Определение № 224 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. И., чрез адв. Р. М., срещу решение № 67/23.02.2023 г. по в.гр.д. № 771/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 105/11.10.2022 г. по гр.д. № 501/2022 г. на Районен съд – Стара Загора и са отхвърлени предявените от И. П. И. против „Мини Марица – изток“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 16 от 15.06.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството и за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „ръководител, вътрешен одит“ при ответника. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Следва ли да се приеме, че уволнение с предизвестие по чл. 328, ал. 2 КТ представлява специален и изключителен ред, въведен с посочената правна норма, а именно при сключване на валиден договор за управление, с който на управителя е възложен мандат по отношение ръководството на предприятието, да се предостави възможност на субекта на работодателската власт да подбере най-необходимите му по негова единовластна преценка ръководни служители, с които може да изпълни възложените му стопански задачи?; 2/ Следва ли да се приеме, че лице, назначено временно да изпълнява функцията на изпълнителен директор до избиране на такъв след провеждане на конкурс, има ограничена работодателска власт, включително и по отношение на чл. 328, ал. 2 КТ?; 3/ Следва ли да се приеме, че договор за управление, сключен в нарушение на императивни законови разпоредби (Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му) представлява заобикаляне на закона, в това число по отношение на чл. 328, ал. 2 КТ – чрез неправомерни действия се получава правен резултат: прекратяване на трудов договор поради сключване на договор за управление?; 4/ Следва ли да се приеме, че от трудовата функция на служителя като „ръководител, вътрешен одит“ пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя, без практически служителят да е оторизиран да взема самостоятелни управленски решения?. Ответникът по касационната жалба „Мини Марица – изток“ ЕАД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото се установява, че ищецът последно е заемал длъжността „ръководител, вътрешен одит“ при ответника въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от 10.09.2016 г., както и че на 15.06.2022 г. му била връчена заповед № 16/15.06.2022 г. за едностранно прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. С писмено предизвестие ответното дружество е уведомило И., че от деня, следващ деня на връчване на предизвестието, ще бъде прекратен трудовият договор на ищеца за заеманата длъжност поради сключване на договор № РД-ЛС- ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини М. – изток“ ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и приложена към него бизнес-програма за периода 2022-2026 г. Предизвестието е връчено лично на ищеца на 15.06.2022 г. едновременно с връчването на заповед № 16/15.06.2022 г., като и двата документа са подписани от изпълнителния директор на ответното предприятие. Въззивният съд е приел, че предизвестието и оспорената заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното дружество, а именно изпълнителният директор. Съдът е анализирал съдържанието на договор № РД-ЛС- ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини М. – изток“ ЕАД, в който е посочено, че същият влиза в сила от вписване в търговския регистър на решението на СД на „Мини М. – изток“ ЕАД за избор на довереника като изпълнителен директор. На 31.01.2022 г. е вписано в търговския регистър обстоятелството, че И. М. Ч. е представляващ дружеството, т. е. на тази дата е започнало изпълнението на договора за възлагане управлението и в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ са връчени на ищеца предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Спорен по делото е въпросът дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес задача по смисъла и за нуждите на чл. 328, ал. 2 КТ. В тази връзка съдът е цитирал практика на ВКС, според която всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му е предоставено правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Същественото е, че при възлагане на управлението се преследва определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на предходния управител. В случая въззивният съд е приел за неоснователни възраженията за нищожност на договора за управление на изпълнителния директор, за липсата на бизнес програма, за липсата като цяло на работодателска компетентност от страна на конкретния изпълнителен директор. По делото е приложена „бизнес програма 2022-2026 г.“, която е неразделна част от договора за възлагане на управлението, налична е от 16.02.2022 г. и заменя предишната „бизнес програма 2021-2025 г.“. Същата е одобрена от СД на ответното дружество и от СД на „БЕХ“ ЕАД. Тя съдържа анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов план с конкретни икономически показатели, производствен план с конкретни технически показатели, дейности с инвестиционен характер, дейности по управление на човешките ресурси, финансов план и пр., както и бизнес задачи с конкретни икономически и финансови показатели. Следователно в предприятието са били поставени за изпълнение конкретни стопански цели с бизнес планове за периоди преди, по време и след сключването на договора за управление, тези бизнес планове изрично са приети от новия управител чрез изразеното съгласие същите да се считат неразделна част от договора за управление, а също така и възнаграждението на управителя на предприятието е обвързано от постигнатите финансови резултати. Съобразявайки гореизложеното, съдът е стигнал до извода, че по силата на сключения договор за възлагане на управление в полза на И. Ч. е предоставена възможност да сформира управленски екип и е налице първата предпоставка за възникване на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ. Съдът е приел, че назначеният до провеждане на конкурс изпълнителен директор разполага с възможността да прилага чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото общата правна норма от КТ и приложимите специални такива не предвиждат изключване на това специално уволнително основание за ръководители, чийто договор за управление е сключен временно и/или е в зависимост от определено условие, в случая - до провеждане на конкурс. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. По втория спорен между страните въпрос дали заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „ръководител, вътрешен одит“ е ръководна по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на КТ съдът е посочил, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Следователно приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в ръководството на предприятието са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Съдът е посочил, че преценката на ръководителя на предприятието кого да уволни по реда на чл. 328, ал. 2 КТ е автономна и не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено преценката дали служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, е част от ръководството на предприятието, като за определяне на една длъжност като ръководна съдебната практика очертава два основни критерия: какво е мястото на длъжността в системата на управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови функции съгласно длъжностната му характеристика. В конкретния случай въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд в частта им, в която се обосновава изводът, че ищецът като заемащ длъжността „Ръководител, вътрешен одит“ се явява лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на закона – затова е налице и последната предпоставка за упражняване правото на ръководителя по чл. 328, ал. 2 КТ. Въз основа на изложеното е прието, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Предвид неоснователността му съдът е отхвърлил и обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: По първите два въпроса е налице практика на ВКС (напр. решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 1104/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 259 от 20.12.2017 г. по гр.д. № 1235/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.), в която се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. Следователно с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо освен служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, също и потестативното право на управляващия предприятието да бъде упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Законът не поставя други изисквания, нито въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Няма обща трудовоправна норма, нито специална норма, която да предвижда изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е в зависимост от настъпване на определено условие, напр. до провеждане на конкурс за нов управител. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление, сключен с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице останалите предпоставки – с договора да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят да е от ръководството на предприятието и правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора, че редът за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е специален, в смисъл че включва като предпоставки за осъществяването му и други, допълнителни такива, които не са посочени в КТ, а се извеждат от специалните закони и касаят особеностите на договора за управление. Въззивният съд е изследвал фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ, съобразявайки напълно разясненията на съдебната практика и без да подлага на преценка други обстоятелства, които нямат отношение към това основание за уволнение. Третият поставен от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Заобикалянето на закона при сключването на договора за управление не е обсъждано от въззивния състав и като евентуален порок е неотносимо към предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ. Поради това въпросът не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не е установил порок при сключването на договора за управление, още повече такъв, който да рефлектира върху законността на уволнението. Четвъртият въпрос касае определянето на заеманата длъжност като ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. В тази връзка съгласно трайната съдебната практика характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, като същественото е какви са трудовите функции, подчинености и отговорности, а не какво е наименованието на длъжността. Приема се, че лицето не заема ръководна длъжност, когато съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Съдът в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес цел. В посочения смисъл са напр. решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50025 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 1682/2022 г. на ВКС, IV г. о. Тази практика е актуална и не се нуждае от преосмисляне или осъвременяване. В конкретния случай, относно това дали длъжността „ръководител, вътрешен одит“ се явява ръководна, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, в които е разяснено, на първо място, че на заеманата длъжност ищецът е пряко подчинен на изпълнителния директор, без връзката между тях да е опосредена от друга длъжност. Подробно са описани основните функции на служителя, като е посочено, че дейността на ръководения от него отдел е свързана с оценка и подобряване ефективността на процесите за финансово управление и контрол. Прието е, че И. е имал ръководни функции във връзка с дейност на специализирано звено, което е свързано с постигане на очертаните стопански цели в дружеството. Поради това е направен извод, че дейността на служителя е имала за цел да носи полза и да подобрява дейността на организацията и е тясно свързана с ръководството на предприятието. Изложеното е в съответствие с цитираната по-горе практика, поради което и по последния въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Предвид изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.