Определение № 668 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2373/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция –Кюстендил срещу решение №64 от 29.03.2016г по в. гр.дело № 33/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, потвърдил решение №549/26.11.2015г на Дупнишки РС, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1 2 и 3 КТ е отменено като незаконно уволнението на И. Г. Л. на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ, уважени са искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с установена практика на ВКС по въпроса за приложението на чл. 8 КТ, във връзка с процесното уволнение. Противоречието е в отказа на въззивния съд да приеме ,че работодателят има право да променя длъжностната характеристика, изискванията за образование, както и че злоупотребата с право се доказва ,че се изследва добросъвестността на работодателя. Противоречиво се решава въпроса за приложното поле на чл. 8 КТ, Цитирано е решение № 55/2015г по гр.д №3086/2014г ІVг.о В отговор ответникът по жалбата И. Г. Л. изтъква ,че при установените по делото и решаващо съобразени факти на практика е създадена нова длъжност. Невъзприетите възраженията на работодателя, не са процесуалноправен въпрос Въззивното решение е в съответствие с установената практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва ясно формулиране на конкретен материалноправен правен въпрос и формулиране на относим процесуалноправен въпрос. По т.1 от изложението е описан предмета на делото, като спор за незаконност на уволнение в хипотезата на 328 ал.1 т.6 КТ, „ във връзка с чл.8 КТ, с оглед наведен довод за извършване на уволнението при злоупотреба с право ”. Действително, довод за злоупотреба с право като спорен предмет е бил въведен от ищеца, но решаващите изводи на въззивния съд, съображенията му да потвърди отмяната на уволнението като незаконно, не са обусловени от собствен извод за злоупотреба с право, или препращане към мотивите на районния съд в тази връзка Въззивният съд е изтъкнал, че хипотезата на чл. 328, ал.1 т.6 КТ не е била налице като фактически състав за уволнението ,тъй като към трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност като шофьор ,работодателят едностранно и посредством връчване на нова длъжностна характеристика е прибавил нови функции и отговорности, които нямат връзка с изпълняваната до тогава работа, а именно: ищецът да проверява работата на вътрешната отоплителна инсталация – котли и горелки в сградния фонд на РЗИ Кюстендил ,да извършва преглед и поддържка на отоплителните тела и електическата инсталация в сградния фонд на РЗИ Кюстендил. За тази дейност се е изисквала друга професионална квалификация и ценз.Уволнението на оспорваното основание по чл. 328, ал.1 т.6 КТ е предприето поради това ,че Л. не е притежавал професионално образование по електротехника. След като на практика му е възложена една нова, допълнителна трудова функция - без връзка с работата му като шофьор и след като на практика е налице обединяване на различни трудови функции в нова длъжност ,то няма законова възможност за работодателя да основе уволнението на посочения в заповедта състав ,който изисква запазване на съществуващата трудова функция ,към изпълнението на която по обективни причини се поставят новите изисквания за образование, или професионална квалификация (реш. № 350/2013г по гр.д № 75/2012г ІІІ го). Тъй като въпросът за наличието, или липсата на злоупотреба с право в този случай не е обусловил решаващите изводи на съда, нито би променил същите, касационно обжалване не следва да се допуска. Липсва и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК на въпрос ,свързан с признаците на злоупотребата с право. В решение № 55/2015г по гр.д №3086/2014г ІVг.о се разяснява, че поетапно, не едновременно прекратяване на трудовите договори при множество работници ,които не отговарят на новите изисквания не обуславя извод за злоупотреба с право. В случая по настоящето дело, новите длъжностни характеристики са били разработени персонално и с различно съдържание, като само при ищеца е налице допълнително възлагане на нещо, за което се изисква професионално образование ,каквото същият няма. Поради това обстоятелство, отчетено от съда, не е налице и противоречие с реш. № 3/2011г по гр.д №621/2010 ІІІ г.о ,по въпроса има ли работодателят право да променя с длъжностната характеристика изискванията за образование за определена длъжност ,без да променя основното трудово правоотношение. Въззивният съд по настощето дело е отчел именно начинът ,по който е променено трудовото правоотношение, като решаващ за законосъобразността на уволнението на изтъкнатото основание. Работодателят не се е съобразил с основните начала и принципи по Гл.V от КТ и забраната за едностранно изменение на ТПО (чл. 118 КТ ), така че поставянето на въпроса по т.2 от изложението като право, без да се отчита недопустимостта за едностранни промени, не обосновава приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Касаторът дължи разноски ,в размер на 600 лева по списък Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.