Определение № 43 от 08.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5811/2013 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Й. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. В. от АК-С., против въззивно решение № 4565 от 18.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 5008 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което като е отменено решение от 26.02.2013 г. по гр.д. № 22898/2012 г. на Софийски районен съд, 63 с-в, са отхвърлени предявените от Й. А. С. срещу [фирма] [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси от материално и процесуално естество, които са от значение за изхода на спора, конкретизирани от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – чия е доказателствената тежест за установяване на конкретните задължения на работника и служителя по трудово правоотношение във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна длъжност; както и за правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК. Твърди, че тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, която представя, а именно: решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр.д. № 1728/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 759/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 52 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 963/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са неоснователни, тъй като по делото е установено, че е намалял обемът на работата на предприятието по отношение на дейността по продажбата на резервни части, който ресор ищецът е ръководил в качеството си на „началник автосервиз” в поделението „резервни части”, преименувана в длъжност „началник следпродажбено обслужване”. Приел е същото така, че тъй като това е била единствената длъжност, свързана с продажбата на резервни части, чиито обем на работа е намалял, то и по отношение на ищеца е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, без за работодателя да съществува задължението да извърши подбор. В случая извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ между ищеца и служителя П. Д. не подлежи на съдебен контрол, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не е в резултат на упражненото от работодателя право на подбор. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставеният от жалбоподателя правен въпрос от материално естество, а именно - подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна длъжност, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси не са обусловили изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като спорът е трудов, а касаторът е служител в ответното дружество, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,