Определение № 4772 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. С. чрез адв. Д. П. срещу решение №47 от 11.04.2024г по в.гр.дело № 37/2024г. на Окръжен съд- Кърджали, с което е потвърдено решение №449/16.10.2023г по гр.д №11/2023г на РС- Кърджали. В трудов спор е отхвърлен иск по чл. 128т.2 КТ ответникът Дирекция „Национална система 112” при МВР да заплати сумата 5551,70лв представляваща разлика между дължимо и получено трудово възнаграждение от ищцата за период след трансформиране на служебно й правоотношение в трудово по силата на §70, ал.1 от ЗИДЗМВР(ДВ бр.81/2016г),считано от 01.02.2017г до нейното пеинсиониране на 21.07.2022г. По същество е отхвърен доводод, че ответникът е опредил и изплащал трудовото възнаграждение за исковия период в несъответствие с дължимото по §76 от ЗИДЗМВР, а именно при сключване на трудовия договор основното възнаграждение да се определи така ,че същото, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигурената ,да не е по- ниско от определеното по реда за ЗМВР и получавано към датата на влизане в сила на закона, по силата който правоотношението се преобразува /трансформира/в трудово. Искът е бил основан на твръдение, че след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски,нетното възнаграждение на ищцата възлизало на 897,55лв, така било с 86,25лв по-малко на месец в сравнение със сумата 983,80лв, което включва заплата за длъжност,допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, т.е. определено брутно трудово възнаграждение Поддържаното с иска преизчисление не е възприето от съдилищата, тъй като преди да се оформи трудовия договор ищцата е получавала 897,42лв и получените 897,55лв по трудовия договор / след двете удръжки/, не са в по- нисък размер от получаваното преди това .Въззивният съд е възприел допълнителното заключение по назначената счетоводно- икономическа експертиза, което не е в подкрепа на твърдението ищцата да е ощетена с неизплатена разлика като лице по по § 70 от ПЗР на ЗМВР и на свой ред е изтъкнал ,че §76 от ЗИД на ЗМВР има предвид не определеното брутно трудово възнаграждение по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи като включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР,а има предвид получаваното възнаграждение,т.е нетно възнаграждение. Смисълът на закона е лицата, чиито правоотношения се променят от служебни в трудови,да получават занапред същото възнаграждение, каквото са получавали и до момента,след като се приспаднат съответните данъчни и осигурителни тежести,като логиката е,че лицата, които се намират в служебни правоотношения са освободени от задължението за заплащане на осигурителни вноски,за разлика от лицата, работещи по трудов договор.Затова изискването на §76 на ПЗР на ЗИДЗМВР визира получаваното преди промяната нетно възнаграждение.Нетното възнаграждение е сумата,която работникът или служителят реално получава след удръжки и отчисления от брутната му заплата т.е.чистата сума пари, която работникът/служителят използва за лични нужди и разходи.Поддържаното от ищцата,че размерът на основното месечно възнаграждение по трудовия договор след приспадане на дължимите данъчни и осигурителни вноски следва да се равнява на брутното възнаграждение е незаконосъобразно,тъй като би довело до нарушение на принципа за забрана на неоснователното обогатяване - така лицата § 70 и 75 биха получили по-високо възнаграждение в сравнение с получаваното преди промяната на правоотношението,без да се променя характерът на изпълняваната от тях работа. Касаторката счита,че заплатата й е била определена в разрез с изискването на §76 ЗИДЗМВР и въззивното решение е очевидно неправилно поради своята незаконосъобразност. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК към касационната жалба се изтъква чл.280, ал.2 предл. трето ГПК ,както и основание на чл. 280 ал.1, т. 3 ГПК по два въпроса ,посочени като значими за точното прилагане на закона: 1) Получаваното към датата на влизане в сила на §76 ЗИДЗМВР възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР се равнява на получаваното брутно трудово възнаграждение,или на получаваното нетно възнаграждение? 2) Допустимо ли е по тълкувателен път да се променя волята на законодателя посочена в разпоредбата на §76 ЗИДЗМВР./ като е цитирано нейното съдържание/. В отговор ответникът Дирекция „Национална система 112”при МВР,чрез гл. юрисконсулт Вл. Ч. оспорва да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Изтъква ,че правилата на §76 ЗИДЗМВР са били спазени.Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираните два въпроси се основават на превратно възприемане на вложеното в нормата на §76 ЗИДЗМВР съдържание, в резултат на смесване различни понятия.В нормата се съдържа ясното означение, че за съпоставката,необходима поради въведеното от законодателя условие определеното трудово възнаграждение на лицата по §70, след посочените две удръжки от него, да не е по-ниско от получаваното към датата на влизане на този закон възнаграждение,същото определено по реда на ЗМВР с посочените свои компоненти.Сборуването на тези компонени нито може да се приравнява на „получено възнаграждение”нито означава такова по смисъла на закона поради обстоятелството,че от възнаграждението на държавните служители в системата на МВР също се правят задължително определени удръжки при получаването му /ЗДДФЛ,вр.чл.14т.2 ДОПК/ ,които не са идентични с удръжките,които работодателят като задължено лице прави при изплащане на възнагражденията на работниците или служителите,заети по трудови правоотношения и тъкмо тази разлика е наложила изричната уредба с нормата от преходните правила. Полученото след удръжките и в двата случая се определя с икономическият термин„нетно”възнаграждение, а определеното за получаване възнаграждение което законът изрично урежда /Раздел шести от ЗМВР,чл.176 и сл.;чл. 3 от НСОРЗ/ е брутното,както е разяснил и въззивния съд. В случая нормата недвусмислено посочва да се вземе предвид „полученото възнаграждение”. Както е зададен,първият въпрос в изложението самопонятно съдържа и налагащият се отговор,който касаторката оспорва.След като ясният смисъл на използваните понятия в нормата на §76 ЗИДЗМВР позволява също така ясно и недвусмислено да се изведе вложеното от законодателя нейно съдържание,а то изключва възприемане на поддържаното от касаторката тълкуване,не са осъществени и предпоставките на соченото основание в чл. 280,ал.1 т.3 ГПК. Вторият въпрос в изложението има непререкаемо налагащ се отговор,че по тълкувателен път не е допустимо да се променя волята на законодателя, но този отговор няма да обуслови други решаващи изводи по оспорваното решение.При формулирането му не е отговорено на общо изискване в чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос с обуславящо за правните изводи на съда и за изхода на делото значение.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил решаващата воля на съда. Предвид изложените по- горе съображения,не е налице и наведеното от защитата основание по чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.Въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, приложил го е съобразно ясното съдържание на§76 ЗИДЗМВР във връзка с чл.128 КТ и при факти,по отношение на които посоченият закон е приложим. Ответникът в настоящето производство е представляван от юрисконсулт ,като на основание чл 78, ал.8 ГПК (изм. ДВ бр.8/2017г ) следва да се присъдят 100 лева в тежест на касаторката. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.