Определение № 452 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7520/2013 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 20.08.2013г. по гр.д.№222/2013г., с което ОС Монтана е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона. Ответникът- Ц. Г. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил като незакноно уволнението извършено със Заповед № 14 от 14.01.2013 г. на К мета на [община], с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ц. Г., възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност “ технически сътрудник”, К. [населено място] ” и е осъдил общината да й заплати сумата от 1 551 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 14.01.2013 година до 05.06.2013 година. Съдът, като е взел предвид, че о снованието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в заповедта е чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, т.е. че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, е съобразил и обстоятелството, че п реди датата на прекратяване на трудовото правоотношение и конкретно на дата 11.01.2013 г. на ищцата са връчени Длъжностна характеристика за длъжността “ технически сътрудник, К. [населено място] ” и уведомително писмо, с указание в 24 часов срок от връчването му, да представи документ за завършено висше образование, степен “бакалавър” и професионална квалификация “икономист”. Взет е предвид факта, че в раздел ІV на връчената на ищцата длъжностна характеристика, касаещ необходимата професионална компетентност за заемане на длъжността “ технически сътрудник, К. [населено място] ”, е отразено изискване за минимална образователна степен – висше образование, степен бакалавър, без изрично да е посочено изискване за това висшето образование да бъде икономическо. Прието е за установено, че минимално изискуемото образование във валидното към датата на уволнението длъжностно щатно разписание за длъжностите в О бщина В. отново, както и при постъпване на ищцата на работа през 2009 година е “средно”. Прието е, че с ъобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет одобрява структурата на общинската администрация, от което би могло да се приеме, че определянето на вида и броя на длъжностите в общинската администрация е от изключителна компетентност на Общинският съвет и К. няма правомощие да одобрява щатните разписания и да ги изменя, вкл. чрез въвеждане на нови изисквания към служителите. Изложени са съображения за това, че К метът на [община] би могъл да промени длъжностната характеристика едва след като е налице промяна в длъжностното, щатно разписание. Прието е, че и зготвяйки нова длъжностна характеристика за процесната длъжност, несъобразена с действащото към съответният момент длъжностно разписание К мета на [община] е допуснал сериозно нарушение на дисциплинарната процедура, като последица от което нарушение е и незаконосъобразността на извършеното уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Съдът е посочил, че д лъжностната характеристика се разработва и едностранно се утвърждава от работодателя, като той я валидизира с дата и със своя подпис върху нея е отразено единствено „ утвърждавам ...... К мет на О бщина В.” и е положен подпис и печат, като липсва поставена дата, на която е направено това утвърждаване. Съдът е установил, че л ипсват и данни новата длъжностна характеристика да е заведена в деловодството на О бщина В., за да може да се разбере кога същата е съставена и кога е утвърдена, като ли псват и данни същата да е утвърдена с друга нарочна заповед на работодателя, което е допустим способ за утвръждаване на длъжностната характеристика. При тези данни съдът е счел, че връчването на длъжностната характеристика предхожда утвърждаването й и този пореден пропуск в извършената от работодателя процедура по промяна на длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата, влече неоснователност и на самото уволнение по чл. 328,ал.1,т.6 от КТ. С оглед на изложените съображени и най - вече на тези, касаещи незаконосъобразно проведена от работодателя процедура по промяна на длъжностната характеристика, съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото работодателят не е имал право да въведе нови изисквания за образование, необходимо за изпълнение на длъжността на ищцата и въз основа на тези нови изисквания да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодателл чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: в правомощията на кмета ли е да променя изискванията за заемане на определена длъжност с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМСМА и как следва да се тълкува правомощието на Общински съвет да одобрява общата численост и структура на общинската администрация с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по въпроса как следва да се тълкува правомощието на Общински съвет да одобрява общата численост и структура на общинската администрация с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Налице е обаче основание по чл.280, ал.1, ГПКи следва да се допусне касационно обжалване по въпроса в правомощията на кмета ли е да променя изискванията за заемане на определена длъжност с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМСМА. Предвид изложените съображения, съдът