Определение № 872 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Варна по повод жалба на Х. Трост – холандски гражданин, и Т. Рийст – холандски гражданин, подадена чрез адв. А. Георгиева, против Отказ за обработка на декларация с вх. № 5305017968/16.05.2023 г. на орган по приходите – гл. инспектор ОД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо изх. № МД-Т23010333ВН от 06.12.2023 г. С Определение № 3581 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2722/2023 г., Административен съд – Варна е приел, че не е местнокомпетентен да се произнесе по спора, на основание чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК, според която правна норма делата по оспорване на индивидуалните административни актове се разглеждат от Административния съд – София-град, в случаите, в които посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина. В случая според състава на Административен съд – Варна постоянният адрес и на двамата жалбоподателите е в Нидерландия, поради което и компетентен да разгледа правния спор по правилата на местната подсъдност, формулирани в чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК, и цитирана съдебна практика на състави на ВАС е Административен съд – София-град. Със същото определение производството по адм. дело № 2722/2023 г. е прекратено и делото е изпратено на Административен съд – София-град по подсъдност. С Определение № 10 от 02.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12185/2023 г., Административен съд – София-град /АССГ/ е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени съображения за това, че правилата за подсъдността по АПК са неприложими в конкретния случай, тъй като предвидената в специален закон норма на чл. 4, ал. 1, изр. второ от ЗМДТ /изм., ДВ бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г./ е специална спрямо общите правила на АПК и ДОПК и ги дерогира. Така според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като в изр. второ е регламентирано, че обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК, а това в случая е Община Варна. Съответно АССГ е приел, че не е местнокомпетентен да разгледа правния спор, като е цитирал и практика на ВАС. По така повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Варна настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, приема следното: Предмет на оспорване пред съд е изричен отказ на орган по приходите при Община Варна за обработка на декларация по чл. 14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ, касаеща недвижим имот с местонахождение на територията на Община Варна. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси по този закон се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. С изменението на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, сторено с ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., бе променена местната подсъдност при обжалване на актове за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци – а именно по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, в производство по реда на ДОПК. Безспорно подаването на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е част от производството по установяване на местните данъци и такси, поради което и приложими в случая са правилата на ДОПК, вкл. и при оспорване на издадените в тази връзка актове, но при съобразяване и уредената в чл. 4 ал.1 изр. второ от ЗМДТ местна подсъдност, която се явява специална по отношение на общата такава в ДОПК. Отделно от това общите правила на чл. 133 ал. 1 от АПК са изцяло неприложими. Следователно обжалването на оспорения отказ е по реда на ДОПК, при специална местна подсъдност - по местонахождението на общината, в чийто район е местонахождението на имота, във връзка с който е извършено декларирането, дефинирано в случая в чл. 14 от ЗМДТ, като част от производството по установяване на публичните задължения по този закон. Цитираната в Определението на Административен съд – Варна съдебна практика на състави на ВАС не касае въпроса за определяне на местната подсъдността на делата по оспорване на административните актове по ЗМДТ, като релевантни за казуса са цитираните от състава на Административен съд – София-град съдебни актове, част от непротиворечивата съдебна практика на ВАС по този въпрос, изложена и от настоящият състав. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че при условията на чл. 4, ал. 1 /в редакцията на ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г. / от ЗМДТ, местнокомпетентен да се произнесе по въпросите относно допустимостта и съществото на жалбата на Х. Трост – холандски гражданин, и Т. Рийст – холандски гражданин, подадена чрез адв. А. Георгиева, против Отказ за обработка на декларация с вх. № 5305017968/16.05.2023 г. на орган по приходите – гл. инспектор ОД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо изх. № МД-Т23010333ВН от 06.12.2023 г., е Административен съд – Варна. С оглед тези съображения и на основание чл. 135, ал. 3 АПК Върховният административен съд, осмо отделение