Определение № 115 от 14.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1601/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място] - чрез адв. К. Т., против решение № 39 от 28.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2/2025 г. на Окръжен съд - Добрич. С посоченото решение, след отмяна на решение № 80 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 163/2023 г. на Районен съд - Балчик в обжалваната пред въззивната инстанция осъдителна част, са отхвърлени предявените от Г. И. Г. срещу „Дженерали застраховане АД искове за заплащане на сумите 11 000 лв. - застрахователно обезщетение, претендирано на основание договор за застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 031222034000004789, за вреди от извършена на 30.03.2022 г. кражба на застрахования лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], и 427.24 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него от 30.09.2022 г. до окончателното плащане, като на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК са присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение на „Дженерали застраховане“ АД за производството пред първата и пред въззивната инстанции. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че договорът за застраховка е сключен при действието на общи условия на застрахователя, които обвързват ищеца (настоящ касатор) и пораждат право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по повод на кражбата с позоваване на предвиден в общите условия изключен риск, както и че кражбата съставлява „изключено застрахователно събитие“, релевантно за приложението на чл.408, ал.1 КЗ. Навеждат се и оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на уговорките в общите условия относно изключените от застрахователния договор рискове; за несъобразяване от съда на основанието, с което ответникът - застраховател е мотивирал отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение (непредставяне на документи от застрахования, а не изключен риск по смисъла на чл.408, ал.1 КЗ); за отричане от съда на правото на застрахователно обезщетение без изследване на причинната връзка между поведението на застраховащия и настъпването на кражбата. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съображения, че с оглед предмета на спора, едната страна в който има качеството на потребител, фактите по делото и несъобразяването от застрахователя на законовите изисквания за мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение въззивното решение е очевидно неправилно - мотивите му са вътрешнопротиворечиви, а изводите на съда са явно необосновани и формирани в нарушение на императивните правни норми на чл.143 - чл.147 ЗЗП, както и на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. В условията на евентуалност се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 154/17.11.2020 г. по гр. д. № 3110/2019 г. на ІV г. о., решение № 116/02.07.2015 г. по т. д. № 3234/2014 г. на І т. о. и решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на І т. о.) и с практиката на Съда на ЕС (без посочване на конкретни актове) по обуславящи за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, чийто отговор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика: „ 1. Следва ли неизпълнението на задължения по търговска застраховка „Каско“, а именно - оставяне на автомобила незаключен и с оставен контактен ключ, да води автоматично до отказ от изплащане на обезщетение, без изследване на причинна връзка между това поведение и настъпването на застрахователното събитие; 2. При изрично постановен отказ на застрахователя по реда на чл.108, ал.1 КЗ, в който застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на непредставени документи, допустимо ли е последващо позоваване на груба небрежност и/или на изключен застрахователен риск“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Дженерали застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Г. Р., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да отмени решението на Районен съд - Добрич в обжалваната от „Дженерали застраховане“ АД осъдителна част и да отхвърли предявените от Г. И. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД искове, квалифицирани с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Окръжен съд - Добрич е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК и е достигнал до извод, че в качеството на застраховател по сключен договор за застраховка „Каско“ ответникът не дължи на ищеца претендираните с исковете парични суми - застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забавено плащане, за вреди от настъпило застрахователно събитие „кражба“ на застрахования с договора лек автомобил поради наличие на основания по чл.408, ал.1 за отказ от изплащане на обезщетението. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е сключен договор във формата на застрахователна полица № 0312200340004789 за застраховка „Пълно каско“ на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], покриваща и риска „кражба“, със срок на действие 18.02.2022 г. - 17.02.2023 г. В застрахователната полица е отбелязано, че договорът е сключен при действието на общи условия (ОУ) на застрахователя, като при подписването й ищецът - застраховащ е декларирал, че е запознат с тях и че ги е получил. В т.16.35, б.„в“ ОУ е предвидено, че рискът „кражба“ на превозното средство не се покрива от застраховката, ако преди настъпване на застрахователното събитие застрахованото превозно средство е било оставено незаключено или с работещ двигател или контактният ключ е бил оставен вътре в превозното средство. На 30.03.2022 г., в 7.40 ч. сутринта, ищецът спрял застрахования автомобил на пътното платно на улицата пред детска градина в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] и напуснал автомобила, за да остави детето си в детската градина, но след като се върнал обратно видял, че автомобилът го няма. В деня на събитието ищецът уведомил писмено ответника - застраховател за липсата (кражбата) на автомобила, като посочил в уведомлението „слязох от автомобила, ключът беше вътре, с изгасен двигател“, а в декларация приложение № 3 отбелязал, че в откраднатия автомобил е останал 1 бр. контактен ключ. Едновременно с уведомяването на застрахователя ищецът подал сигнал до полицейските органи, по повод на който било образувано досъдебно производство. В рамките на досъдебното производство, на 30.03.2022 г., ищецът депозирал показания, че е паркирал автомобила пред детската градина и понеже бързал много, извел детето от автомобила, оставяйки го с работещ двигател и с поставен в стартера ключ; Когато излязъл от детската градина, видял, че автомобилът го няма и помислил, че някой го е преместил, защото пречи на пътя, но след като обиколил района и не го открил, разбрал, че е откраднат. По повод подаденото уведомление ответникът образувал преписка по щета №[ЕИК]/30.03.2022 г. и с писмо от 30.09.2022 г. уведомил ищеца, че отказва да заплати застрахователно обезщетение поради непредставяне на документи, доказващи основанието на претенцията. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че депозираните от ищеца обяснения и показания пред застрахователя и пред органите на досъдебното производство съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за него факти относно настъпването на събитието, във връзка с което претендира заплащане на застрахователно обезщетение - че непосредствено преди събитието лекият автомобил е бил паркиран на пътното платно на улицата, оставен е отключен, с поставен в стартера контактен ключ и със запален двигател. Поведението на ищеца е преценено от съда като осъществяващо хипотезата на т.16.35, б.„в“ ОУ, която в съответствие с разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 КЗ изключва кражбата от покритите със застрахователния договор рискове, а наред с това и хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, доколкото ищецът не е изпълнил вменени му от т.66.10 и т.66.11 ОУ задължения при напускане на автомобила да не го оставя незаключен и да не оставя вътре контактния ключ. Неизпълнението на изрично поставени с общите условия изисквания/задължения за гарантиране сигурността на застрахования автомобил е счетено от въззивния съд като значително с оглед интереса на застрахователя. Според въззивния съд, ако при напускане на автомобила ищецът е взел ключа със себе си и е заключил автомобила след загасяване на двигателя, автомобилът не би бил откраднат за краткото време на отсъствие на водача и в светлата част на денонощието. С оглед на така извършената преценка въззивният съд се е произнесъл, че неизпълнението на задълженията по т.66.10. и т.66.11 ОУ е довело до настъпване на застрахователното събитие, поради което за ответника съществува предвиденото в чл.408, ал.1, т.3 КЗ основание да откаже да заплати застрахователно обезщетение за вредите от кражбата на автомобила и предявените искове осъдителни искове по чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД подлежат на отхвърляне като неоснователни. По повод оплакванията във въззивната жалба на ответника въззивният съд е изразил несъгласие с решаващия извод на първоинстанционния съд, че отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение с мотив за непредставяне на допълнителни документи от застраховащия е необоснован и не попада в хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, което е достатъчно за уважаване на иска, а извършването на кражбата на автомобила вследствие оставянето му отключен с работещ двигател и с поставен в стартера ключ е без значение за основателността на исковата претенция, тъй като не е заявено от застрахователя като основание за отказ от изплащане на обезщетението. Предвид предмета на исковата претенция - заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие „кражба“, въззивният съд е мотивирал разрешението, че защитата срещу иска по чл.405 КЗ не е ограничена до основанието по чл.108, ал.1, т.2 КЗ, на което ответникът - застраховател се е позовал в хода на произнасяне по застрахователната претенция на ищеца; защитавайки се срещу предявения иск за застрахователно обезщетение, ответникът - застраховател може да въведе чрез възражения всички обстоятелства, които са препятствали възникването или са довели до погасяване на правото на ищеца - застраховащ да получи застрахователно обезщетение, и съдът е длъжен да ги вземе предвид при разрешаване на спора за дължимост на търсеното обезщетение. Постановеното от Окръжен съд - Добрич въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец е обосновал приложното поле на касационното обжалване на първо място с основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. В практиката на ВКС очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е аргументирал очевидната неправилност с твърдения за несъобразяване на въззивното решение „с императивни правни норми на закона, а именно чл.143 - чл.147 ЗЗП, и на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета“, без да посочи конкретни императивни разпоредби, приложими към спорното правоотношение, но останали неприложени от въззивния съд при разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Развитите в подкрепа на очевидната неправилност доводи за постановяване на решението в нарушение на разпоредбите на чл.108, ал.1, т.2 КЗ и чл.408, ал.1 КЗ, съответно за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на изключен риск и на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.408, ал.1, т.3 КЗ, са относими към касационните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не подлежат на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК и не могат да бъдат подведени под уредената в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК квалифицираната форма на неправилност. Въз основа на мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС не констатира нито допуснато от въззивния съд тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, рефлектирало върху правилността на съдебния акт, нито грубо нарушение на правилата на формалната и на правната логика при формиране на изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. По отношение на обжалваното решение не се констатират и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Първият формулиран в изложението въпрос не съответства на мотивите към обжалваното решение и по начина, по който е зададен, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване със съдържание, изяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За да признае на ответника - застраховател правото на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, въззивният съд е приел, че събитието, по повод на което се претендира обезщетението, осъществява хипотезата на предвиден в общите условия към застрахователния договор „изключен застрахователен риск“, който не се покрива от застрахователя. Наред с това, съобразявайки обстоятелствата, при които е настъпило събитието „кражба“, въззивният съд е направил и извод, че за застрахователя съществува основание по чл.408, ал.1, т.3 КЗ да откаже да плати обезщетение, тъй като кражбата е пряка последица от неизпълнението на конкретни задължения на ищеца - застраховащ, които са му вменени с приетите при сключване на застрахователния договор общи условия. В мотивите към обжалваното решение се съдържа категоричен извод на въззивния съд, че застрахователното събитие „кражба“ се намира в пряка причинна връзка с поведението на ищеца и е резултат от оставянето на застрахования автомобил незаключен, с поставен в стартера контактен ключ и с работещ двигател. При така формирания извод поставеният от касатора въпрос дали установеното в процеса поведение на застраховащия „води автоматично до отказ от изплащане на обезщетение, без изследване на причинна връзка между поведението и настъпването на застрахователното събитие“ не може да послужи като общо основание по чл..280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявените от касатора осъдителни искове, не противоречат на цитираната в изложението практика на ВКС, а са в съответствие с нея, както и със служебно известната на настоящия съдебен състав константна практика на ВКС по приложението на чл.408 КЗ (решение № 143/19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на І т. о., решение № 105/10.04.2025 г. по т. д. № 440/2024 г. на ІІ т. о., решение № 305/03.11.2025 г. по т. д. № 1604/2024 г. на ІІ т. о. и др.), основана на следните правни разрешения: В случай на настъпване на застрахователно събитие, осъществяващо хипотеза на покрит със застрахователния договор застрахователен риск, отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди от събитието може да бъде изключена само при наличие на изрично предвидено в договора/ОУ изключение от застрахователното покритие (чл.345 КЗ) или при осъществяване на някое от основанията по чл.408, ал.1 КЗ; Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред - още при сключване на застрахователния договор, обявява на застрахования, че не поема задължение за обезщетяване на вреди при настъпване на съответното застрахователно събитие, а при основанията по чл.408, ал.1 КЗ застрахователят дължи застрахователно обезщетение за събитието съгласно уговореното в договора, но при наличие на изрично предвидени за това предпоставки има право да откаже неговото изплащане; В случаите по чл.408, ал.1, т.3 КЗ правото на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяване на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в ОУ като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приложил чл.408, ал.1 КЗ след направен извод, че с оглед обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие „кражба“, е налице изрично предвидена в ОУ към застрахователния договор хипотеза на изключен от застрахователно покритие риск, а с оглед конкретното поведение на застраховащия ищец, изразяващо се в неизпълнение на вменени от ОУ задължения, значителни за интереса на застрахователя, и намиращо се в пряка причинна връзка с кражбата на автомобила, застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение за вредите от кражбата на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Предвид мотивите на въззивния съд за отхвърляне на исковете, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не са обосновани надлежно, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. Вторият поставен в изложението въпрос е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, но не удовлетворява допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ урежда задълженията на застрахователя в процедурата за разглеждане на застрахователни претенции, като предвижда в т.2 задължение за застрахователя да мотивира отказа си за изплащане на обезщетение. Цитираната разпоредба няма отношение към последващото производство пред съда, в което застрахованият/застраховащият предявява иск срещу застрахователя за заплащане на отказаното обезщетение, и не въвежда ограничения за правото на застрахователя да противопостави на застрахования/застраховащия възражения за недължимост на обезщетението на основания, различни от посочените в мотивите към отказа. Подобно ограничение не е предвидено и в други разпоредби на Кодекса за застраховането, а не може да бъде изведено и от разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, на които е подчинено развитието на производството по иска за заплащане на застрахователно обезщетение. В практиката на Върховния касационен съд безпротиворечиво се приема, че при предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение ответникът - застраховател може да се защитава с всички възможни възражения, изключващи или погасяващи правото на застрахования да получи търсеното с иска обезщетение, без да е ограничен от мотивите за отказ в процедурата по извънсъдебно уреждане на застрахователната претенция. Съдържащата се в чл.108, ал.1 КЗ ясна правна уредба и липсата на противоречия в практиката по повод на нейното прилагане изключват възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 76.69 евро (равностойност на 150 лв.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,