Определение № 131 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3199/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. М. К., Г. В. С. и М. В. В. против решение № 769/20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 415/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като е депозирал и насрещна касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за частично основателни субективно съединените искове с правно основание чл.200 КТ, като е намалил дължимото на ищците обезщетение поради проява на груба небрежност от страна на пострадалия. Съдът е приел, че с разпореждане от 30.10.2019 година, издадено от НОИ – ТП Варна, злополуката, декларирана от „Технокар“ ЕООД, станала с В. К. на 19.08.2019г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Безспорно е установено по делото, че в резултат на злополуката, К. е починал, като ищците са негови законни наследници. Съдът е приел, че извършената дейност по избутване на камиона е била неподходяща, много опасна и лошо организирана.Възприето е становището на експертното заключение, че не са били взети никакви мерки за безопасност – както по отношение на камиона, така и по отношение на пострадалия. Техническите причини за инцидента, възприети от съда са, че използваната тръба не е била надлежно закрепена към двете машини и не е била с необходимата дължина, което да даде възможност на пострадалия да избяга от мястото на инцидента. Посочено е, че е била лоша организацията по маневрирането, тъй като след като багерът е прилагал сила от едната страна на тръбата и същата не е била надлежно закрепена към двете машини, то е било ясно, че когато се въздейства върху воланите и машините изменят траекторията си на движение, тръбата ще приплъзне, тъй като няма да е перпендикулярна на нормалата на предницата на товарния автомобил. Товарният автомобил е бил управляем, като колелата му е можело да се въртят при въздействие на волана, въпреки спуканата гума. Починалият е държал тръбата с едната си ръка, което поведението е било неразумно, а на база на видеозаписа от мястото на инцидента вещото лице е достигнало до извод, че операцията е била ръководена изцяло от пострадалия К.. Първоначално друго лице е поставяло кама пред задната гума на товарния камион, за да го спре, но след намеса на К. преустановил това поведение и след нов сигнал на пострадалия започнал да върти волана на камиона. Въз основа на горното, съдът е приел, че в поведението си пострадалия е в значителна част съпричинител на ПТП, като всъщност носи и основната вина за неговото случване, като е допуснал груба небрежност, като е нарушил множество законови разпоредби, игнорирал е предупрежденията на друг служител – свидетел по делото и тези на здравия разум. Съдът е посочил нарушенията, допуснати от пострадалия – на чл.83 от ЗДвП, които изисква тегленето да се извърши със здраво закрепена твърда връзка; чл.85 ал.2 от ЗдвП – която повелява, че твърдата връзка е следвало да бъде не по малка от 4 метра / а в случая е била под 1.50 метра/; наличния наклон от 3.18 %, които се оказал достатъчен, за да допусне движението на тегления т.а.- чл.186 от Наредбата за безопасни и здравословния условия на труд; факта, че този товария автомобил не е бил обезопасен с клин или друга връзка, която да застопори движението му; отсъствието на подходящо оборудване, което да осъществи движението по безопасен на всички способ; Правилника на „Технокар“ ЕООД, които в нормата на чл.20 ал.3 т.2 изисква при наклон повече от 3 % да се предприемат мерки против самопредвижване. Отчетено е и поведението на самия пострадал, като е посочено от съда, че същото не почива нито на регламентирани правни норми, нито на елементарните мерки, гарантиращи безопасност и сигурност, при извършване на маневрата. Съдът е приел, че пострадалия е игнорирал множество предупреждения, не е съобразил по никакъв начин силите и способностите си, като фрапантно е било нареждането му към друг служител да премахне клина от задната гума, като по този начин е допуснал самопредвижване на т.а., той е осъществил неправилна твърда връзка между двете МПС, която е поддала от натиска и кинетичната енергия на багера, отклонила се е и така наличния наклон е довел до придвижване на товарния автомобил. Предвид изложеното, съдът е приел съпричиняване от 70% за настъпването на произшествието, като на основание чл.201, ал.2 КТ е намалил дължимото на ищците обезщетение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя се правен въпрос, неизпълнение от страна на работодателя на задължения, свързани с осигуряване на безопасни условия за труд, изключва ли съпричиняването от страна на работника за настъпването на трудова злополука. На първо място, съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, приемайки, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, поради което същия е неотносим към настоящото производство. Доводите на съда в тази насока не са свързани с проявата на груба небрежност от страна на работника, а единствено в насока, защо работодателят следва да носи отговорност за вредите, настъпили при злополуката. Освен изложеното, съдът е приел от фактическа страна, че работникът е бил запознат с комплексната оценка на риска при работа за изпълняваната от него длъжност, както е бил информиран за рисковите фактори, произтичащи от работното място, при използване на работното оборудване, работните помещения, организацията на труда и използваните суровини и материали.Наличен е и Правилника за вътрешния ред и други писмени документи, удостоверяващи, че пострадалия е преминал първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Не се сочи и на кое решение на ВКС противоречи възприетото от съда и в какво точно се състои противоречието на което се позовава страната. Следващите два въпроса са свързани с твърдението на ищците, че причина за настъпването на произшествието са и действия на други работници и служители. Съдът не е приел от фактическа страна, че други работници и служители на работодателя са допринесли с поведението си за настъпването на произшествието. Проверката на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК. Тази проверка, свързана с необоснованост на решението, следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски, изразяващи се в заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е договорено и заплатено общо за изготвяне на отговор на касационната жалба на ищците по делото, изготвяне на насрещна жалба против решението и процесуално представителство, като не са представени доказателства за заплащане на отделно възнаграждение и договарянето му за изготвяне на отговор на касационна жалба. Предвид изложеното, доколкото следва да се присъди възнаграждение единствено за изготвяне на отговор на касационна жалба, възнаграждението следва да се определи на основание Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.1, т.5 вр. чл.9 ал.3 от наредбата, всеки един от касаторите следва да заплати в полза на ответника по касационната жалба по 2325 лева. Водим от горното, състав на ВКС