Определение № 454 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2838/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Е. чрез нейния пълномощник адв. А. Д., против определение № 347 от 06.03.2014 г. по гр.д. № 5893/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от С. Е. касационна жалба срещу решение № 1666 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 1946/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта по предявения иск с правно основание чл. 128 КТ. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателката, съотношението между иска по чл. 74 КТ и исковете по чл. 344, ал.1, т. 1-3 КТ е между главен и акцесорен иск, което налага допускане на касационно обжалване и по иска за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ за признаване незаконосъобразност на уволнението и отмяна на Заповед за уволнение № 131 от 08.02.2013 г. и за заплащане на обезщетение в размер на 2 160 лв. за оставянето й без работа поради незаконното уволнение, както и иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 907.55 лв. за времето от 23.11.2012 г. до 11.02.2013 г. В срока по чл. 212 ГПК същата е предявила и инцидентен установителен иск за обявяване на трудовия договор за недействителен - чл. 74 КТ. С постановеното от първоинстанционния съд решение инцидентният установителен иск е бил уважен, а исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и по чл. 128 КТ са отхвърлени. Решението по иска по чл. 74 КТ е влязло в сила като необжалвано. С решение № 1666 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 1946/2013 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение в частта по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 3 КТ и по чл. 128 КТ. С определение № 347 от 06.03.2014 г. по гр.д. № 5893/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В частта по иска по чл. 128 КТ касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима по съображения, че цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. Обжалваното определение е правилно. Претенцията по чл. 128, т.2 КТ за изплащане на дължимо, но неизплатено от работодателя трудово възнаграждение, не е обусловена от уважаването или отхвърлянето на исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 3 КТ. Макар и предявена за разглеждане в едно производство заедно с тях при условията на обективно кумулативно съединяване, тя запазва характера си на отделен, самостоятелен иск, който има за предмет парично вземане в определен размер, уважаването на който не е предпоставено от прекратяването на трудовото правоотношение или от отмяна на заповедта за уволнение. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК в размер на търсената с иска сума. В случая тя е 907.55 лв., т.е. под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване. Поради това като е приел, че в тази част касационната жалба е недопустима и е постановил оставянето й без разглеждане, съставът на ІІІ г.о. е приложил точно процесуалния закон. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът