Определение № 260 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби. Първата е подадена от МВР срещу решение №2901/11.05.20г. на СГС в частта, с която е прогласена недействителността на чл. 7, ал.2 от КТД № 8121з-1576/30.12.2015г., сключен между министъра на вътрешните работи и синдикалните организации на МВР. Оспорва се мотива на съда, че уговорената в чл. 7, ал.2 КТД присъединителна вноска в размер на 50% от минималната работна заплата за всяка година на действие на КТД за работниците и служителите, които не са членове на синдикалната организация, е дискриминационна и противоречи на чл. 8, ал.3 от КТ(дискриминация на основа членство в синдикална организация). Изтъкват се доводи, че липсва дискриминация спрямо правото на труд, както и неблагоприятно третиране за част от работниците и служителите по отношение правото на присъединяване към КТД. Във връзка с това иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Налице ли е дискриминация“ по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска?“. Втората касационна жалба е подадена от ищцата В. И. П. срещу въззивното решение в частта, с която СГС е отхвърлил искането и за прогласяване на недействителност на целия КТД, евентуално за обявяване на недействителността на чл. 32, ал.3 КТД. Оспорват се следните мотиви на съда: че ищцата не е легитимирана да оспорва подписите под КТД, поставени за „Национален полицейски синдикат в България“, защото не е член на този синдикат; Национален синдикат на гражданската администрация в МВР е правосубектно сдружение, тъй като е член на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации, което е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел и на основание чл. 49,ал.2 КТ и Устава на Федерацията; проведена е процедура по чл. 51а, ал.3 КТ(приет е проект на синдикална организация чрез провеждане на Общи събрания на работниците и служителите), а не по чл. 51а, ал.2 КТ(приемане на общ проект на синдикалните организации); чл. 32, ал.3 КТД е по- благоприятна клауза от чл. 319 КТ, тъй като най- малко платеният годишен отпуск за работници и служители с повече от 50% намалена трудоспособност е 31дни, а не 26дни. Изтъкват се доводи в касационната жалба, че КТД е изцяло недействителен, защото една от шестте подписали го синдикални организации не е правен субект, а друга не е подписана от законен или упълномощен представител. Освен това не е проведена процедура по чл. 51а, ал.3 КТ, защото няма данни да са свикани и проведени общи събрания на работниците и служителите, а чл. 32, ал.3 КТД е по- неблагоприятен закон, защото предвижда 5 дни повече платен годишен отпуск, а чл. 319КТ предвижда 6 дни повече платен годишен отпуск. Във връзка с тези доводи се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпросите: „Легитимирана ли е ищцата да се позовава на липса на представителна власт на лица, подписали КТД? Налице ли е правосубектност по чл. 243, ал.1 ЗМВР на лице, твърдящо правосубектност по чл. 49, ал.2 КТ? Кого трябва да уведоми синдикалната организация, че приема общ проект по чл. 51а, ал.2 КТ? Как следва да се понесат разноските, когато се обявява недействителност на отделни клаузи от КТД?“. По втория въпрос се твърди и противоречие с практиката на ВКС (основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК). Иска се и констатиране на очевидна неправилност на въззивното решение в частта относно отхвърления иск за недействителност на чл. 32, ал.3 КТД. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата, защото отговорите на поставените въпроси са без значение за изхода на делото. Първите два въпроса касаят действието на КТД за две от синдикалните организации, защото се оспорва тяхното участие при сключване на КТД, но не се оспорва сключването на КТД от страна на останалите четири синдикални организации. Поради това поставените въпроси са без значение за установяване недействителността на целия КТД, защото съдът е приел, че КТД е сключен по процедурата по чл. 51а, ал.3 КТ, а не по общ проект на всички синдикални организации. Поради това тези въпроси- за действието на КТД спрямо отделни синдикални организации, ще са извън предмета на делото. Освен това ищцата няма правен интерес да оспорва действието на КТД спрямо други синдикални организации, на които тя не е член, защото така се упражнява право не в защита на собствен интерес, а във вреда на други работници или служители (чл. 8, ал.1 КТ забранява злоупотребата с право). Третият въпрос също така е неотносим за изхода на делото, защото съдът е приел, че КТД е приет по процедурата, регламентирана в чл. 51а, ал.3 КТ, а ищцата иска отговор на въпрос, отнасящ се за процедурата, предвидена в чл. 51а, ал.2 КТ. Още в исковата молба ищцата е навела твърдения само за нарушение на процедурата по чл. 51а, ал.2 КТ, но съдът е установил по възражението на ответниците и представените доказателства, че е извършена процедура за приемане на КТД по чл. 51а, ал.3 КТ, поради което неоснователни са се оказали исковете на ищцата за нарушение на чл. 51а, ал.2 КТ, а въведените твърдения за нарушение на чл. 51а, ал.3 КТ едва с въззивната жалба са били преклудирани, както е указал въззивния съд. Четвъртият въпрос за разноските е извън приложното поле на чл. 288 ГПК, защото ищцата има друг ред за защита (процедурата е по чл. 274 ГПК във връзка с 248 ГПК). Не се установява и твърдяната очевидната неправилност на решението в посочената част, защото в хипотезата на чл. 319 ГПК платеният годишен отпуск е 26 дни, а в хипотезата на чл. 32, ал.3 КТД най- малкият платен годишен отпуск би бил 31 дни, т.е. режимът е очевидно по- благоприятен. Налице са обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на МВР, защото е необходимо изясняване на точния смисъл на нормата на чл. 57, ал.2 (отм.) КТ по въпроса дали условието за плащане на присъединителна вноска е дискриминационно, тъй като липсва съдебна практика, и тълкуването и е противоречиво, доколкото с последващо изменение на закона (чл. 57, ал.3 КТ) изрично е предвидена възможността да се уговаря парична присъединителна вноска за работниците или служителите, които не са членове на синдикалната организация, която е подписала КТД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО