Определение № 134 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. А., чрез процесуалния представител адв. Е. А. от САК, срещу решение № 264460 от 06.07.2021г., постановено по гр. д. № 887/2021 по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20267643 от 03.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20268277 от 04.12.2020 г., постановени по гр. д. № 34917/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. И. А. срещу Технически университет – София кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1-1862 от 18.06.2020 г. на ректора на Технически университет – София; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител отдел“ в звено „О-Л Автомобилен транспорт“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11 382 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 18.06.2020 г. до 18.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2020 г., до окончателното изплащане. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпроси, като касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „В кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, за да бъде същото законно?“ в противоречие с решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о. Касаторът е поставил и процесуалноправни въпроси, които на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд конкретизира в следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да изследва абсолютно всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на делото, да анализира всички събрани по делото доказателства, да аргументира защо кредитира всички събрани по делото доказателства, а други не, да мотивира направените от него правни и фактически изводи и да изложи подробни мотиви, в които да изложи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи?“. Този въпрос касаторът счита, че е решене в противоречие с решение № 100 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 127 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 74 от 13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 261 от 10.02.2020 г. по гр. д. № 758/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на ВКС, II г. о., решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 74 от 13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2439/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о. На следващо място, касаторът е поставил материалноправния въпрос „Кога е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и достатъчно ли е да бъде премахната длъжността като щатна бройка от щатното разписание, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата?, който счита, че е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на ВКС, III г. о. Касаторът е поставил и материалноправния въпрос „Трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни звена/отдели на работодателя, които са в рамките на едно населено място?“, който счита, че е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 385 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 129/2011 г. на ВКС, IV г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т, 1 и т. 2, пр. 2 ГПК касаторът излага, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: „Длъжен ли е работодателят да прилага принципите на равнопоставеност на служителите в хипотезата на задължение за извършване на подбор по чл. 329 от КТ?“ и „Длъжен ли е работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото на подбор по чл. 329 КТ“, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение от 17.12.2015 г., Marнa Auxiliadora Arjona Camacho, дело C ‑ 407/14, решение от 01.12.1998 г., Levez, C-326/96, решение от 16.05.2000 г., Preston и др., C-78/98 и с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Технически университет – София, чрез юрисконсулт З., счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че със заповед № 1400 от 10.06.2020 г. на ректора на ТУ-София, в изпълнение на правомощията му по чл. 32 от Закона за висшето образование, е взел решение за приемане на промени в организационната структура и длъжностното щатното разписание на неакадемичния състав на университета, като е съкратил щатната бройка за длъжността „ръководител отдел“ в „О-Л Автомобилен транспорт“, считано от 10.06.2020г., като отделът е останал на директно подчинение на главния секретар на ТУ-София. В тази връзка е представено и утвърдено длъжностно разписание на персонала и заплатите в сила от 10.06.2020год. в което е посочено, че отдел Автомобилен транспорт“ е на пряко подчинение на главния секретар и са посочени длъжностите в него без длъжност “ръководител отдел“. Според въззивния съд ректорът е взел решение за съкращаване след приемане на решение от 09.06.2020 г. на Комисията за социално партньорство, която е подкрепила премахването на единствената щатна длъжност. Посочено е, че със заповед № №1-1862/18.06.2020г. на ректора на ТУ София, считано от 18.06.2020год. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „ръководител отдел“ в звено „О-л Автообилен транспорт“ на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ-поради съкращаване в щата. Рректорът на ТУ-София е утвърдил ново поименно щатно разписание на длъжностите по трудово правоотношение и заплатите в ТУ-София, в сила от 19.06.2020 г., от което се установява, че длъжността на ищеца – „ръководител отдел“ в звено „О-Л Автомобилен транспорт“ не е предвидена, а в отдела са останали шестима шофьори и един диспечер. Извършено е преструктуриране чрез реорганизация и преминаване на трудови функции от една длъжност към друга вече съществуваща с различни от тази на ищеца основни трудови функции, а именно главния секретар на ТУ. Поради изложеното съдът е приел, че съкращаването на щата е реално, а уволнението на ищеца следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата. Въззивният съд се е позовал и на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, като е изложил, че работодателят има право на преценка дали при съкращаване на единствена длъжност, какъвто е процесният случай, да бъде извършен подбор по реда на чл. 329 КТ, респективно дали при тази съпоставка между качествата на отделните служители да бъдат включени в подбора и тези, които заемат близки и сходни длъжности. В конкретния случай работодателят не е упражнил правото да извърши подбор. На 23.12.2021 г. по настоящото дело е постъпила молба от касатора, с която представя решение № 12912 от 16.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7496/2021 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, с което е отменено като незаконосъобразно решение от 30.10.2019 г. на Общото събрание на Технически университет – София за избор на ректор за мандат 01.12.2019 г. – 30.11.2023 г. и е върната преписката за нова процедура по избор. Касаторът счита, че ректорът, който е подписал процесната заповед за уволнение, не е имал представителна власт, което следва да се съобрази от настоящия съд като основание за отмяна на уволнението. Настоящият състав на ВКС счита, че решението, представено от касатора с молба от 23.12.2021г., не може да бъде прието като доказателство по делото и да има значение за спора. Решението на ВАС е постановено и влязло в сила на 16.12.2021г., когато производството във ВКС вече е било висящо. ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови обстоятелства, а трябва да изхожда само от установената от въззивния съд фактическа обстановка до момента на приключване устните състезания пред въззивния съд. Въз основа на извършената преценка обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият поставен от касатора материално правен въпрос относно това от кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, за да бъде същото законно, не е решен в противоречие практиката на ВКС. Според цитираното в изложението решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, а изготвянето на поименно щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. В случая въззивният съд е приел именно, че решението за промяна на длъжностното щатно разписание е взето на 10.06.2020 г., а последващата промяна и изготвеното на поименното щатно разписание е последваща техническа дейност по посочване на конкретните лица заемащи длъжностите по приетото вече ново щатно длъжностно разписание, която не засяга момента, към който се извършва съкращаването. Вторият въпрос, поставен от касатора, е свързан с твърдения за процесуални нарушения на съда. Не е налице противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касатора. Решението на въззивния съд следва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички поставени по делото въпроси. Според Върховния съд обаче мотивировката на въззивния съд никога не трябва да се изражда в полемика с жалбата, а трябва да съдържа: кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата; указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни, и в какво се състои нарушението; неправилността на решението, ако съдът счете, че то трябва да бъде отменено, кои разпоредби са нарушени, с какво са опорочени решаващите мотиви. В случая въззивният съд е постъпил съгласно тези указания, като е изложил ясно и синтезирано в какво се състои спора, какви са доводите на страните, какво приема за установено и с какви аргументи. Включително е извършил анализ на свидетелските показания при преценка по чл.172 ГПК за свидетелката, която продължава да работи в отдела като диспечер, а за втория свидетел при отчитане на обстоятелството, че към момента на съкращаването на ищеца не е работил при ответника и е направил извода за наличие на реално съкращаване при съвкупната преценка на всички доказателства по делото. По следващия въпрос на касатора – кога е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и достатъчно ли е да бъде премахната длъжността като щатна бройка от щатното разписание, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, настоящият съд не намира противоречие с цитираните от касатора решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на ВКС, III г. о. В решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014 г. на ВКС, III г. о. се приема, че реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Според решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на ВКС, III г. о. съкращаването на щата е реално, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Това е приел и въззивния съд по настоящото дело, като е изложил подробни мотиви, че е налице преструктуриране чрез реорганизация и преминаване на трудовите функции на една длъжност към друга вече съществуваща с различни от тази на ищеца основни трудови функции. Това не лишава съкращаването на щата от реалния му характер. Въпросът на касатора дали трябва да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни звена/отдели на работодателя, които са в рамките на едно населено място, не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. В решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г. на ВКС, IV г. о. е разгледан различен въпрос – дали е нужно да се извършва подбор на длъжности от обособени звена на работодателя, находящи се в различни населени места. Съставът на ВКС е посочил, че съкращението на щата може да засяга както цялото предприятие, така и относително самостоятелно структурно звено /поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и др./. В тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни функции в това обособено звено. Такова обособено звено е отдел „Автомобилен транспорт“ на Техническия университет. Според Решение № 385 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 129 / 2011 г. на ВКС, IV г. о. отговорът на въпроса дали трябва да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място, е в зависимост от това дали в конкретния случай е налице организационно-управленска обособеност със специфични функционални и финансово-икономически характеристики, която обособеност определя специфичност и в трудовите функции на служителите, макар и за длъжности с еднакви наименования. В случая е очевидно, че длъжността ръководител на отдел притежава специфики в зависимост от съответния отдел на университета и поради това не би могло да се твърди, че е налице основание за извършване на подбор между заемащите длъжностите ръководители на различните отдели в университета. Съдът не счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд се е позовал на това тълкувателно решение, за да отговори на въпроса дали в конкретния случай е нужно да се извършва подбор. Като е взел предвид, че от представените по делото длъжностно разписание на персонала и заплатите в ТУ-София от 01.01.2020 г., е установил, че за длъжността, заемана от ищеца в звено „Автомобилен транспорт“, е предвидена само една щатна бройка за длъжността „ръководител отдел“, поради което работодателят има право на преценка дали да извърши подбор или не. Настоящият съд не счита, че е налице и основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК. Поставените въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Те касаят изискванията за подбор, а въззивният съд е приел, че такъв не следва да се извършва, ето защо е безпредметно да се обсъжда цитираната от касатора практика. Право на разноски по делото има ответникът по касация, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и което определя в размер на 100лв. за касационна инстанция и следва да се възложи в тежест на касатора. Воден от горeизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.