Определение № 590 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6842/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Ф. от [населено място] срещу определение №626 от 11.07.2013г. по ч.гр.д.№690/13г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното определение състав на въззивния съд е потвърдил определението от 12.06.13г. по гр.д.№170/13г. на РС Бяла, с което е било прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения от Н. Ф. срещу Народно читалище „Р.” [населено място] иск по чл.74 КТ за обявяване недействителност на допълнително споразумение №1/31.01.2013г. към трудов договор между страните. Въззивният съд е приел, че с оспореното допълнително споразумение от 31.01.13г. страните са изменили само уговореното работно време. С последваща заповед от 28.02.13г. трудовото правоотношение между тях е било прекратено на основание чл.325, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Прието е, че за ищцата липсва правен интерес да оспорва допълнителното споразумение по съображения, че не са попълнени графа №8 – за трудовото възнаграждение и графа №9 – за придобития трудов стаж. Изменението касае единствено работното време, а не и размера на трудовото възнаграждение и срока на трудовия стаж. Висящият спор за законността на уволнението също не обуславя правен интерес от предявения иск за недействителност на допълнителното споразумение, тъй като не е налице връзка между делата. В частната жалба се поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск, че допълнителното споразумение е непълно в пункт 8 и 9, което го прави недействително, а освен това върху жалбоподателката била упражнена заплаха, че ако не го подпише, ще бъде уволнена. Излага оплаквания за недействителност и на последващото допълнително споразумение, с което е приет срок за прекратяване на трудовия договор от 10 дни. Иска отмяна на обжалваните определения и разглеждане по същество на предявения иск. В изложението към жалбата поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос дали само трудовите договори са защитени от КТ, или и допълнителните споразумения към тях. Ответникът в производството Народно читалище „Развитие” [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване преграждащо определение на съда. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателката въпрос - дали само трудовите договори са защитени от КТ, или и допълнителните споразумения към тях, не е определящ за изхода на спора по настоящото дело и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Определящ е въпросът дали има правен интерес от иск за прогласяване недействителност на допълнително споразумение към трудов договор, с което се изменя само уговореното работно време, ако посоченото в исковата молба основание за недействителност е липсата на договореност и по другите клаузи на трудовия договор – за размера на трудовото възнаграждение и за придобития трудов стаж. Съставът на ВКС обаче не може да допуска касационно обжалване служебно, по непоставен от жалбоподателя правен въпрос, освен ако има съмнение за допустимостта на обжалвания съдебен акт – в този смисъл т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая атакуваното определение е процесуално допустимо и обжалването му не може да се допусне служебно. Поставеният от жалбоподателката въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма съмнение в съдебната практика, че иск по чл.74 КТ може да се предяви както по отношение на трудов договор, така и по отношение на допълнително споразумение към него, стига да е налице правен интерес, който се преценява във всеки отделен случай. Наличието на установена съдебна практика по този въпрос изключва възможността той да бъде поставен за разглеждане пред ВКС във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,