Определение № 983 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение02.10.2013 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр. дело № 13977/2012 г. на Софийски градски съд. Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Ж. от [населено място] подадена чрез адвокат Р. В., срещу въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр. дело № 13977/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-75-168 от 3.07.2012 г. по гр.д. № 14783/2012 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ- за отмяна за заповед за уволнение на директора на дружеството, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, предл.2 КТ, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “кондуктор, спални и кушет вагони”. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправният въпрос- подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за професионалната квалификация и нивото на работа на включените в подбора работници или служители. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител - ст. юрисконсулт Г. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като приетото от въззивния съд не е в противоречие със съдебната практика. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд - отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което е допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Ж. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата, че извършеният подбор е законосъобразен, тъй като отговаря на законово установените критерии по чл.329 КТ. Приел е, че правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре принадлежи на работодателя. Изложил е съображения, че на работодателя принадлежи правото да преценява нивото и качеството на изпълнение на работата на всеки работник или служител, което е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В обобщение е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос - спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ - кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Настоящият състав намира, че е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в отклонение от задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 329 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 328, ал. 1