Определение № 1531 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 445/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1299 от 11.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2393/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 83 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 407/2024 г. на Окръжен съд – Перник в обжалваната от касатора част, с която е осъден на основание чл. 405, ал. 1 КЗ да заплати на М. А. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата от 34 230.56 лв. - застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Автогрижа“, оформен в полица 0312200062028516/30.11.2020 г., по щета №[ЕИК], за застрахователно събитие, настъпило на 02.07.2021 г. в [населено място], а именно – противозаконно отнемане на л. а. „Хюндай Тусон“, съответно идентифициран; обезщетение за забава за времето от 01.11.2021 г. до подаване на исковата молба на 01.07.2024 г. в размер на 10 711 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че при постановяването му съдът е ценил неправилно и едностранно доказателствата и доводите на касатора, в резултат на което необосновано е приел, че заявеното за откраднато МПС е било застраховано по конкретната полица, с оглед данните по делото за интервенция по рамата на автомобила, различно от фабричното техническо оборудване и претърпяна унищожителна щета в чужбина. В тази връзка се оспорва изводът на въззивния съд, че не са налице предвидените в Общите условия към договора изключения от покрития риск. Правят се и оплаквания, че производството по делото е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на висящото досъдебно производство. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено с присъждане на сторените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се поставя следният въпрос, като разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС: Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения? Срещу касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с изразено подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноските за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се допусне разглеждането й по същество. Поставеният процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора и служебно известна на настоящия съдебен състав. В обжалваното въззивно решение са обсъдени всички събрани по делото доказателства, свързани с предмета на спора, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна обвързаност; и е даден мотивиран отговор на всички възражения и доводи на страната, съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК. Обосноваността и законосъобразността на формираните от въззивния съд изводи по съществото на спора не са предмет на производството по чл. 288 ГПК, съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че съдът не е споделил защитната теза на касатора при преценката на доказателствата не се приравнява на тяхното непълно, избирателно или едностранно изследване, което е видно и от мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. Няма данни крайният извод на съда да е основан на предположения, напротив, той е резултат от извършения анализ на доказателствата в тяхната логична връзка и обусловеност и съответното приложение на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не се установява допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. С оглед оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се отбележи, че няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо, респ. да е налице самостоятелното основание на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, обуславящо достъпа до касационен контрол, за което касационният съд е длъжен да следи служебно. Искането на касатора за спиране на производството по делото до приключване на досъдебното производство е оставено без уважение с определението по чл. 267 ГПК, като основният извод на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, че няма основание за спиране на производството, когато досъдебното наказателно производство, имащо връзка със застрахователното събитие, се води срещу неизвестен извършител. Предвид този изход от предприетото касационно обжалване в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските, сторени за защитата му в настоящото производство, доказани в размер на 1 000 евро - надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение