Определение № 1180 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1959/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото А. И. М.-М. против решение № 1063/03.08.2023г. по в. гр. д. № 3574/22г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 2429/12.09.2022г. по гр.д. № 12403/2021г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете й срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за събитие „кражба“ на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег.номер на МПС], настъпило на 26.03.2021г., ведно с иска за заплащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният състав е обсъдил едностранчиво доказателствения материал, като наред с това се е позовал на факти, за които липсват доказателства по делото. Според съда, клаузата за поставяне на по-иновативна система за защита при кражба, осигуряваща 70% по-висока степен на защита от вече монтираната в автомобила такава, и била индивидуално уговорена с оглед високата стойност на автомобила и непоставянето й се явява значимо с оглед интереса на застрахователя, като нейното отсъствие е довело до възникването на застрахователното събитие. Касаторката счита за неправилен извода на съда за неизпълнение на договора от страна на ищцата, поради което договорът не е влязъл в сила по отношение на риска „кражба“, доколкото не е монтиран в процесното МПС имобилайзер „К-I“ в сервизната мрежа на довереното му дружество „МАК -06“ ЕООД. В тази връзка касаторката сочи, че сключването на процесния застрахователен договор се предхожда от предварително попълнено от застрахованото лице писмено предложение по образец на застрахователя, съгласно т. 2, Раздел „Общи положения - I“ от Общите условия (ОУ), въз основа на което се изготвя и самата застрахователна полица. Установено е, че при сключване на договора по поставените от застрахователя въпроси, ищцата е посочила, че автомобилът притежава работеща алармена система и имобилайзер. Поддържа се, че автомобилът е бил снабден с едно от най-сигурните устройства за защита срещу кражба. Именно това обстоятелство е било отразено от доверения сервиз на ответника - „МАК 06“ ЕООД, на който са възложени дейностите да монтира и проверява техническите средства и устройства за защита на застрахованите автомобили. Твърди се, че констативният протокол за удостоверяване на наличие на допълнителна защита срещу кражба № 02841/16.10.21г, издаден от довереното на ответника дружество „МАК 06“ ЕООД и фактите, отразени в него, не са взети предвид при разглеждането на спора от правна страна, а именно, че в процесното МПС е налично изправно функциониращо устройство - имобилайзер „PANDECT“, който работи коректно, с оглед което не е налице неизпълнение на договорните задължения от ищцата. Позовава се на решение № 173/22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на ВКС, където се споделя тезата, че застрахователят няма право да се позовава на факти, чието съществуване са му били известни към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, по който е платена задължителната застрахователна премия, както и да не осигури застрахователно покритие на уговорения застрахователен риск. Също така касаторката сочи, че подобни са дадените разрешения в: решение № 173/22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 213/29.01.2016г. по т.д.№ 3307/2014г. на I т.о. на ВКС и решение № 155/5.12.2016г. по т.д.№ 1092/2015г. на II т.о. на ВКС. Във връзка със спорните обстоятелства, касаещи характеристиките на двата вида имобилайзери, както и инкорпорираните от застрахователя твърдения относно преимуществата на предлагания от него модел е изслушана експертиза, от която е установено на първо място, че наличният при процесния автомобил имобилайзер „Pandect“ на „Pandora“ представлява безконтактна охранителна система с блокировка на двигателя чрез два криптирани транспондера, докато соченият от ответника тип имобилайзер „IGLA 231 - К-1“ осъществява също безконтактна блокировка на двигателя чрез транспондер, но на базата на по-нова дигитална система. Според вещото лице устройствата „Pandect“ на „Pandora“ на честота 2.4 GHz са едни от най сигурните и надеждни имобилайзери, като този факт не е оспорван от ответника, но не е взет предвид от съда. Сочи се, че направеният от съда извод, че имобилайзер „К-I“ е със 70% по-високо ниво на защита, не кореспондира на доказателствата по делото, като в тази насока съдебният състав превратно е тълкувал и извън контекста изявлението на вещото лице в съдебното заседание при приемане на експертизата. От заключението при съпоставката на устройствата се установява, че те разполагат с почти идентични свойства и функции и предпоставят високо ниво на защита против кражба, а отликата е в това е, че имобилайзер „К-I“ е по-нов. На следващо място, касаторката намира, че коментираните от съда обстоятелства - местодомуване на процесното МПС и дали по отношение на него са сключвани преди това от същия собственик или друг такъв договори за застраховка „каско“, не са от значение за основателността на исковете. Същевременно се твърди, че не е доказана причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Излага съображения, че приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на I т.о., решение № 185/5.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. на I т.о., решение № 15/12.04.2012г. по т.д.№ 454/2011г., решение № 18/05.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът по жалбата и по делото, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Твърди, че, противно на заявеното в касационната жалба, ответникът не е поддържал, че не е налице неточно обявяване на обстоятелство от значение за риска, тъй като изрично в застрахователната полица е отбелязано, че автомобилът е имал имобилайзер. Възраженията на застрахователя са за неизпълнение на задължението да се постави друг конкретен вид имобилайзер (посочен в полицата), който има по-добри показатели относно защитата на автомобилите от посегателства (по-нов и от по-висок клас), като условие за влизане в сила на конкретното покритие по риска „кражба“. Ищцата не е изпълнила това условие, като дори е отказано в сервиза монтирането на имобилайзера, което е и проява на груба небрежност. Счита, че е налице явна причинно следствена връзка между непоставянето на допълнителното защитно устройство и кражбата на автомобила, тъй като наличния в автомобила имобилайзер е по – стара модификация и следователно е по – лесен за преодоляване при престъпно посегателство, предвид функционалните възможности на защитната система. в застрахователната полица страните са постигнали съгласие,поставяне Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Ищцата е собственик на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация на 16.09.2016г. и посочен адрес за собственика и автомобила - [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.„А“, ет.4, ап.10. На 15.10.2020г. ищцата е сключила с ответника доброволна имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при клауза „Пълно каско“ за посоченото МПС, валидна за срока от 15.10.2020г. до 23:59 часа на 14.10.2021г, като е подписана застрахователна полица № 47042017303001310, при застрахователна сума в размер на 80 000 лева. Застрахователната премия е в размер на сумата от 3 753.60 лева, платима на четири вноски в брой, като първата премия е платена при подписване на полицата, а втората на 14.04.2021г. Застрахованият лек автомобил е имал предварително монтиран безконтактен електронен имобилайзер „Padndect“, различен от този, който застрахователят е вписал в застрахователната полица, при наличието на който ще покрие риска „кражба на МПС“. В полицата е посочено, че рискът „кражба“ ще бъде покрит след монтаж на имобилайзер „К-1“ в посочения сервиз „МАК 06“ ЕООД. На 16.10.2020г. лекият автомобил /джип/ е бил представен в сервиза на „МАК 06“ ЕООД, за което е съставен констативен протокол № 02841, в който е вписано, че има монтирана защитна система „Padndect“ - различна от посочената в полицата, при наличието на която застрахователят ще покрие риска кражба на МПС. В протокола е посочено, че устройството работи коректно, но не е монтирано в сервизната мрежа на „МАК 06“ ЕООД. На 25.03.2021г. лекият автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕИНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег.номер на МПС], е бил оставен в [населено място] на неохраняем паркинг на [улица]пред бл.116. Адресът е различен от адреса на собственика, посочен в свидетелството за регистрация на МПС - Част I, и адреса, посочен в исковата молба. Ищцата, чрез подалия заявлението до застрахователя за отнемането на застрахования автомобил некоректно е посочила, че е бил паркиран на постоянното място за паркиране или местодомуване. Некоректно е посочено, че е била монтирана допълнителната защита на автомобила. Лекият автомобил въпреки високата му първоначална стойност при закупуването не е имал застраховка „Каско“ преди да се сключи процесния договор с ответника - отговор на въпрос № 13 от „Сведение, което е неразделна част от заявлението за кражба“. На 26.03.2021г. ищцата е подала сигнал, че лекият автомобил е противозаконно отнет, образувано е ДП № 226 ЗМК 512/2021г. по описа на 02 РУ - СДВР за извършено престъпление по чл.346 НК и автомобилът е обявен за общодържавно издирване. Досъдебното производство е било спряно поради неустановяване на извършителя. Ищцата е предявила пред застрахователя претенция за обезщетяване, по която е образувана щета. Ответникът с писмо от 03.06.2021г. е отказал да изплати обезщетение, тъй като застрахованото лице не изпълнило /отказало да изпълни/ поетото със застрахователния договор условие, като постави защитната система „ К- I“ в посочения сервиз, при наличието на която ще бъде покрит риска от „кражба“ на лекия автомобил. В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице, извършило авто-техническата експертиза, от което се установява, че: лекият автомобил преди сключването на застрахователния договор е имал поставен имобилайзер „PANDECT“, представляващ вид беконтактна охранителна система с блокировка на двигателя чрез два криптирани транспондера; външните признаци за използване на имобилайзера не могат да бъдат открити, но идентифицирането на транспондера е възможно на разстояние от 3-5 метра от автомобила; при този имобилайзер е намалено времето за реакция на имобилайзера при отсъствие на транспондера, при първото включване „запалването“ - подаване на контакт, сканирането е в продължение на 15 секунди; техническите характеристики на имобилайзера, вписан в застрахователния договор "IGLA 231 - K-I" е дигитално устройство, предназначено за защита на цифров автомобил от кражба и отвличане; имобилайзер „IGLA 231 - K-I" е иновационна система, която се характеризира с технология за блокировка на двигателя по цялостната верига и при монтажа не се изисква поставяне на допълнителни кабели; блокировката се осъществява с помощта на транспондер, а откриването на устройството практически е невъзможно, тъй като не издава своето присъствие в автомобил до момента на включване на блокировката на двигателя; уточнението, направено от вещото лице в съдебното заседание е, че имобилайзер „IGLA 231 - K-I" осигурява защита на автомобила със 70 % по висока степен от тази на имобилайзер „PANDECT“. Въззивният съд не е кредитирал отговора на вещото лице в писменото заключение на въпрос № 3 - първото изречение, в който коментира качествата на манипулатора, т.е. на субекта на криминалната дейност и значението на неговите способности. В мотивната си част е посочил, че е коментиран въпрос, който не е поставен като задача, като е влязъл сам в противоречие с отговорите на първите два въпроса за съществените различия в техническите характеристики на двете защитни системи и изключително по-високата степен на защита, даваща имобилайзер „IGLA 231 - К-1", а именно 70 % по-висока степен на защита. Интервалът от време в рамките на 15 секунди при имобилайзер „PANDECT“ до блокировката, а тя не е по цялостната верига позволява на субекта на криминалната дейност да се отдалечи с автомобила на значително разстояние от мястото, на което е бил паркиран и да се качи на автовоз. Апелативният състав е определил, че предметът на въззивното производство е възражението на ответника, с което обосновава предпоставките за отхвърляне на предявените искове, поради неизпълнение на условие от застрахованото лице, установено в застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие. От правна страна решаващият състав е намерил за приложими разпоредбите на чл.405, ал.1 КЗ, чл.106 и чл.108 КЗ. В случая съдът е намерил за безспорно доказано наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение. Точно и конкретно е въведено в застрахователния договор условие за застрахованото лице, при изпълнението на което последното може основателно да претендира от застрахователя изплащане на обезщетение при настъпване на конкретно посоченото застрахователното събитие - "кражба" на МПС. Прието е, че осъществяването на условието - монтаж на по-иновативна защитна система в посочения сервиз е правопораждащия факт за отговорността на застрахователя да обезщети застрахованото лице при „кражба“ на МПС, съобразно условията на застрахователния договор, до размера на застрахователната сума на застрахованото МПС. Същевременно е отчетено, че изрично в Общите условия, които са неразделна част от договора, в раздел „Общи положения“ са посочени Специалните изисквания на застрахователя, който при сключването на договора има право да поиска МПС да бъде снабдено с изправна и функционираща алармена система и/или имобилайзер, и /или система за активно проследяване /GPS/. Прието е, че това условие е вписано в застрахователния договор, като монтажът на допълнителното устройство е следвало да се извърши при посочени от застрахователя специализирани фирми и сервизи, а освен това до извършването на монтажа не се покриват събитието „кражба“. От друга страна, решаващият състав е отчел, че застрахованото лице /ищцата/ е била запозната с Общите условия и Специалните изисквания и със съдържанието на застрахователния договор и го е подписала, с което е придала на договора силата на закон. Въз основа на горното съдът е заключил, че бездействието на застрахованото лице /отказът/ да постави защитна система със 70% по - висока степен от фабрично поставената, е основание да понесе и тежестите, на които се е съгласила. Намерил е, че разпоредбите на ОУ, въведените Специални изисквания и клаузата на застрахователния договор за отлагателното условие, след сбъдването на което ще се покрие риска при „кражба“ на МПС, не са неравноправни и нищожни по смисъла на чл.143 - чл.146 ЗЗП. Също така е посочено, че клаузата за поставяне на по-иновативна система за защита при кражба е индивидуално уговорена с оглед изключително високата стойност на лекия автомобил и определената застрахователна сума от 80 000 лева, а освен това - отсъствието на тази защитна система за значима с оглед интереса на застрахователя, като нейното отсъствие е довело до възникване на застрахователното събитие. Същевременно съдът е приел, че ищцата е имала възможност предварително да се запознае със Специалните изисквания и с клаузите на застрахователния договор и никакви обстоятелства не са налагали да сключи този договор точно с ответника. За да отмени първоинстанционното осъдително решение, решаващият състав е заключил, че в случая са налице предвидените в чл.408, ал.1, т.3 КЗ предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, а именно - неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ „ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор?“; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 173/22.11.2013г. по т.д. № 727/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 213/29.01.2016г. по т.д. № 3307/2014г. на I т.о. на ВКС и решение № 155/5.12.2016г. по т.д. № 1092/2015г. на II т.о. на ВКС.; 2/ „Прилагането на нормата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ обусловено ли е от доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение и настъпването на застрахователно събитие?; Поддържа се наличие на несъответствие на въззивното решение с: решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на I т.о. на ВКС, решение № 185/5.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на I т.о. на ВКС, решение № 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, решение № 185/05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС.; 3/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това?; Твърди се противоречие с: решение № 24/28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на I г.о. на ВКС, решение № 189/2005г на IV г.о. на ВКС, решение № 221/2002г. на I г.о. на ВКС, решение № 2/1982г. на II г.о. на ВКС, решение № 35/2000г. на II г.о на ВКС.“ Касаторката се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Също така поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като в пълен разрез с доказателствата, установените факти по делото и правилата на формалната логика е прието за основателно възражението на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 КЗ за недължимост на застрахователно обезщетение. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Водещият мотив на апелативния състав, за да приеме, че са налице предвидените в чл.408, ал.1, т.3 КЗ предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, се основава на извода за наличие на бездействие на застрахованото лице /отказ/ да постави защитна система със 70% по - висока степен от фабрично поставената, като разликата в степента на защита на двата имобилайзера е счетена за установена при съобразяване само на част от обясненията на вещото лице, направено в открито съдебно заседание при приемане на заключението. С оглед на това, настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК до касационен контрол по значимия за изхода на спора трети въпрос от изложението, конкретизиран от настоящия състав, съобразно Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС: „Следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени коректно поотделно и в тяхната взаимна връзка?“, за проверка за съответствие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Отговорите на останалите въпроси са предпоставени от отговора на въпроса, по който се допуска касационния контрол, поради което по отношение на тях ВКС ще вземе становище в производството по чл.290 ГПК. Предвид допускането на решението до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се обсъжда наведената предпоставка по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд