Определение № 548 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 913/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 625/30.11.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2384/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260026/30.09.2020 г., поправено с решение №260234/23.06.2021 г., постановени по гр. д. № 602/2020 г. на Районен съд – Асеновград в частта, с която са уважени предявените от Я. В. С. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши експерт“ към Общински съвет – Асеновград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства, доводи и възражения на жалбоподателя; 2) следва ли работодателят да извърши подбор при условията на чл. 329 КТ, когато се съкращава единствена щатна бройка в съответното звено. По първия въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение № 94/28.03.2012 г. по гр. д. № 701/2011 г., І г. о., решение № 460/ 27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г., І г. о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о.; а по втория въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетно се твърди, че въззивното решение е и очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Ответната страна по жалбата – Я. В. С., представлявана от адв. Х. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че между страните е бил сключен трудов договор от 15.01.2016 г., по който ищцата е заемала длъжността „старши експерт“ към Общински съвет – Асеновград, с място на работа Дирекция „Управление на ресурси и бази данни“ в Община Асеновград. Със заповед № 11/28.02.2020 г. на кмета на [община] трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.03.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, съгласно решение № 73/29.01.2020 г. на Общински съвет – Асеновград и утвърдено ново длъжностно разписание на общинската администрация. Въззивният съд е приел, че съгласно одобрената обща численост и структура на общинската администрация броят на служителите, заемащи длъжности, свързани с организационно и информационно-техническо обслужване на дейността на Общински съвет – Асеновград е намален, от трима на двама, а длъжността „старши експерт“, заемана от ищцата, не съществува в новото щатно разписание. В него обаче са запазени идентичните по трудови функции щатни бройки за „младши експерт“ и „специалист“, поради което преди прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е следвало да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности и ищцата, по критериите, установени в разпоредбата на чл. 329 КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. По делото не са ангажирани доказателства, че е извършен задължителния (в този случай) подбор между служителите, изпълняващи несъществено различаващи се по длъжностна характеристика трудови функции, поради което съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание по чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ е незаконно. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. По първия поставен въпрос обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК), нито с цитираните от касатора в изложението му решения на състави на ВКС. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Аргументацията на касатора в изложението по този въпрос относно обстоятелството, че длъжността „старши експерт“ е единствена и съществено се различава от другите две длъжности – „младши експерт“ и „специалист“, е негова защитна теза и изразява несъгласието му с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото и с крайния решаващ извод за основателност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Тези доводи са изцяло относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Вторият поставен въпрос също не обуславя селектирането на жалбата. Въпросът не кореспондира с установените факти и обстоятелства, респ. предпоставя условия, които не са се осъществили по делото. Въззивният съд не е приемал, че когато се съкращава единствената щатна бройка в съответното звено и се премахва трудовата функция, изпълнявана от работника/служителя, подборът е задължителен. Напротив, прието е, че от представените по делото длъжностни характеристики се установява, че длъжностите, които не са съкратени („младши експерт“ и „специалист“), независимо от различните им наименования са с почти напълно сходни трудови функции със съкратената длъжност „старши експерт“. Поради това, в случая преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, работодателят е имал задължение да извърши подбор между нея и оставащите на работа двама служители. Практиката по приложението на чл. 329 КТ е установена от Върховния касационен съд и според нея при съкращаване на щата работодателят е длъжен да извърши подбор при участието на всички работници или служители, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции (решение № 436/28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г., IV г. о., решение № 311/03.07.2012 г. по гр. д. № 727/2011 г., IV г. о.; решение № 428/12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г., IV г. о.; решение № 75/27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г., III г. о. и решение № 282/01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г., IV г. о. и др.). Приема се, че когато се определя дали подборът е задължителен и кръга на лицата, които следва да участват в него, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения. Същевременно, наличието на установена практика по въпроса изключва възможността същият да има значението на проблем, по който касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.), а отделно - страната не е изложила аргументи какво налага създадената практика да бъде променена или осъвременена. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – също не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяване на решението е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС. Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение