Определение № 3551 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 435 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 1223/2022 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 260003 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 141/2020 г. на Районен съд - Царево, с което е отхвърлен предявения от Държавата чрез министъра на земеделието, срещу община Царево, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в местността „К.“, [населено място], [община] и индивидуализирани с граници по кадастралната карта на населеното място: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 5 796 кв. м., поземлен имот с идентификатор ****, с площ 3 000 кв. м. и поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3 000 кв. м. Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от ищеца с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че приетото от въззивния съд по поставените въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. „следвало ли е съдът да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ и начина на обезщетение, предвиден от законодателя по този ред, в случай че в хода на производството е установено и доказано, че върху процесните земи е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници“; 2. „следвало ли при постановяване на решението съдът да съобрази императивната норма на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, в която е дадена дефиниция на земеделските земи по смисъла на закона“; 3. „длъжен ли е съдът да обсъди подробно доводите за незаконосъобразно възстановяване на процесните имоти, респективно да осъществи косвен съдебен контрол“; 4. „предполага и обуславя ли предявения установителен иск за собственост наличието на спор за материално право на собственост и изисква ли в този смисъл осъществяването на косвен съдебен контрол дали законосъобразно е извършена реституцията в полза на община Царево“; 5. „каква е защитната функция на предявения положителен установителен иск за собственост и в каква корелация е установяването на спорното материално право на ищеца, произтичащо ex lege към евентуалното съществуване на материалното право на ответната община“; 6. „задължен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази влязъл в сила съдебен акт /по гр. д. № 119 от 2014 г. на РС – Царево/, по силата на който със СПН е установено, че изградените в един от процесните имоти постройки и съоръжения са собственост на трето лице, поради реално реализирано мероприятие“; 7. „съществува ли друг способ за държавата да се защити срещу незаконосъобразен административен акт, засягащ правото й на собственост, извън защитата по общия исков ред; обвързана ли е от постановения административен акт, респ. следва ли да се осъществи косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 117 от Конституцията в хипотезата на неупражнен съдебен контрол по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ“; 8. „при конкуренция на две насрещни права – реституиран по ЗСПЗЗ имот и от друга – осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява реституция в реални граници, и при наличие съответно на решение на ОСЗГ и издаден АДС със съответните заповеди към него, чия е доказателствената тежест в хода на производството, респективно как се прилага разпоредбата на чл. 92 ЗС към момента на извършване на реституцията“; 9. „следва ли съдът задължително при постановяване на решението си да оцени събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и да се съобрази със заключението на съдебно-техническата експертиза, с което не само е установено извършването на мероприятие-строителство: наличие на изградени бунгала и септична яма, но е определена от вещото лице и прилежаща площ на извършеното строителство“; 10. „длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички релевантни за спора доказателства, както и всички релевантни и своевременно заявени възражения на страните в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по отношение на всички оплаквания и наведени доводи и изложи подробно мотиви защо ги приема или отхвърля“. Поддържа се противоречие с ТР № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК, ТР № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК, решение № 89/11.02.2009 г. по гр. д. № 6440/2007 г. на първо г. о., решение № 1026/06.11.2008 г. по гр. д. № 6075/2007 г. на трето г. о., решение № 391/31.03.2003 г. по гр. д. № 298/2002 г. на четвърто г. о. и определение № 228/26.05.2021 г. по гр. д. № 1328/2021 г. на първо г. о. Въведено като специална предпоставка за допускане на касационно обжалване е и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, обосновано с твърдението, че процесните имоти не са имали характер на земеделски земи към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е следвало да бъдат възстановени по реда на този закон в полза на общината. Ответникът по жалбата община Царево с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Първо г. о., намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на държавата за установяване правото й на собственост върху процесните имоти. Изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба са, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила тези имоти съгласно чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ не са били земеделска земя, а са били застроени - на тях са съществували сгради и изградена инфраструктура по проведено мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“ от Централния съвет на Българските професионални съюзи /ЦСБПС/, с което е променено предназначението им. Другите обстоятелства, на които се основава исковата молба са, че тъй като са извън обхвата на ЗСПЗЗ, върху тях не е можело да бъде проведена реституция в полза на ответната община, а същите са останали държавна собственост по силата чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Изложено е и твърдение за незаконосъобразност на акта на органа по земеделска реституция поради противоречие с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, предвид проведеното мероприятие, което не е позволявало реалното възстановяване на собствеността. Ответникът е оспорил исковете, като е възразил, че общината се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на възстановяване на собствеността с решение № 2068/31.08.1995 год. на О.-Ц.. При условията на евентуалност е въвел твърдение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1995 год. Оспорил е и твърдението, че върху процесните имоти е реализирано мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“. Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 20/03.08.2022 г. по гр. д. № 3854/2021 г. на ВКС, първо г. о., първоначално постановеното по делото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение: ненадлежно процесуално представителство на Държавата. При новото разглеждане на делото същата е представлявана от министъра на земеделието, който изрично е потвърдил процесуалните действия по делото, извършени първоначално от ненадлежен представител, съобразно дадените указания в отменителното решение. Установено е по делото, че с решение № КЗ-18/18.08.1988 год. на Комисията по земята, на Централния съвет на Българските професионални съюзи, са предоставени 230 дка некатегоризирана земя, заета с временни постройки за отдих, в т.ч. 30 дка дере, стопанисвана от Животновъдо-промишления комплекс, гр. Мичурин за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол-север“, община Мичурин, Бургаска област, при граници посочени в приложената скица. Такава скица не е представена от ищеца и не е приета като доказателство по делото. Цитираното по-горе решение е взето въз основа на доклад на председателя на Централния съвет на Българските професионални съюзи до Съвета по селско и горско стопанство при МС, Комисия за земята, в който е направено предложение за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол-север“ на площ 450 дка, за която е приложена скица, като бъде взето решение за предоставяне на описаната по-горе площ. С решение № 2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево, по заявление на кметство Ахтопол, чийто правоприемник е Община Царево, по т. 356 е възстановена собствеността в реални граници върху имот № *** по картата на землището - пасище, мера с площ от 16 097 кв. м., в местността „К.“. Изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е установила, че имот № *** е извън имотите по първия устройствен план на гр. Ахтопол – кадастрален, застроителен и регулационен план от 1984 год. Този имот не попада и в одобрения през 1999 год. кадастрален план и ЗРП-„Разширение-север“. При изработването на КВС през 1998 год. в имота са отразени две бунгала и част от трето, но не може да се установи кога са били изградени. По кадастралната карта, одобрена 2006 год., една част от имот № *** е отразен като ПИ *** с площ от 11 975 кв. м., а другата част от 4 302 кв. м. е включена към съседния ПИ ***-крайбрежна пясъчна ивица, изключителна държавна собственост. Съставен е акт за частна общинска собственост № 1415/09.05.2011 год. за поземлен имот ***, с площ от 11 975 кв. м. С изменение на кадастралната карта от 2015 год. от този имот са обособени процесните имоти. Отразените при изработване на основата за КВС две бунгала и част от трето са попадали в имот с идентификатор ***. Към момента на огледа през 2020 год. вещото лице е констатирало, че в последния съществуват на място седем бунгала. Експертът е анализирал и документацията във връзка с предоставената територия за „Ваканционно селище- Ахтопол-север“, като е посочил, че не може да се установи, че бунгалата са част от това мероприятие. Предвид липсата на скица към решението на Комисията по земята, предоставения терен от 230 дка некатегоризирана земя за „Ваканционно селище-Ахтопол-север“, не може да бъде идентифициран. Процесните имоти са дори извън терена от 450 дка по скицата към предложението на Централния съвет на Българските професионални съюзи до Комисията по земята за изграждане на „Ваканционно селище-Ахтопол-север“. В обжалваното решение, след като се е позовал на постановките на тълкувателно решение № 5/04.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, въззивният съд е изложил съображения, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановения административен акт за възстановяване право на собственост, както и че върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Приел е, че ищецът носи тежестта да докаже, че процесните имоти са включени в площта от 230 дка, предоставени с решението на Комисията по земята на Централния съвет на Българските професионални съюзи, за изграждане на ваканционно селище и върху същите към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е било реализирано горепосоченото мероприятие, което съгласно чл.10б ЗСПЗЗ е представлявало пречка за възстановяване на собствеността. По безспорен начин е установено, че такова мероприятие не е било реализирано върху процесните имоти. Посочил е допълнително, че дори да се приеме, че към меродавния момент- влизане в сила на ЗСПЗЗ, са съществували нанесените в картата на възстановената собственост две бунгала и част от трето в имот с идентификатор ***, това не е достатъчно за да се счете, че те представляват мероприятие по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, което не е позволявало реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Ищецът не е установил по делото да е запазил собствеността си върху процесните имоти поради невъзможност за реституцията им в полза на общината по ЗСПЗЗ, предвид проведено върху процесните имоти мероприятие, като не се установява и хипотезата по чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ, доколкото ищецът не е доказал извършено строителство върху процесните имоти преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. При тези мотиви на въззивния съд, първите два поставени материалноправни въпроса в изложението не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Същите са обуславящи за изхода на спора, но са разрешени в съответствие с формираната константна съдебна практика. Не се разкрива противоречие между обжалваното решение и ТР № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК, т. 4 от същото, в което е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция. Съобразно правното положение на касатора, който не е участвал в административното производство и не е обвързан от акта за възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел, че той може да оспорва неговата валидност и материална законосъобразност, които е проверил по пътя на инцидентния съдебен контрол в рамките на направените възражения. В трайната съдебна практика се възприема, че не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии /строителните граници на населените места/ или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ /изброяването е неизчерпателно/ или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Преценката се прави при всеки конкретен случай. За извършване на преценката дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПІЗЗ, е от решаващо значение обстоятелството, зает ли е имота от застрояване, или следва да се съобрази наличието като цяло на проведено мероприятие, за което теренът има обслужващо предназначение, като е възприето, че при преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е необходимо да се изследва не дали имотът е застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и незастроеният терен има обслужващо значение. Посочените в параграф 1в, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ мероприятия- проведени строителни дейности и изградени съоръжения имат траен характер и са насочени към обслужване на обществения интерес, поради което законодателят, отдавайки с основание приоритет на последния, не позволява функционирането им да бъде възпрепятствано в резултат на възстановяването на собствеността върху имоти, които макар и да са незастроени, функционално са необходими за тяхното съществуване и ползване. В цитирания смисъл е решение № 137/04.11.2013 г. по гр. д. № 2383/2013 г. на ВКС, второ г. о., като обжалваното въззивно решение изцяло е съобразено с даденото в него разрешение. Въззивният съд е изразил становище по материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността, но е приел, че допустимите възражения се свеждат само до противопоставимите от страна на оспорващия права, т. е., изхождал е именно от наличието на правен интерес за това оспорване. Обобщени, третият, четвъртият и седмият въпрос, са свързани с упражняването на косвен съдебен контрол върху акта за земеделска реституция, като доразвиват първия въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд са изградени именно въз основа на приетото, че държавата не е обвързана от акта за възстановяване на собствеността, поради което е допустим косвеният съдебен контрол в исковия процес. Така поставени, тези въпроси също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на това основание. Представените съдебни актове: решение № 89/11.02.2009 г. по гр. д. № 6440/2007 г. на първо г. о., решение № 1026/06.11.2008 г. по гр. д. № 6075/2007 г. на трето г. о., решение № 391/31.03.2003 г. по гр. д. № 298/2002 г. на четвърто г. о., са постановени в производство по чл. 218а ГПК /отм./, поради което не се включват в съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Петият въпрос е поставен твърде общо и теоретично и не може да доведе до допускане на касационно обжалване, тъй като не е относим към решаващите изводи на въззивния съд. Шестият въпрос е обоснован с доводи за влязло в сила съдебно решение, чиято сила на пресъдено нещо не е зачетена. В мотивите на обжалваното въззивно решение се съдържа обсъждане на доводите на касатора във връзка с представеното съдебно решение по гр. д. № 119/2014 год. на Районен съд-Царево /влязло в сила на 01.11.2018 г./, което е постановено между „ДЗУ“ АД и Българската държава, като е признато за установено правото на собственост на дружеството по отношение на седем бунгала, за които се твърди, че са разположени в един от процесните имоти. Посочено е, че община Царево не е обвързана от СПН. Изложени са и допълнителни аргументи, че при положение, че не е установено по делото, че тези бунгала са съществували в имота към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, обстоятелството чия собственост са те, се явява без значение за настоящото дело. Осмият въпрос е обоснован с възприетото в решение № 60159/09.12.2021 г. по гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС, първо г. о. /в изложението е цитирано само определението, с което е допуснато касационно обжалване/, в което е разрешен въпросът как следва да се прилага чл. 92 ЗС, когато върху земята, върху която е построена спорната сграда, има конкуриращи претенции – от една страна, че земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - че земята е станала държавна собственост на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ. Възприето е, че съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. За да приложи тази презумпция, съдът следва да разреши преюдициалния спор между страните по делото за собственост на земята, върху която е построена сградата. Когато една от страните претендира права, възникнали от реституция по реда на ЗСПЗЗ, а другата страна се позовава на пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и черпи права от чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ, съдът трябва предварително да разреши възникналия спор и след като установи кой е действителният собственик на земята – държавата, или възстановените собственици, да приложи презумпцията на чл. 92 ЗС. Цитираният съдебен акт е постановен при различна фактическа обстановка и в хипотеза, при която спорът за собствеността на земята е бил разрешен с две влезли в сила решения, с едно от които правата на държавата са отречени по отношение на възстановените собственици, а с другото правата на държавата са признати по отношение на правоприемник на възстановените собственици. Освен това в конкретния случай предмет на спора е единствено земята. Поставените девети и десети въпрос в изложението са обосновани със задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. В обжалваното решение се съдържа подробно обсъждане на същите. Предвид изложеното по-горе не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обсъдените по-горе правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са поставени въпроси, които да са от значение за развитието на правото. Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – решението не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника направените разноски в касационното производство в размер на 1000 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо г. о.