Определение № 343 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4823/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Зорница”, с.Грозден], община Сунгурларе, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 201 от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 801/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Карнобатски районен съд от 19.03.2021 г. по гр.д.№ 783/ 2020 г. и по този начин по предявените от Б. А. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 167/ 08.09.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник възпитател”, касаторът е осъден да й заплати 3 393,55 лв обезщетение за оставане без работа за период 09.09.2020 г. – 10.02.2021 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос „В кой момент се преклудира правото на ищеца да посочва фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното от него право за признаване и отмяна на незаконно уволнение?“, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - решения по гр.д.№ 242/ 2009 г., ІV г.о., по гр.д.№ 531/ 2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 3842/ 2016 г., ІІІ г.о. Ответната страна Б. А. М. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че въз основа на заповед № 117/ 09.09.2019 г. на директора на Детска градина „Зорница” между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заела длъжността „помощник – възпитател“. В заповедта било посочено, че се издава на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ, но не и името или други индивидуализиращи данни на замествания работник. Със заповед № 167/ 08.09.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено с посочено основание чл.325 ал.1 т.5 КТ – поради завръщане на замествания на работа. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.5 КТ е приложимо само когато правоотношението е възникнало от договор, сключен за заместване на отсъстващ работник или служител. Касаело се за срочен трудов договор, при който срокът се определя от продължителността на отсъствието на титуляря на длъжността. Тази специфика изисквала в договора за заместване изрично да бъде посочено името на титуляря, както и факта, че договорът се сключва до неговото завръщане на работа. Посочването на тези обстоятелства било необходимо, защото чрез тях се определяли както срока на договора, така и трудовата функция и мястото на работата. В случая в заповедта за назначаване не било посочено кой работник или служител ще замества ищцата, за това от него не било възникнало трудово правоотношение по чл.68 ал.1 т.3 КТ и не било приложимо специфичното основание по чл.325 ал.1 т.5 КТ. Затова уволнението било незаконно и подлежало на отмяна. Въззивната инстанция отхвърлила възраженията на ответника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по основания за незаконосъобразност на уволнението, които не са своевременно наведени от ищеца. Посочил, че след отговора на исковата молба ищцата е въвела уточнения на фактите и обстоятелствата, правещи уволнението незаконно. Това станало преди съдът да докладва делото в първото съдебно заседание и за това твърдяното основание за незаконосъобразност на уволнението било надлежно въведено в предмета на спора. Поради основателността на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът намерил за основателни и акцесорните претенции чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос е обуславящ, но неоснователно жалбоподателят претендира, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решението по гр.д.№ 242/ 2009 г., ІV г.о. е изяснено, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Уточнено е обаче също, че ищецът може и след предявяването на иска да допълва исковата си молба, като посочи нови факти, когато е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Именно тази хипотеза е приел и въззивният съд. Същото е прието в решението по гр.д.№ 3842/ 2016 г., ІІІ г.о., което, освен че изрично се позовава на горепосоченото, допълва, че опорочаващите уволнителното волеизявление факти могат да бъдат въведени в срока за отговор на твърденията, въведени от ответника с отговора на исковата молба. Що се касае до решението по гр.д.№ 531/ 2009 г., ІV г.о., то не е относимо към поставения въпрос. В него се разглежда друг въпрос – кога настъпват преклузиите в производството по глава ХХV ГПК. Това няма значение за настоящето производство, тъй като делото не е разгледано по реда на глава ХХV ГПК, а по общия исков ред. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не налице претендираното от касатора допълнително основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК и