Определение № 1453 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2014 г.

Производството е по чл.230 ГПК и по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение от 29.4.2014 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№2/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. С ТР№2/2014 от 19.11.2014 г. по т.д.№2/2014 г. на ОСТГК на ВКС е налице произнасяне по поставените въпроси. Поради това и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Касационното производство е образувано по касационна жалба, вх.№236/09.01.2014 г., подадена от А. “М. – С., чрез М. С., против въззивно решение №538/21.12.2013 г. по гр.д.№470/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение №138/20.5.2013 г. по гр.д.№851/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд, г.к., ІІ-ри състав, и са уважени предявените от З. Ж. Я. от [населено място], област Х., против “А. “М.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото му правоотношение за длъжността „митнически сътрудник“ на посоченото основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ, е незаконосъобразно, тъй като в случая в новия Класификатор на длъжностите в администрацията /К./, приет с ПМС №129/26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., липсва длъжността „митнически сътрудник“; заемането й по служебно правоотношение не е предвидено и с §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на К., а съпоставката на функциите на тази длъжност с тези на новосъздадената - „инспектор в АМ“ - разкрива различия между двете трудови функции, свързани с обема отговорности и изискванията за заемането им. Поради това е прието, че уволнението на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ е незаконосъобразно, тъй като с промените в К. е създадена нова длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, като същата е с променени трудови функции, в сравнение с длъжността „митнически сътрудник“. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос, който съобразно приетото с т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК се добива следния вид: “При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор със служителя по чл.325 ал.1 т.12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността, заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по - голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание ?“. Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация З. Ж. Я. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът е от значение за постановения резултат. На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 159 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,