Определение № 60211 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2021 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 270214/23.03.2021 г. от ищеца В. Д. В., приподписана от адв. Г. П. срещу определение № 260683/11.03.2021 г. по в.ч.гр.дело № 625/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 266063/29.01.2021 г. по гр.дело № 3831/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК подадената от В. Д. В. въззивна жалба/обозначена като „Заявление”/ вх. № 262119/15.01.2021 г. срещу решение № 261414/26.11.2020 г. по гр.дело № 3831/2020 г. на Пловдивския районен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и очевидно неправилно. Счита, че неправилно въззивният съд е потвърдил разпореждане на Пловдивския районен съд от 29.01.2021 г. по гр.дело № 3831/2020 г., с което е върната подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Сочи за неправилен извода на районния и окръжния съд за липса на интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба. Ответникът по частната жалба „Балкан Биосерт” ООД, чрез адв. Х. М. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане № 266063 от 29.01.2021 г. по гр.дело № 3831/2020 г. на Районен съд Пловдив, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от В. В. въззивна жалба /обозначена като „Заявление/ вх. № 262119/15.01.2021г. срещу постановеното по делото Решение № 261414/ 26.11.2020 г. по гр.дело № 3831/2020 г. на Пловдивския районен съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството по гр.дело № 3831/2020 г. на Пловдивския районен съд е образувано по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ от В. В. против „Балкан Биосерт“ООД, които са уважени изцяло с решение № 261414/ 26.11.2020 г. Посочено е, че поради това с първоинстанционното решение е постановен претендираният от ищеца правен резултат – уважаване на исковете. Формиран е извод, че с оглед благоприятния правен резултат за ищеца, не е налице правен интерес от обжалване на решението от него - не е налице абсолютна процесуална предпоставка за сезирането на възивния съд с въззивната жалба /обозначена „Заявление“/ вх. № 262119/ 15.01.2021г. Приел е, че допълнително заявените от ищеца претенции към ответното дружество във въззивната жалба, са извън предмета на производството, тъй като с тях съдът не е бил сезиран с подадената исковата молба и е недопустимо тяхното въвеждане в процеса с въззивната жалба. Приел е още, че изложените от частния жалбоподател разногласия между него и процесуалния му представител относно вида и обема на търсената от съда защита, не променя извода за липсата на правен интерес, тъй като с първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по наведените твърдения и търсената от ищеца защита с предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Според съда доводите против мотивите на първоинстанционното решение също не обосновават правния интерес на жалбоподателя, тъй като решението не подлежи на самостоятелно обжалване в частта на мотивите. За да направи извода съдът се е позовал на т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по т.дело № 1/2000 г., според която мотивите не обвързват насрещните страни със сила на пресъдено нещо и щом крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен интерес от обжалване. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба /обозначена „Заявление“/ вх. № 262119/15.01.2021г. е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.259 ГПК на 11.12.2020 г. Посочил е, че препис от решението е връчен на пълномощника на ищеца на 27.11.2020 г., като не е установено към този момент същият да е бил с оттеглени пълномощия. Приел е, че пълномощията на адв.М. са оттеглени след влошаване на отношенията между страната и пълномощника на 05.01.2021 г. Констатирано е от съда, че ищецът е подал заявление вх.№ 288856 от 21.12.2020 г. за упражняване на правата си по чл.345, ал.1 КТ въз основа на постановено първоинстанционното решение, в което заявление не е релевирал възражения против решението. Поради това не е възприет доводът в частната жалба, че ищецът се е запознал с решението на 05.01.2021 г. и поради тази причина е обжалвал същото с въззивната жалба /заявление/ на 15.01.2021 г. При тези съображения е формиран извод, че връщането на въззивната жалба /заявление/ е законосъобразно и на двете възприети от първооинстанционния съд основания, че за правилността на обжалвания акт е достатъчно наличието и само на едно от основанията. С обжалваното определение е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд. По правните въпроси: Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В изложението на жалбоподателя се твърди, че възможността за обявяване на извънредно положение е регламентирана в Конституцията на РБългария чл.57,ал.3. Сочи се, че според тази разпоредба правните последици на извънредното положение, когато е обявено със закон могат да се състоят във временно ограничаване упражняването на отделни права на гражданите, че такива ограничения могат да бъдат наложени по отношение на всички права с изключение на правото на живот, забраната за изтезания, забраната за извършване на медицински, научи и други опити без изрично доброволно писмено съгласие и др., че това изброяване е изчерпателно. Според жалбоподателя във връзка с прилагането на карантинни мерки могат да бъдат ограничени основни човешки права като правото на свободно придвижване и правото на труд. В изложението се твърди, че със заявление № 288856/21.12.2020 г. по гр.дело № 3831/2020 г. представените убедителни доказателства за поставяне под карантина не са взети под внимание от Районния съд, с което се прегражда развитието на делото, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението жалбоподателят е формулирал искане да се допусне касационно обжалване на въззивното определение от 11.03.2021 г. на Пловдивския окръжен съд с оглед представените убедителни доказателства и се допусне възможност за удължаване или дерогация на преклудираната възможност и срок, поради настъпилата криза и невъзможност за обжалване. Сочи, че поради обстоятелствата, произтичащи от тази криза оправданието за тази дерогация от приложимото право на Съюза относно сроковете. Жалбоподателят поддържа, че при извършване на тази оценка решението на държава членка за прекъсване на сроковете в националното право може да послужи като важна отправна точка/дори ако не засяга пряко крайните срокове, предвидени от правото на ЕС/, за да се прецени дали ефективният достъп до правосъдие е възпрепятстван в такава степен, че да може да се счете за оправдано и спиране на сроковете, предвидени от правото на ЕС. Съдът преценява, че доводите в изложението на жалбоподателя В. В. касаят правилността на обжалваното определение и поради това не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като взема предвид тази практика съдът намира, че доводите в изложението не представляват ясно формулирани правни въпроси, които да са разрешени от въззивния съд и да са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Същите доводи, като относими към правилността на обжалваното определение са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК и подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, без да се обсъждат допълнителните основания по т.1 и т.3 на цитирания текст. В частната жалба се твърди, че въззивното определение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Съдът преценява, че това основание за допускане на касационно обжалване в случая не се установява. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение