Определение № 338 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1844/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Амбулатория – Медицински център за специализирана медицинска помощ“ - „Очна клиника „Св. Петка“ АД срещу решение на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу Националната здравноосигурителна каса иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на незаплатени за периода м. март – м. декември 2015 г. възнаграждения, общо в размер на 27000 лв., за извършена болнична медицинска помощ на здравноосигурени пациенти въз основа на сключен между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът оспорва жалбата. В изложението по чл. 280 ГПК жалбоподателят е изложил оплаквания, че въззивният съд не се е съобразил с позовавания на законови норми в първоинстанционното решение; несъответствия на решения на НЗОК със закона не са анализирани във въззивното решение, други са игнорирани, а трети – тълкувани превратно. Поддържа се, че изключително подробно в първоинстанционното решение са развити въпросите за противоречието със закона на договорните клаузи, въвеждащи ограничения при отчитането и заплащането на извършеното по договора, а именно с чл. 52 от Конституцията, чл. 5 и чл. 35 ЗЗО, тъй като неправомерно поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта от такава е възникнала в рамките на определените лимити, което води до неравнопоставеност в третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди, респ. след, изчерпването на тези лимити. Препраща се към направено в касационната жалба подробно описание на други несъответствия между решенията на двете инстанции. Касационно обжалване не следва да се допуска. Не се установяват основания за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. Извън пределите на служебната проверка за допустимост и нищожност, жалбоподателят не се е позовал и не е обосновал очевидна неправилност като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, нито такъв въпрос може да бъде уточнен въз основа на посоченото по-горе съдържание на изложението. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като не може да бъде допуснато касационно обжалване по правен въпрос, непосочен от жалбоподателя, освен ако такъв въпрос има значение за действителността или допустимостта на обжалваното решение. С оглед липсата на посочен в изложението правен въпрос и съгласно т. 1 от тълкувателното решение касационно обжалване не може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. С тези мотиви съдът