Определение № 3855 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2024 г.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сова Пропъртис“ ЕООД /предишно наименование „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД/, представлявано от адв. Ж. К., срещу постановеното в производство по чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС въззивно решение № 3396 от 07.06.2024 г. по в. гр. д. № 9677/2023 г. по описа на Софийския градски съд.

С него, като е потвърдено решение № 10371 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 25617/2022 г. на Софийския районен съд, дружеството - касатор е осъдено да заплати на етажните собственици на сграда „П. П.“, находяща се в к. к. „С. д.“, к. к. „Св. св. К. и Е.“, [населено място], дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019 г. до 01.05.2019 г. в размер на сумата 13 251.76 лева.

Оплакванията на касатора са за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК/, а именно:

• „ При наличие на изрично законово изискване относно съдържанието на План за преобразуване, посочено в чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ, може ли да се счита, че с общи изрази като „всички неуредени вземания и висящи задължения“ и „включително, но не само“, използвани в План за преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ, се прехвърлят неизчерпателно изброени задължения от имуществото на преобразуващото се дружество към новоучреденото дружество при отделянето, които задължения не са точно описани в Плана за преобразуване? “;

• „ Ако не са изброени изчерпателно и конкретно индивидуализирани задълженията, които се прехвърлят с Плана за преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ, може ли да се счита, че същите са прехвърлени към новоучреденото дружество? “.

Позовава се на противоречие с решение № 81 от 09.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 940/2011 г., I-во т. о., и определение № 625 от 06.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2018 г., IV-то г. о. Счита, че по въпросите е налице и противоречива практика на ВКС /решение № 18 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 2870/2016 г. на ІІІ-то г. о./.

В продължение касаторът поддържа тезата, че обжалваното решение е постановено в противоречие с действителната воля на страните при сключването на Плана за преобразуване, като в тази връзка поставят въпросите:

• „ При тълкуване на точния смисъл на клауза от План за преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ, как и при какви критерии съдът следва да изясни този смисъл съобразно нормата на чл. 20 ЗЗД и съобразно императивните изисквания на чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ? “;

• „ До къде се простира възможността на съда да тълкува клаузи от План за преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ, по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните? “;

• „ Следва ли съдът при тълкуване на План за преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ да издири действителната обща воля на съставителя на плана, като приложи всички принципи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД? “.

Позовава се на противоречие с решение № 106 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 75 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 2712/2021 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 37 от 23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 152 от 24.01.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на ВКС, I-во т. о.

Като довод за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК касаторът изтъква неправилното приложение на разпоредбата на чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ.

От ищеца - етажната собственост на сграда „П. П.“, чрез пълномощник адв. Е. М., е подаден писмен отговор на жалбата, в който се оспорват релевираните доводи за неправилност и за наличие на основания за допускането ѝ до касационно разглеждане по същество. Претендира се присъждането на разноски за адвокатска защита съобразно представени списък и договор за правна защита и съдействие от 19.07.2024 г.

Ответникът по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове - „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на преобразувалата се „Банка Пиреос България“ АД/, с пълномощник юрк. И. Б., също оспорва жалбата. Поддържа становище за нейната неоснователност и за необоснованост на поддържаните доводи за наличие на предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане по смисъла на чл. 280 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери данните по делото, при произнасяне по допускането на касационното обжалване съобразява следното:

Съдът е надлежно сезиран с редовна и процесуално допустима касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК от лице с правен интерес и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

Прието е от въззивния съд, че по делото не се оспорва юридическият факт на възникване на вземането, нито неговият размер. Безспорно е между страните и че процесните самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост са били придобити от „Банка Пиреос България“ АД, а впоследствие са преминали в собственост на преобразуваното от нея чрез отделяне „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД /сегашно наименование „Сова Пропъртис“ ЕООД/. Спорът между страните е концентриран върху пасивната материалноправна легитимация на новоучреденото дружество да отговаря за възникналите по отношение на прехвърлените му имоти задължения преди датата на преобразуването.

Съгласно приетото в цитираната от касатора практика на касационната инстанция /решение по т. д. № 940/2011 г., I-во т. о. и определение по гр. д. № 315/2018 г., IV-то г. о./, законът определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества е имуществото на преобразуващото се дружество, респ. търговското предприятие. При отделяне правоприемството е частно и настъпва по силата на закона със завършване на фактическия състав на преобразуването, т. е. с вписването му в търговския регистър. При този вид преобразуване, имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него и новоучредените/приемащите дружества, но за разлика от разделянето, при отделяне обект на правоприемство е само част от имуществото на преобразуващото се дружество, която част задължително следва да бъде посочена в плана за преобразуване. Изискването по смисъла на чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ относно съдържанието на този план е за достатъчно точно и ясно индивидуализиране на правата и задълженията, които преминават в патримониума на новоучреденото дружество.

От изложеното следва, че повелята на чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ не е за поименно изрично изброяване на всички права и задължения, ведно с всичките им индивидуализиращи белези /дата на възникване, правно основание, размер, падеж и други/, а за определянето им по начин, който да позволява несъмнената им индивидуализация. Каква е действителната воля на страните, обективирана в плана за преобразуване, съдът преценява при тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други и като значението на всяка една от тях се извежда с оглед смисъла на целия договор, неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността /цитираните от касатора решения по гр. д. № 4088/2017 г., III-то г. о. и гр. д. № 2712/2021 г., III-то г. о./. Посочва се още в съдебната практика, че на тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежат неясни и двусмислени уговорки, като при тълкуването на договора съдът е длъжен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата, като не може да се изменя договорно поето задължение или да се създават права, които страните не са уговорили /решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І-во т. о., решение № 167 от 26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, I-во т. о./.

В разглежданата хипотеза, за да разреши възникналия правен спор, въззивният съд е отчел, че в плана за преобразуване /приложение № 11.1.2/ са изрично посочени недвижимите имоти, които се прехвърлят на новоучреденото дружество. В разпоредба 11.3.1 от плана е предвидено, че по силата на отделянето на новоучреденото дружество се прехвърлят всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърлените обекти на недвижима собственост, като в чл. 11.3.1.1 - 11.3.1.6 се съдържа конкретно изброяване. При това текстуално оформление и съобразявайки систематичното място на разпоредбата на 11.3.1, граматическото и логическото ѝ тълкуване /в същата се съдържа неизчерпателно изброване на неуредени вземания и висящи задължения предвид използваното словосъчетание „включително, но не само“/, целта и смисъла на плана за преобразуване, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът е обосновал извода за това, че вещните права върху недвижимите имоти са прехвърлени ведно с породените облигационни права и задължения във връзка с тях. Смисълът на преобразуването в случая е новоучреденото дружество да поеме управлението на имотите с необходимите за целта разходи и ползи от тях, поради което и пасивната материална легитимация да отговоря за процесните вземания на ищеца е именно негова.

С тези съображения произнасянето на въззивния съд е в пълно съответствие с цитираната практика на касационната инстанция, като изложените правни мотиви са последователно, логично и надлежно аргументирани съобразно основополагащите принципи в гражданското съдопроизводство. Същите по никакъв начин не разкриват соченото противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а още по-малко признаци на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Волята за прехвърляне на недвижимите материални активи заедно с всички тежащи върху тях задължения съдът е намерил за недвусмислено и ясно изразена, като, противно на застъпената теза от касатора, това е достатъчно основание за пораждане на последиците по чл. 262г ТЗ. Липсва основание за допускане на касационното обжалване и в приложното поле на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Никъде в практиката на касационната инстанция не се приема, че изброяването на всички подлежащи на прехвърляне с плана за преобразуване вземания следва да е изрично и с подробно посочване на всички техни индивидуализиращи белези. Не се разкрива и наличие на противоречие в практиката на ВКС, както поддържа касаторът. След като с употребените „общи изрази“ като „всички неуредени вземания и висящи задължения“ и „включително, но не само“ подлежащите на прехвърляне облигационни права и задължения са посочени по несъмнено определяем начин, то липсва основание за възприемане на тезата на касатора за липса на пасивна материална легитимация да отговаря по тях. Този извод е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ вр. чл. 20 ЗЗД и с оглед на това касационно обжалване не следва да се допуска по нито една от поставените групи правни въпроси.

При този изход в полза на Етажната собственост „П. п.“ следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1 593 лева, а в полза на „Юробанк Бъглария“ АД - юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер 300 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,