Определение № 688 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия (НУКК) – [населено място],[жк], чрез адв. Г. против решение № 271/13.01.2020 г. по гр. д. № 6273/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, IV-Д въззивен състав.

Ответникът Д. И. И., чрез адв. Д., е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 16751/21.01.2019 г. по гр. д. № 84464/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 56 състав, с което са уважени предявените от ищцата Д. И. против касатора искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – с признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 74/16.10.2017г. на директора на ответния учебен комплекс на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, и на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа и същото е отменено, и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението й длъжност – „ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии“ при ответника, вкл. и в частта на възложените в тежест на последния разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил съществуващо между страните по делото трудово правоотношение, с източник трудов договор № 813/08.11.2016 г., изменен с допълнително споразумение № 652/30.06.2017 г., по силата на която правна връзка ищцата е изпълнявала длъжността „Ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии“ в НУКК, считано от 10.11.2016 г. Със заповед № 74/16.10.2017 г., издадена от директора на НУКК, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 16.10.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - намаляване на обема на работа. Установено е също, че със заповед № 10/28.09.2017 г. на директора на ответното училище, на основание чл.289, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, е утвърдено поименното разписание на длъжностите и индивидуалните възнаграждения на персонала на НУКК - Горна баня, в сила от 01.09.2017 г., като според него за длъжността „ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии“ са определени 2 щатни бройки - едната, заета от ищцата, а другата от В. А. В.. В последствие, с утвърденото ново поименно щатно разписание на длъжностите в ответното училище, в сила от 13.10.2017 г., за горната длъжност е предвидена само една щатна бройка и тя е заета от В. А. В., докато щатната бройка, заета от ищцата, е премахната. В обжалваното решение е прието, че от данните в утвърдения нов учебен план на ответното училище за VIII клас за учебната 2017/2018 г. учебните часове по биология и здравно образование са намалени от 2 ч. седмично на 1,5 ч. седмично, а по химия и опазване на околната среда от 1,5 ч. седмично на 1 ч. седмично. Второинстанционният съд е установил също, че според изискванията на КТД от 25.10.2016 г., сключен между НУКК и съответната синдикална организация (КТ „Подкрепа“) при извършване на съкращаване на щата, частична ликвидация или намаляване на обема на работата работодателят разработва критерии за подбор, извършван на основание чл. 329 КТ, за което информира синдикатите (чл. 21, ал. 1 от КТД), както и че може да прекрати трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 5 КТ след предварително становище на съответната синдикална организация в НУКК - чл. 21, ал. 5 КТД. Намерено е, че ищцата се ползва от горната закрила, като присъединила се към КТД, както и че с писмо с изх. № РД - 21/ГП/-37/29.09.2017 г. на директора на ответното училище до председателя на СС на УС към КТ „Подкрепа" във връзка с въвеждането на нов учебен план за учебната 2017/2018 г. за учебните часове по Информационни технологии, е заявена необходимостта от съкращаването на 1 щ. бр. „Ръководител ИКТ“ и е поискано принципно становище съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 КТД за предприемане на процедура по съкращаване. Прието е, че съгласие на синдикалната организация е дадено за процесното съкращение при условията на извършен подбор по критериите на чл. 329 КТ и такъв е осъществен от нарочно определена със заповед № 17/03.10.2017 г. на директора на ответното училище комисия. Установените от работодателя критерии за подбор чл. 329, ал. 1 КТ между назначените на щат педагогически специалисти на длъжността „Ръководител ИКТ“ са били: 1. професионален опит в образованието; 2. трудов стаж по специалността; 3. трудов стаж в НУКК; 4. учителска правоспособност. Резултатите от така извършения подбор на комисията са обективирани в протокол, според който за уволнение е предложена ищцата, тъй като няма професионален опит в областта на образованието, освен този в НУКК, а именно - от 10.11.2016 г. до 06.10.2017 г., докато другото лице - В. В. А. има дългогодишен професионален опит в НУКК - от 04.09.1995 г. работи на длъжността „Ръководител компютърен кабинет“, която длъжност по-късно е трансформирана в длъжността „Ръководител направление ИКТ“, притежава диплома за висше образование по специалността „Информационни технологии и комуникации“, квалификация „Икономист по социално - икономическа информация“ и допълнителна учителска правоспособност с основна специалност „Информатика" - квалификация „Организация и проектиране на обработката на икономическа информация“. Установено е от събраните гласни доказателства (разпит на св. М. Т., заемаща длъжността „Човешки ресурси“ при ответника), че процесният подбор е извършен от комисията, на която е била член само по документите, съдържащи се в личните трудови досиета на засегнатите от предстоящото уволнение лица, както и от учебният план за 2017/2018 г., като така е спазила обективните критерии, поставени от работодателя в заповедта за извършване на подбора. Няма спор по делото, че съгласие за уволнението на ищцата е дадено от синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ при ответника. Във връзка с уволнителното основание „намаляване обема на работа“ е изтъкнато в обжалваното решение, че поради недостатъчен норматив за две щатни бройки „ръководител направление ИКТ“ е съкратена едната и е определена численост на персонала в НУКК - Горна баня на 160,5 щ. бр., считано от 13.10.2017 г. Решаващите съображения на въззивния съд да приеме процесното уволнение за незаконно и го отмени се свеждат до незаконосъобразно проведен подбор по чл. 329 КТ, тъй като в случая при извършването му не е бил включен критерият „ниво на изпълнение на възложената работа“ (качество). Развити са доводи, че критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на възложената работа“ са нормативно определени и въпрос на работодателска преценка е дали някой от двата критерия би имал превес. Незаконосъобразно е обаче при извършването на подбор вторият критерий – „ниво на изпълнение на възложената работа“ (качество на работата) да бъде изцяло игнориран, а това е сторено при процесното увлонение. Изтъкнато е, че изобщо липсват данни работодателят да е направил сравнение между двамата служители, участващи в подбора, кой от тях работи по – добре и тази преценка да е била обективирана в протокола за подбор (такава е извършена само досежно притежаваната квалификация на двамата служители).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси, които се твърди да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по конкретното дело и за които се поддържа наличие на допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава. Сочи се също да е налице основание за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение.

Повдигнатите за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси са следните:

1. „Разполага ли работодателят с право, при преценка ефективността на работата и с оглед целесъобразността на предприетото съкращение, да даде приоритет на някой от критериите за извършване на подбор с оглед спецификата на дейността ?“;

2. „Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи отчитането на критерий при извършване на подбор, който не е изрично отразен в протокола за работата на комисията, назначена да осъществи същия?“;

3. „Допустимо ли е при на извършването на подбор да бъдат преценени не безспорно и категорично установените за работодателя качества на служителя, а тези, за които е необходимо допълнително обследване?“;

4. „При осъществяване правото на подбор като насочено както към определена от законодателя цел – в интерес на службата, така и към конкретни резултати - да останат на работа тези, които ще допринесат за опазване на този интерес, преценката как точно ще се дефинират (наименуват) тези критерии подлежи ли на съдебен контрол?“.

По първия въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 32/26.03.2010 г. по гр. д. № 4629/2009 г. на ВКС, II г. о., по втория – с постановките на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, по третия повдигнат въпрос се твърди отклонение с разрешенията, възприети в решение № 428/12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г. на ВКС, IV г. о., а по четвъртия – с тези в решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г. на ВКС, IV г.о.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първият от повдигнатите въпроси е релевантен, тъй като е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело, но по него не се обосновава допълнителното основание, доколкото липсва заявеното отклонение с решението на ВКС, което страната сочи и прилага. В цитираното решение е изтъкнато, че право на работодателя е при преценка ефективността на работата и с оглед целесъобразността на предприетото съкращение, да даде приоритет на някой от икономическите критерии по чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, с оглед спецификата на дейността. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, тъй като СГС е дал положителен отговор на този въпрос, противно на твърденията на касатора. То е съобразено и с разрешението по въпросното решение № 32/26.03.2010 г. по гр. д. № 4629/2009 г. на ВКС, II г. о., че изпълнението на процедурата по чл. 329 КТ изисква извършването на съпоставка измежду заемащите идентични длъжности служители в предприятието на работодателя по посочените в тази разпоредба критерии – квалификация и ниво на изпълнение на трудовите функции. Задължение и в тежест на работодателя е да удостовери извършването на комплексна преценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на работата, според критериите на горната норма. В протокола за осъществен подбор обаче следва да бъде отразена оценката за изпълнението на трудовите функции и принос, макар тя да е резултат на конкретна фактическа преценка.

Предвид на изложеното, не се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен въпрос.

Вторият въпрос не притежава характеристиката на правен по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обусловил процесуалната активност на въззивния съд по мотивиране на съображения – фактически и правни, по разрешаване на материалноправния спор, които да са основани на оценка на доказателствената съвкупност по делото при отричане допустимостта на свидетелските показания в смисъла, изложен в питането. Напротив, инстанцията по същество не само, че не е отрекла тяхната допустимост като доказателствено средство, но е и кредитирала показанията на разпитаната свидетелка (които са източник на данни, че съпоставката е извършена само по документите, съдържащи се в личните трудови досиета на засегнатите от предстоящото уволнение лица, както и от учебният план за 2017/2018 г.), като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства. Каква е оценката на свидетелските показания и какъв извод следва да се направи въз основа на тях са въпроси по съществото на спора и касаят правилността на решението, но са без правно значение при селекцията на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), сама по себе си, има за последица недопускането на касационен контрол при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Ето защо и по втория въпрос няма основание за достъп до касация.

Третият повдигнат въпрос също не осъществява общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не произтича от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело. Там липсва съждение, че критериите за подбор по чл. 329 КТ следва да обхващат само тези качества на служителя или работника, за които е необходимо допълнително обследване, но не и безспорно и категорично установените за работодателя качества на служителя или работника. Съдът е постановил обжалваното решение като е посочил, че законосъобразността на процесното уволнение на основанията, на които е извършено и при данните по делото за изпълнение на трудовата функция от повече от 1 лице по щатно разписание изисква провеждането на подбор по критериите на чл. 329 КТ. Изложил е съображения, че тъй като в случая при извършването му изобщо не е бил включен и е игнориран критерият „ниво на изпълнение на възложената работа“ то съпоставката между двете служителки е опорочена, което има за последица незаконност на проведеното въз основа на този подбор уволнение на ищцата и същото подлежи на отмяна. Липсата на общо основание обуславя недопускане на касационно обжалване и по третия въпрос без да е необходимо да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това – вж. мотивите към постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.

И последният от поставените за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси не е релевантен, защото не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд не е разглеждал въпроса за провеждането на подбора по чл. 329 КТ през призмата на преценката и при упражнен в случая контрол върху наименуването от работодателя на възприетите от последния критерии за съпоставка при упражнено от него право на уволнение, отразени в протокола на нарочната комисия. За да разреши спора втората инстанция се е позовала на критериите за селекция измежду заемащите еднаквата в случая длъжност, които са установени в заповедта на работодателя за извършването му и определяне членовете на комисията. Там отразените като меродавни за подбора критерии (независимо от своето име) имат обективни характеристики и удовлетворяват съдържанието на законовото изискване „професионална квалификация“ (придобити знания и умения за упражняване на трудовата функция), както е приел и съдът. Отсъствието на общо основание е достатъчно (вж. съображенията по-горе) да изключи достъпа до касационен контрол и по това питане.

Селектиране на касационната жалба не може да се извърши и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Това основание предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая това не е сторено от касационния жалбоподател. Изложеното оплакване в пункт 5 от жалбата - че обжалваното въззивно решение противоречи на целта на закона, доколкото чрез правото на подбор законодателят е предоставил възможност на работодателя да остави на работа лица, които ще допринесат за опазване интереса на службата и определянето, и наименуването на конкретните критерии за селекция е в правото на последния, и не подлежи на съдебен контрол (а именно такъв се твърди да е упражнен от въззивния съд) – не сочи на порок на съдебния акт, който да попада сред разглежданата по-горе категория. С оглед на така очертаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание не е налице аргументирано изложение за наличие на предпоставките му.

В заключение, касаторът не обосновава предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба претендираните и направени от последния разноски за настоящото производство. Те възлизат на 610 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и са заплатени в брой, като вписването в договора за така извършеното пращане е достатъчно и има характера на разписка – вж. т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение