Определение № 237 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 74/30.04.2024 г. по гр.д. № 221/2024 г., с което Окръжен съд – Хасково, потвърждавайки решение 51/23.01.2024 г. по гр.д. № 1684/2023 г. на Районен съд – Хасково, е уважил исковете на Р. Я. М. срещу Агенцията по вписванията (Агенцията), както следва: · признал е за незаконно и е отменил дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено със заповед № ЧР-01-412/14.06.2023 г. на изпълнителния директор на А.. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в Службата по регистрация – Х., Регионална дирекция – П., Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); · осъдил е Агенцията за периода 16.06.2023 г. – 16.12.2023 г. да му заплати сумата 8 214.00 лв., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. – обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и · е осъдил Агенцията да му заплати сумата 1 369.00 лв. – трудово възнаграждение за м. юни 2023 г. (чл. 128, т. 2 КТ). Решението се обжалва от Агенцията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Представлява ли нарушение на етичните правила за поведение всяко действие на служителя на работното му място спрямо друг служител, което е израз на незачитане на чужди лични права и интереси? и 2. Защитавайки свои лични права и интереси, има ли право служителят да злепостави друг служител на работното му място пред трети лица, което може да се отрази неблагоприятно както върху личните права и интереси на злепоставения служител така и върху дейността на работодателя? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред трите инстанции. Ответникът по касация Р. Я. М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва и че решението е правилно. Претендира разноски и пред настоящата инстанция. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4 КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Касационната жалба е с недопустим предмет в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение по уважения иск с цена 1 396.00 - за трудовото възнаграждение. Настоящият състав е длъжен да я остави без разглеждане. В частта по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ касационната жалба е с допустим предмет, подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатите въпроси обаче нямат претендираното значение, а касационният контрол не следва да се допуска и при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съображения: За да постанови обжалваемия резултат, въззивният съд е приел, че по трудов договор от 14.06.2007 г. ищецът е заемал длъжността „главен специалист“ в Службата по регистрацията – Х. (структурно звено на Агенцията), а трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с връчената заповед № ЧР-02-02/14.06.2023 г. на изпълнителния директор на А.. Приел е, че според мотивите в заповедта, на основание чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ на ищеца е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за това, че се е държал грубо и непристойно, като е упражнявал психически тормоз и вербална агресия към служителя В. К. и към други служители в същото звено – системни нарушения по раздел V, т. 3.9. от Правилника за вътрешния трудов ред на Агенцията, приет със заповед № РД-01-521/27.09.2019 г. в изпълнение на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според който: „В отношенията с колегите си служителят проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност“, и системни нарушения по чл. 13, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в Агенцията по вписванията, утвърден със заповед № РД-01-207/14.05.2020 г., според който: „В отношенията с колегите си служителите на Агенцията проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност“. Въззивният съд е намерил, че спорът, пренесен пред него с оплакванията във въззивната жалба, е за това, допуснал ли е ищецът нарушения на етичните правила, които по правилник и по етичен кодекс са станали част от трудовите му задължения. След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е намерил, че ищецът и служителят В. К. са установили конфликтни отношения, но не се доказва конфликтът да е проявен в грубо, неуважително или некоректно поведение на ищеца към К.. Добавил е, че по делото не е доказано, че ищецът е имал неетично поведение към други служители на структурното звено. Въззивният съд е заключил, че след като ищецът не е извършил нарушенията, за които е уволнен дисциплинарно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че трудовият спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е решен при приложени спрямо работодателя неблагоприятни последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Повдигнатите от касатора въпроси обаче са материалноправни и не могат да се свържат с решението. Въззивният съд е приел, че въпреки конфликтни отношения, ищецът не е имал неетично поведение към другия служител нито към други служители в структурното звено, където е работил, респ. че не е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред или Етичния кодекс. Дали тези изводи на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и в частност, дали от тях действително се установява извършените от ищеца системни нарушения на етичните правила в настоящото производство не може да се провери. То е по селектиране на касационната жалба в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, и в него Върховният касационен съд няма правомощието да се произнася по правилността на решението. Начинът, по който са формулирани, свежда и двата въпроса до оплаквания, че извършените от ищеца системни нарушения на етичните правила са били доказани, а като е достигнал до противоположния извод, въззивният съд е постановил решението в противоречие със събраните доказателства. Следователно чрез въпросите касаторът поддържа единствено касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК – неправилност на решението поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението е съобразено и с трайно установената практика на Върховния касационен съд, която приема, че по иск за отмяна на дисциплинарно наказание в тежест на работодателя е да докаже, че работникът/служителят е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовите задължения и/или на трудовата дисциплина, за което е била ангажирана дисциплинарната му отговорност. Настоящият състав намира също, че позоваването на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, - не е достатъчно. Със заявяването му касаторът няма задължението да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос (аргумент от буквалния прочит на разпоредбата и от сравнителния й анализ с чл. 280, ал. 1 ГПК), но е длъжен да обоснове в какво е изразена очевидната неправилност. При липса на обосновка, какъвто е настоящият случай, ответникът по касация изначално бива лишен от право на защита в етапа по селекция на касационната жалба. Правото на защита/на участие на има конституционно основание – чл. 122 КРБ го предоставя на страните във всеки стадий на процеса. Изложеното изключва и възможността за допускане на касационната жалба до разглеждане на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника са разноските, извършени от ответника по касация/от ищеца пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът