Определение № 69 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4470/2017 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 20.07.2017г. по гр.д.№456/2017г. на ОС Благоевград, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят ОДЗ „Пролет“ –с.Дъбница, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът-Ю. Д. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 18.04.2018г. ВКС е спрял прозвидството по делото по гр. дело №4470/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. и е предложил на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос: в заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ задлъжен ли е работодателят да посочи липсващите качаства на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата / чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение/ или това не е необходимо. Настоящият състав намира, че по повдигнатият за разглеждане въпрос към настоящия момент е постановено тълкувателно решение №4/2017г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се възобнови производството по делота. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение съдът, като е отменил частично решение от 02.05.2017г. по гр.д. № 28/2017г. по описа на РС-Гоце Делчев, е осъдил ОДЗ „Пролет“ –с.Дъбница да заплати на Ю. Д. П. още 73,80лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за времето от 01.05.2017г. до 15.05.2017г., през което ищцата е получавала по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.01.2017г. до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е уважил предявените от ищеца – Ю. Д. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 46/14.11.2016г. на Кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „директор ДГ” в ОДЗ „Пролет“ –с.Дъбница с правно основание чл.344, ал.1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, в резултат на уволнението, а именно сумата от 1425.56 /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 15.11.2016г. до 08.12.2016г. и от 24.12.2016г. до 16.01.2017г., през което същата е останала без работа поради уволнението й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяването на иска - 11.01.2017г., до окончателното й изплащане, като оставя без уважение иска над посочената сума като неоснователен. Установено е по делото, че Ю. Д. е заемала длъжността „директор“ при ответника от 02.05.2011г. до 20.01.2015г., като за месец април 2014г. брутното й трудово възнаграждение възлизало на 983лв. Констатирано е, че на 20.01.2015г. трудовото правоотношение е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а последното е отменено с решение по гр.д. № 223/2016г. по описа на РС-Гоце Делчев, потвърдено от Окръжен съд – Благоевград в сила от 20.09.2016г., с което ищцата е възстановена на заемната длъжност, за което е била уведомена на 04.10.2016г. Констатирано е, че на 11.10.2016г. ищцата е депозирала заявление, че с оглед чл. 345, ал.1 КТ ще се яви да заеме длъжността, на която е възстановена, при явяването си на 14.10.2016г. й било връчено предизвестие по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Установено е, че за периода от 17.10.2016г. до 12.11.2016г. ищцата ползвала отпуск поради временна неработоспособност, на 14.11.2016г., при връщане на работа, на ищца е връчена процесната уволнителна заповед, с която се прекратява трудовото й правоотношение, считано от 15.11.2016г., като в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работа, а именно: липса на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми; неумение за работа в колектив; неумение да взема компетентни и навременни решения; нетолерантен и нетактичен; не съобразявала стила си на комуникация с кмета на общината. Съдът е приел, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е достатъчно да са изброени само липсващите качества на работника – в случая липса на умения да планира и организира работата си, неумение за работа в колектив, неумение да взима конпетентни и навременни решения, нетолератна и нетактична, както и несъобразяване на стила на комуникация с кмета на общината, но същата не може да се направи извод, че те са пречка служителя да изпълнява ефективно работата си. Въззивният съдебен състав е приел, че процесната заповед не е мотивирана, както и че липсата на фактически и правни основания в уволнителната заповед, въз основа на които е извършено уволнението, е самостоятелно основание за отмяна на уволнението не само при хипотезата на дисциплинарни уволнения, но и при хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Прието е, че липсата на такива конкретни обстоятелства, относими към посоченото в уволнителната заповед основание, обуславя немотивираността, а оттук и незаконността й. Изложени са съображения и за това, че от страна на работодателя не са ангажирани доказателства, които в условията на пълно и главно доказване да установят, че ищцата не притежава липсата на качества за изпълнение на възложената работа, а и уволнението е извършено веднага след възстановяването й на работа, поради което такава преценка обективно не може да бъде извършена от работодателя. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: дали в заповедта за прекратяване на трудовия договор е достатъчно да са изброени само липсващите качества на работника или същата следва да е мотивирана чрез посочване на конкретни факти и обстоятелства, обуславяща извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да изпълнява ефективно работата си. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос и на соченото от него основание, тъй като на същият е даден отговор в т. 3 от решение по ТД №4/2017г. ОСГК на ВКС: „ В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.” В обжалваното решение въззивният съд, тълкувайки разпоредбата на чл.328,ал.1, т.5 КТ е достигнал до извод, че в заповедта за уволнение не са изброени липсващи качества на служителя, които да са пречка за ефективно изпълняване на работата като Директор на ОДЗ „Пролет“, както и че работодателят не е доказал в хода на процеса, че служителят не изпълнява ефективно работата си, и това разрешение е в пълно съответствие със задължителната практика установена с постановено към настоящия момент тълкувателно решение, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответната страна сумата 400 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС Предвид изложените съображения, съдът