248 ГПК от ответника в размер на сумата 1 048 лв. Размерът е по-нисък от претендирания (за сумата 2 000.00 лв.). По въпрос № 3, повдигнат от касатора-ищец, настоящият състав ще вземе отношение с разглеждането на частните жалби по същество. Материално-правният въпрос (№ 3) следва да получи положителен отговор, отнесен към конкретното първоинстанционно решение. Той произтича от установената практика на Върховния касационен съд в приложението на чл. 78, ал. 1 - 4 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет в делегацията по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Обяснението е, че при кумулативно обективно съединените искове съдът се произнася по допустимостта и основателността на всеки иск, а с решението по искане на страните определя отговорността им за разноските по делото според крайния изход на спора, включително е длъжен да зачете естеството на засегнатото благо и да отчете, дали причината за спора е в поведението на ответника. По процесуално-правния въпрос настоящият състав приема, че в чл. 78 ГПК са материално-правните условия/предпоставки, при които се ангажира отговорността на страните за разноските по делото. Съдът я определя по искане във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция (чл. 81 ГПК). Възможни са и хипотези, при които страна дължи разноски на насрещната, а погасителният способ на прихващането е приложим. При зачитане на изходната позиция на нормативното тълкуване с т. 11 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че за да определи съдът по компенсация отговорността на страните за разноските в крайния акт, е необходимо компенсаторно изявление да е заявено най-късно в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция. С обжалваното определение въззивният съд е изменил решението, но начинът, по който е процедирал, противоречи на отговорите. Неправилното определение следва да се отмени, а настоящата инстанция е длъжна да реши по същество въпросът по чл. 248 ГПК. С първоинстанционното решение исковете на А. Ч. срещу „Адара Инженеринг“ ЕООД по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 214 КТ са уважени за сумите 3 660.00 лв. и 1 220 лв., а отхвърлени до пълните размери за сумите 10 825.02 лв. и 3 608.34 лв., и производството по чл. 344, ал. 1, т. 4 ГПК е прекратено. Първостепенният съд е приел, че разноските, изразени в заплатените адвокатски възнаграждения, определени по съразмерност и компенсация, остават за страните, така както са направени. При спазване на изискванията по чл. 248 и чл. 80 ГПК ответникът е поискал изменение на решението по разноските с присъждане на сумата 2 000 лв. В отговора на молбата по чл. 248 ГПК ищецът е възразил, че разноските са определени правилно с решението и за пръв път е заявил възражение за компенсация с насрещното си вземане по чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението е заявено несвоевременно и не следва да се разглежда по същество. При зачитане на това, че молбата по чл. 248 ГПК е само от ответника, касационната инстанция е длъжна да определи каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение ищецът следва да възстанови на ответника, като отчете предметът на първоинстанционното решение и разгледа своевременно заявеното възражение от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, макар и своевременно заявено, не подлежи на разглеждане. То е евентуално, а при липсата на молба по чл. 248 ГПК от ищеца, настоящият състав приема, че той е възприел първоинстанционното решение, изключващо вземането му по чл. 78, ал. 1 ГПК. С договора от 13.07.2021 г. е уговорено възнаграждение за процесуалното представителство на ответника от адвокатско дружество „Джамбазов и парнтьори“, както следва: по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за сумата 800.00 лв.; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за сумата 1 000.00 лв. и по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за сумата 700 лв. Общата сума от 2 500 лв. ответникът плаща по банков път и сметката му е заверена. Според изхода на спора с влязлото в сила първоинстанционно решение в тежест на ответника остава адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК), а доколкото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е уговорено, отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК не може да се ангажира. Адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е в размер, близък до минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ (редакцията, приложима към сключването на договора от 13.07.2021 г., включително измененията и допълненията в Наредбата обн. ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.). Минималният размер по този осъдителен иск е за сумата 854.75 лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния, т.е. не е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Адвокатското възнаграждението по иска по чл. 214 КТ надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ (същата редакция). Минималният размер по този осъдителен иск е за сумата 482.58 лв. Адвокатът, представлявал ответника, е направил възражения в писмения отговор на исковата молба, ангажирал е доказателства, участвал е активно при събирането им и е представил писмена защита. Уговореното възнаграждение от 700.00 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото по този иск. В обобщение, възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК той дължи да възстанови на ответника суми в размер (7 165.02: 10 825.02) х 1 000.00 = 661.89 лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и 1 220.00: 3 608.34 = 463.33 лв. по иска по чл. 214 КТ, т.е. общата сума 1 125. 22 лв. По молбата от ответника за присъждане на разноски в размер на 2 000 лв., първоинстанционното решение следва да се измени съответно. При тези мотиви, съдът