Определение № 2150 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г., срещу решение № 920 от 04.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1250 по описа за 2023 г. на Бургаския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 1056 от 17.05.2023 г. по гр. д. № 947 по описа за 2023 г. на Бургаския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д. И. Г., ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет – физическо възпитание и спорт“ в Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д. Зелинский“, [населено място], работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му заплати 5076,43 лева обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 04.01.2023 г. - 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.02.2023 г. до окончателното заплащане на задължението, като вместо това предявените искове са отхвърлени.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е фактическият състав за прекратяване на трудов договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ?

2. В хипотезата на работник, депозирал заявление за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 от КТ по време, когато работодателят ползва своя редовен платен годишен отпуск и седмодневният срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ за становище съвпада с времето, когато работодателят ползва отпуска, но работодателят не е оправомощил заместника си да изрази волеизявление за съгласие или несъгласие за прекратяване на трудовия договор и да уведоми за това работника в срока, започва ли този срок да тече и изтича ли срокът по чл.325, ал.1 от КТ по време на отпуска на работодателя или седмодневният срок започва да тече от момента на връщане на работодателя на работа, както приема Окръжен съд – Бургас в атакуваното решение?

3. Какво е значението и характера на срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ – задължителен /преклузивен/ или диспозитивен по чл.13, ал.3 от ЗЗД, както приема Окръжен съд - Бургас? Могат ли страните да уговорят помежду си в отклонение на чл.325, ал.1, т.1 от КТ друг различен по-дълъг срок?

4. Кога започва да тече срокът по чл.325, ал.1, т.1 КТ, когато работодателят е в отпуск, не е дал право на заместника си да изразява становище по предложение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ и да го доведе до знанието на работника?

5. След като работодателят е в отпуск и не е делегирал на заместника си правомощията си по чл.325, ал.1, т.1 от КТ негови ли са законоворазписаните задължения да изрази становище по предложението по чл.325, ал.1, т.1 от КТ на работника и да го доведе в законовия срок до знанието му? В тази хипотеза освобождава ли се работодателят от задължението му по чл.325, ал.1, т.1 от КТ да изрази в законния седмодневен срок становище по предложението и да уведоми работника за становището си?

6. Това, че в заявлението си по чл.325, ал.1, т.1 от КТ работникът е посочил по-късна дата за прекратяване на трудовия договор води ли до промяна в характера на срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ в такъв по чл.13, ал.1 от ЗЗД, продължава ли този срок до посочената дата за прекратяване на трудовия договор и дава ли право на работодателя в така „продължения“ срок правомерно да изрази становище по направеното предложение, да го доведе до знанието на заявителя и законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на така определената дата, освобождава ли се другата страна /в случая работодател/ от задължението си да изрази становище и да уведоми заявителя за становището си в седмодневния срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ?

Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените от него въпроси.

Ответникът по жалбата Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д. Зелинский“, [населено място], представлявана от директора Ж. П. Ц., счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Бургаския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. И. Г. е заемал длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет – физическо възпитание и спорт“ в Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н. Д. Зелинский“, [населено място] през учебната година 2022-2023 г. На 22.12.2022 г. е депозирал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 03.01.2023 г. В периода от 19.12.2022 г. до 03.01.2023 г. директорът на училището Ж. Ц. е ползвала разрешен платен годишен отпуск съгласно Заповед № РД-09-1448/18.11.2022 г. на Началника на Регионалното управление на образованието – [населено място]. Директорът Ц. е постановила Заповед № РД-10-138/18.11.2022 г., по силата на която за свой заместник в периода от 19.12.2022 г. – 30.12.2022 г. е определила М. В., заемаща длъжността „заместник-директор Учебна дейност“, с права да изпълнява задълженията и да ползва правата на директора като орган на управление на училището, при спазване на следните ограничения - да не се разпорежда с бюджетни средства и да не извършва промени в числеността на персонала, да не сключва, изменя и прекратява трудови договори със заместник – директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците в училището. В първия работен ден /03.01.2023 г./ след изтичане на отпуска директорът Ц. поставила върху заявлението на Д. Г. резолюция с изразено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 03.01.2023 г. На същата дата на ищеца е връчен Заповед № РД-11-273/03.01.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

За да признае уволнението на Г. за незаконно и да го отмени, районният съд е приел, че работодателят не е уведомил ищеца в установения 7-дневен срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ дали приема предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Посочил е, че този срок за писмено становище на страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор, се брои в календарни дни и се изчислява по правилата на чл.72, ал.1, изр.3-то от ЗЗД. Посочил е, че в случая срокът е изтекъл на 29.12.2022 г., като е счел за ирелевантно обстоятелството, че директорът е ползвал отпуск, когато е изтекъл законовият 7-дневен срок. Въззивният съд е стигнал до противоположния извод – 7-дневният срок е започнал да тече от момента, в който е изтекъл отпускът на директора Ц., тъй като по време на отпуска тя е била освободена от задължение да изпълнява работа по трудовото си правоотношение. Отбелязал е също, че датата, за която е изразено съгласие на работодателя за прекратяване на трудовия договор/3.01-2023 г./ съвпада с датата, на която и самият служител е поискал това. Ето защо Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените от Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора. Тези въпроси се свеждат до това дали неспазването на седмодневния срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, в който работодателят е длъжен да вземе отношение по предложението на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, води до незаконосъобразност на това прекратяване. В разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ наистина е предвидено, че страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Въведена е презумпцията, че ако страната не направи това, се смята, че предложението не е прието. Целите са да се внесе определеност в трудовоправния статут на работника/служителя, да се гарантира и защити неговото право на труд, а освен това да се създаде сигурност за работодателя, че може да разчита на наетата работна сила. Презумпцията обаче е оборима, а нормата заради гражданскоправната си същност е диспозитивна в смисъл, че страните могат да постигнат съгласие за нещо различно по отношение на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ако не са уговорили друго, се прилага нормата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ и когато насрещната страна не вземе становище в седмодневния срок, трудовото правоотношение не е прекратено, каквато е и цитираната от касатора практика/решение № 525 от 26.04.2006 г. на III ГО на ВКС, решение № 146 от 7.5.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г. на IV ГО на ВКС, решение № 69 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 898/2011 г. на III ГО на ВКС, решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на IV ГО на ВКС и др./ Няма пречка обаче страната, която предлага прекратяване на трудовото правоотношение, да посочи момента, от който желае това прекратяване да настъпи. Това означава, че съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него, тоест-той не може да го оттегли до тази дата и дотогава предоставя на другата страна възможност да вземе становище по предложението. Прекратяването на трудовото правоотношение по този начин е законосъобразно, тъй като не противоречи нито на повелителните норми на закона, въведени в обществен интерес, нито на добрите нрави/чл.9 от ЗЗД/. Посочените по-горе цели на чл.325, ал.1, т.1 от КТ не са накърнени. Именно такъв е и настоящият случай, както е приел и въззивният съд, като е посочил, че страните са постигнали съгласие относно момента на прекратяване на трудовия договор. След това ищецът вече не може да оттегли своето съгласие, предявявайки иск за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Затова в крайна сметка това допълнително съображение на въззивния съд за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение не противоречи на цитираната практика на ВКС, касаеща други хипотези. Доводът съответства на общия принцип на свободата на договаряне и на разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗЗД. Ето защо касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Професионална гимназия по химични технологии „Академик Н. Д. Зелинский“ 1429,20 лв. разноски за касационното производство

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,