Определение № 7 от 12.02.2020 г. на ВКС по д. № 42/2019 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по препирня за подсъдност между Административен съд - Плевен и Районен съд - Кнежа относно компетентния съд да разгледа жалбата, подадена от ЕТ „Анатолий Иванов” срещу Протокол № 1 от 02.08.2019 г. на Тръжна комисия, назначена със Заповед № РД-07-84 от 01.08.2019 г. на Директора на ОД ,,Земеделие” - гр.Плевен, за класиране на участници от проведена тръжна процедура за отдаване под наем и аренда на свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд в област Плевен за стопанската 2019/2020 г., в частта по т. 26, с която на първо място на основание чл. 47к, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е класиран кандидата И. А. Г. за следните имоти: ********** в землището на с.Лепица, общ. Червен бряг, № *******, № ******** и № ****** в землището на с.Еница, общ. Кнежа. Жалбата е подадена до Административен съд - гр.Плевен, който с определение № 1828 от 25.09.2019 г. по адм.д.№ 1004/2019 г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Кнежа, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождението на преобладаващия брой имоти съгласно § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК (обн. ДВ., бр.39/2011 г.). С определение № 618 от 10.10.2019 г. по гр.д.№ 652/2019 г. Районен съд - Кнежа също е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че производствата по провеждане и обжалване на проведени търгове за земеделски земи от държавния поземлен фонд не попадат в § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. ДВ, бр. 39/2011 г., тъй като не се отнасят до спорове за материално право, а до административна процедура по подготовка и провеждане на търгове за отдаване под наем на земи, както и обжалване на крайния акт на административния орган – тръжна комисия, определена по реда на чл. 47ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид изложените по-горе обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Районен съд – Кнежа по следните съображения: Оспореният протокол не е акт на общински съвет по приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, нито заповед по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което в случая не намират приложение разясненията, дадени с т. 10 и т. 11 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Като индивидуален административен акт, постановен по процедура, предвидена в ППЗСПЗЗ и издаден от изпълнителен орган на основание специалните разпоредби на ППЗСПЗЗ, протоколът попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), който предвижда, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им, с изключение на тези издадени от министъра на земеделието и храните, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота, по реда на АПК. В случая не се касае за акт на министъра на земеделието и храните, поради което и при съобразяване на разясненията, изразени в мотивите по т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд - Кнежа. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд